България и Румъния могат да правят много неща заедно, защото имат много общи неща. Такова мнение изрази в интервю за вестник “Адевърул” Найден Тодоров - българският диригент и ръководител на Софийската филхармония. Според него трябва да има повече румънска музика в България и българска музика в Румъния.
През изминалите дни той гостува в румънската столица и си партнира в два концерта с Букурещката филхармония и солист Алина Холендер. Музикалната програма включваше рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров, Шуман – Концерт за виолончело и Втора симфония от Брамс.
Ето част от интервюто на Найден Тодоров за вестник “Адевърул”.
Маестро, изнесохте два концерта с Букурещката филхармония в Румънския Атенеум на 23 и 24 ноември. Как се чувствате в концертната зала?
Това е една от най-красивите концертни зали в света! Не само от естетическа гледна точка, но и от гледна точка на акустика, което за мен като музикант е много важно. Акустиката на Aтенеума помага на класическата музика. Преди време показах на дъщеря ми как изглежда румънския Атенеум на снимки и тя ми каза: това не може да е концертна зала, това е дворец. Поради начина, по който изглежда и звучи, Атенеума е една от най-красивите концертни зали в света!
Вашето сътрудничество с Румъния започна отдавна. Разкажете ни за началото.
Работех в Русенската опера и няколко пъти идвах в Букурещ с оркестъра на операта. Дори имах концерт с Джон Лорд от Дийп Пърпъл в румънската столица. Преди 17 години дирижирах „Вълшебната флейта“ в Букурещката опера, а по-късно започнах да си сътруднича с Оркестъра на Националното радио, друг забележителен ансамбъл. Всъщност дори не помня точно колко концерта съм дирижирал в Букурещ, но са много. Всеки път е специално преживяване за мен. Не знам дали хората тук го осъзнават, но Букурещ е фантастичен град.
От 2017 г. сте генерален директор на Софийската филхармония. От тази позиция как виждате бъдещето на музикалните отношения между България и Румъния?
Има два начина: единият е да се изпълнява всяко парче от репертоара на съседната страна, румънска музика в България и българска музика в Румъния. Между другото, следващия месец Софийската филхармония ще изпълни в София “Първа симфония” от Енеску под диригентството на Кристиан Мандял. И вторият начин е да поканим артисти да се изявяват на сцените на нашите страни. Аз от своя страна се опитвам да каня артисти от Румъния да свирят в София: имате много добри диригенти и музиканти.
Какви според вас са приликите или мостовете между Румъния и България от гледна точка на културата?
В миналото имахме сходни проблеми в миналото. Днес смятам, че Румъния е ситуирана по-добре от България. Казвам го със съжаление за нас. Имаме подобна култура. Когато слушам популярна музика от Румъния и България, осъзнавам, че има много прилики и това е аспект, от който можем да се възползваме повече. Дори знам някои от произведенията на Владигеров, които са вдъхновени от румънския фолклор. Ние можем да правим много неща заедно, защото имаме много общи неща. Имаме и обща борба за влизане в Шенгенското пространство (смее се): и смятам, че това трябва да се случи възможно най-скоро, защото това означава бъдещето за нас.
Може ли културата да помогне в това отношение?
Винаги. Европа е континент, общност, съставена от различни култури, които имат много различия, но и много допирни точки. На Европа щеше да й липсва нашата култура, ако не бяхме там. Ние трябва да направим нашите румънска и българска култура известни на европейските страни. Докато ние интерпретираме тяхната музика, те може да интерпретират повече нашата музика.
/РА/
news.modal.text
