site.btaНикоя неформална среща не може да промени нищо, заяви сръбският президент след завръщането си от срещата в Атина
![Никоя неформална среща не може да промени нищо, заяви сръбският президент след завръщането си от срещата в Атина](/upload/1347039/Screenshot+2023-04-24+155054.png?l=1000)
![Никоя неформална среща не може да промени нищо, заяви сръбският президент след завръщането си от срещата в Атина](/upload/1347039/Screenshot+2023-04-24+155054.png?l=1000&original=8cf672c8c8cc6970d36c4de7f16c6199e85d54b9)
Президентът на Сърбия Александър Вучич каза днес на пресконференция в Белград, че една неформална среща с неформални заключения не може да промени нищо, но може да покаже какви са отношенията между страните, съобщи сръбската национална телевизия РТС.
Сръбският президент присъства в понеделник на неформална вечеря на лидерите на Западните Балкани, Молдова и Украйна, организирана от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Атина. На срещата бе приета съвместна декларация, в която се изразява подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна пред лицето на руската агресия.
Вучич посочи, че текстът на декларацията се е подготвял няколко дни и Сърбия не е била съгласна с някои точки от документа, една от които е била свързана със санкциите срещу Русия.
„За нас всичко това е много трудно, успяхме в много трудни условия да се преборим за това, което е важно за Сърбия. Присъстваха четири страни, като две от Европейския съюз, както и Украйна, се намират под натиск за признаване на (независимостта) на Косово. За нас това бяха ключови разговори. Аз се опитвам да извлека това, което е най-добро за Сърбия“, отбеляза Вучич.
Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., която Белград не признава. Гърция е сред страните, които също не признават независимостта на Косово, заедно с Русия, Китай, Украйна, Испания, Румъния, Словакия и Кипър.
Той посочи, че никой на срещата в Атина не е осъдил „нарушаването на човешките права на сърбите в Косово“, нито се е опитал да „окаже натиск над (премиера на Косово) Албин Курти, за да промени отношението си към тях“.
„Беше очевидно напрежението между премиера на Северна Македония Димитър Ковачевски и Курти и обичайното повторение на Курти, че той е най-големият герой и би искал да бъде като президента на Украйна Володимир Зеленски“, подчерта Вучич и допълни, че Сърбия ще поиска спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН преди редовното заседание през октомври.
При посещение на Курти в Република Северна Македония преди две седмици бе издигнато знаме с карта на „Велика Албания“, включваща територии на Сърбия, Черна гора, Гърция и Северна Македония. Това предизвика вълна от критики от различни политици, включително от президента на Северна Македония Стево Пендаровски и посланика на САЩ в Косово Джефри Ховениер.
Сръбският президент съобщи, че днес му предстои среща с представители на косовските сърби и сръбската правителствена служба за Косово, а скоро след това ще обяви и кога Сърбия ще подаде молба за извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Вучич опроверга и информация на сръбските медии, че в декларацията, подписана от всички присъстващи на неформалната вечеря в Атина, е била включена точка, с която се подкрепя ареста на руския президент Владимир Путин.
„Казват: Вучич подкрепи ареста на Путин. (…) Дори в различните версии го нямаше (името на Путин). Съгласихме се (в декларацията), че военните престъпления и други злодеяния не трябва да остават безнаказани при нападение над цивилни и унищожаване на инфраструктура“, подчерта Вучич.
Той добави и че натискът върху Сърбия за въвеждане на санкции срещу Русия е ежедневие.
„Ситуацията е такава, че е ясно, че, освен ако не се стигне до големи събития в Москва и Киев, които биха могли да променят нещата на терен, на самото бойно поле не може да се очаква победата на нито една от двете страни“, оцени Вучич.
/ВН/
news.modal.header
news.modal.text