site.btaУлиците на румънската столица пазят стъпките на десетки български възрожденци

Улиците на Букурещ пазят стъпките на десетки български възрожденци. По следите им от години върви доайенът на българите в Букурещ и председател на Демократичния съюз на българите в Румъния Лука Велчов. Избрал ролята на пазител на миналото, той с радост посреща учители, ученици, студенти, журналисти и туристи от цяла България, а и от Румъния и ги води по българските места в Букурещ. 

“Аз съм банатски българин. Моите прапрадеди са напуснали живота, за да си спасят живота. След Чипровското въстание през 1688 г. минават река Дунав. Около 50 години живеят в Мала Влахия, имат организация. Развиват търговия със Западна Европа. Настанени са на няколко места, между които е и Крайова. Тогава Мала Влахия е била под властта на Австрия. Понеже Австрия отстъпва на Турция Мала Влахия, им дава възможност да се оттеглят в Банат. Дава им там земя. Настаняват се на две места - във Винга и в Стар Бешенов, моето родно село”, разказва за БТА Лука Велчов.  

Той е роден на 8 октомври 1933 г. След като завършва първоначалното си образование в родното село (1941-1945), отива да учи в Тимишоара. През 1949 вече е в Българско педагогическо училище (1949-1953) в Букурещ, кръстено на българския революционер и поет Христо Ботев. Година по-късно е приет в Букурещкия университет, специалност Славистика и Българска филология. Завършва с отличие и веднага се връща в Стар Бешенов, за да учи младите банатски българи на литературен български език. В периода 1958-1959 е заместник-директор на гимназията в селото. Но съдбата го връща обратно в Букурещ, където става учител в българското училище (1959-1961). В този период участва активно в разработването и издаването на учебници по български език от II до VIII клас. След това работи и в румънски училища като учител по румънски и руски език. Пенсионира се преждевременно, “за да се отдаде на българската кауза в Румъния”, както сам споделя.

В навечерието на Деня на народните будители (1 ноември) Лука Велчов влезе в ролята на пътеводител, за да ни разведе по българските места в стария център на Букурещ. 

Обиколката ни започна от двора на църквата “Св. Антон”, където е погребан българинът Иван Бакалоглу. Надгробната му плоча е от бял мрамор, на фасадата е изобразена в релеф красива девойка, а над нея на български пише “Отечество”. В основната част има текст на гръцки, румънски и български: “Самая наша доблест, помен остава после смъртта”. Странично, вдясно - на румънска, а вляво - на български е отбелязано: “Тук лежи Иван Бакалоглу, българин от Габрово, родом на 18 януари 1801 г., починал на 16 януари 1866  г., награден от руския император с орден “Св. Станислав”. 

“През 1853-1856 г., заедно с други българи, Иван Бакалоглу организира военен балкански корпус. В него присъстват и албанци, румънци, гърци, сърби. Те се обучават близо до Букурещ и участват в Кримската война. Водят сражения срещу пет велики сили - Англия, Австрия, Франция, Германия и Турция. Защитават интереса на Русия. И аз казвам, че в историята има нещо подобно. През 1812 г. Наполеон организира военен корпус на Западна Европа, много по-голям от този на Иван. И влизат в Москва. Но Наполеон води битки само срещу три велики сили, а нашият Иван срещу пет. Затова аз му казвам българският Наполеон”, споделя за БТА Лука Велчов. 

Втората ни спирка е срещу църквата “Св. Антон”. В Хана на Манук.

“Покривът е в стила на строеж на румънците в планинските зони, изострен е и покрит с тънки дъсчици, половин сантиметър, даже по-малко. Казват се шиндрила (șindrila). Сменят се някъде на 50-70 години. От последната смяна минаха поне 20 години”, обяснява вещо Лука Велчов и допълва: “Ханът е построен през XVIII век от един арменец от Русе, от Русчук. Казвал се Емил Мирзоян, наречен по-късно Манук бей. Бил нещо като дипломат. Държал връзки и с Турция, и с България, и с Румъния”.

По време на Българското възраждане ханът бил посещаван от българи възрожденци - неведнъж и от Васил Левски. В него са се състояли важни срещи, разисквали се въпроси, свързани с минали и бъдещи борби, с образованието и българската култура, взимали се съдбовни решения. 

“С Хана на Манук са свързани три важни момента от историята на България.  За единия подсказва плочата, която виждате и която отбелязва 200 години от сключването на мирния договор между Русия и Турция след Руско-турската война от 1812 г. Тук, на това място, са подписани още мирният договор след Българско-сръбската война от 1885 г., както и мирният договор след Междусъюзническата война от 1913 г.”, разказва Лука Велчов и ме повежда из улиците на стария център. 

“Тази улица се нарича „Шапкари“, другата е „Ковачи“. Следващата в дясно беше “България”. Смениха й името. До преди 5-6 години имаше плоча, на която пишеше, че първоначално се е казвала “България”. Обаче строшиха плочата. Тук е имало много българи. Защо? Защото след убийството на Константин Брънковяну и четиримата му синове, турците назначават като владетел във Влахия един грък. Да имат доверие в него. На на гърка не му харесвал княжеския дворец и с разрешението на Великата Порта го продава заедно с градината около него. Купувачи са българи. Те закупуват на търг площ от половин квадратен километър, където е историческия център на Букурещ. Затова и названията на улиците са български”, обяснява Лука Велчов. 

Габовци, карловци, свищовци, търновци, русенци, шуменци построяват дюкяни и къщи, гостилници, складове и много ханчета - хан “Габровени”, хан “Симеон”, хан “Липите”, хан “България”. Един от тях е нашата следваща спирка.

“В началото на улица “Габровени” се намира хан “Габровени” - основно място за сбирки на хъшовете в Букурещ.  Той е построен от доктор Никола Василиади с парите на баща му Васил и вуйчо му Никола - двама българи от Габрово, които дълги години работят в Германия, Австрия и Унгария”, разказва Лука Велчов. 

В своя очерк “Букурещ - по пътеките на българските възрожденци и... не само” той пише, че животът и дейността на Панайот Хитов, Филип Тотю, Димитър Горгов, Иван Драсов са тясно свързани с хана - средището на българите през Възраждането. Тук се е състояло и разширено събрание на Българския революционен комитет през август 1875 г., на което главна роля има Христо Ботев. Тук се е получила телеграмата за пристигането на Филип Тотю. В хан “Габровени” се помещавала и Добродетелната дружина до 1869 г.

“Ханът е възстановен преди 7-8 години със средства от Лихтенщайн, Норвегия и Исландия”, посочва Лука Велчов табелата отпред, а после връща разказа към възрожденския обществен деец доктор Никола Василиади, който събрал пари и построил хотел “Трансилвания”, днес наричан “Универсал”. 

“Д-р Василиади закупува мястото от българина Иван Добрев Хаджи Бакалоглу. В “Трансилвания” са отсядали предимно български търговци на път за Брашов, където е имало голяма българска колония. През 1876 г. в Букурещ пристига Иван Вазов. Като преводач на руснаците. И изпраща пощенска картичка в България. В нея пише, че пътувал добре и сега е в Букурещ и си пие кафето в хотел „Трансилвания“, казва с усмивка Лука Велчов. 

Български следи родолюбецът открива и в “Хана с липите” (Hanul cu tei) - единственият исторически хан в румънската столица, който е запазил автентичния си вид. 

“Построен е през 1833 г. от двама българи от Свищов. Инициалите на техните имена, които са изписани на кирилица - Ангел Полизов и Стефан Попович, все още стоят на арките”, показва ми Лука Велчов, а после обяснява как някога каруци със стока влизали от едната и излизали от другата страна, а високите порти пазели от крадци.

Отсреща е някогашният Хан “Симеон”, построен от българин от Русе - Симеон Росети. “Тук, на партера, били преместени библиотеката и читалището „Братска любов“. Това се случило през 1867, след смъртта на Георги Стойков Раковски. В преместването участвал и Левски”, твърди Лука Велчов. 

Стигаме и до някогашния площад “България”.

“Той се наричал така през XIX век. Но преди седем години донесоха тук реплика на паметника на вълчицата на Капитолия с Ромул и Рем. И смениха името. Вече не е “България”, а е “Латин”, казва с тъга Лука Велчов. Обещаваме си скоро пак да се срещнем. Защото целият Букурещ е осеян с български следи, които трябва да бъдат показвани.