site.btaПрезидентските избори в Кипър още черпят политическа енергия от угасналите преговори за обединение

Един сравнително млад за кипърските стандарти политик води убедително в проучванията срещу кандидатите на двете основни и традиционни политически сили. Това би могло да бъде една от немалобройните подобни истории в европейската политика през последните години, в които главната роля играят политици, които бихме определили според вкуса си като „антисистемни“ или „популистки“. В случая с предстоящите президентски избори в Кипър обаче тази история вероятно е или по-проста, или по-сложна, както може да се очаква от една доста малка страна, но с трънлива история през последните над 60 години.

Всички проучвания дават категорична преднина на 49-годишния Никос Христодулидис. Според проучванията той има подкрепата на над една четвърт от избирателите и на почти една трета от тези, които твърдо са решили да гласуват, което му осигурява преднина от поне 5-6 пункта пред следващите го кандидати. Христодулидис е подкрепен от политически сили с доста широк спектър – от центристката Демократическа партия, през лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК) и чак до консервативното евроскептично Движение „Солидарност“, но не и от някоя от основните партии – дясноцентристкия Демократически сбор (ДИСИ) или лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ).

Антисистемният профил на фаворита на изборите обаче свършва дотук. В периода 2014-2018 г. Христодулидис беше говорител на правителството на ДИСИ, след това, до началото на 2022 г., беше външен министър, а до 5 януари тази година, т.е. до деня, в който официално внесе кандидатурата си за президентския пост, беше член на управляващия Демократически сбор.

Затова не е чудно, че основната разделителна линия между Христодулидис и неговите основни опоненти, представителите на ДИСИ и АКЕЛ Авероф Неофиту и Андреас Мавроянис, не е фокусирана върху икономическите политики, въпреки кризите, които засегнаха тежко Кипър от 2011 г. насам, нито върху скандалите със „златните паспорти“ или шпионския софтуер, които разтърсиха политическата сцена напоследък, нито дори върху нелегалната миграция, която в Кипър е най-сериозна като дял от населението в целия ЕС, а върху това, за което рано или късно винаги става въпрос в кипърската политика, а именно кипърския въпрос. Или, с други думи – върху проблема за бъдещето на разделения след турската интервенция през 1974 г. остров, който официално остава единна държава, но де факто се състои от две политически образувания – международно признатата Република Кипър на юг и признатата само от Анкара Севернокипърска турска република на север.

Това се потвърждава и от последното проучване на общественото мнение преди изборите, проведено по поръчка на държавната телевизия и радио РИК, в което над 80 процента от привържениците и на тримата водещи кандидати заявяват, че тяхната позиция по кипърския въпрос е изиграла много голяма или доста голяма роля при определянето на това кой кандидат да подкрепят.

Според немалко наблюдатели пътят към политическата конфигурация на тези избори започва далеч преди издигането на настоящите кандидатури, а именно още в началото на юли 2017 г., когато дългоочакваните и първоначално многообещаващи преговори под егидата на ООН за намиране на решение на кипърския въпрос в швейцарския курорт Кран Монтана завършват с внезапен и пълен провал. За неуспеха турската страна обвини неотстъпчивостта на кипърските гърци, а официален Кипър и Гърция пък прехвърлиха отговорността на желанието на Турция на всяка цена да запази значително военно присъствие на острова и правото си на военна интервенция чрез съхраняване на „режима на гаранциите“, установен през 1960 г. и позволяващ намеса на Турция, Гърция и Великобритания в бившата британска колония Кипър. Мнозина кипърски гърци обаче, които виждаха в преговорите в Кран Монтана вероятно последната възможност за обединение на острова, и до днес обвиняват отиващия си президент Никос Анастасиадис, че е прекъснал преговорите и умишлено е саботирал „Рамката Гутериш“, предложена като основа за преговори от името на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, която, поне в тяхната интерпретация, предвиждала решение чрез двузонална и двуобщностна федерация, отмяна на анахроничния „режим на гаранциите“ и драстично намаляване на турските войски в Кипър.

И докато аргументите на привържениците и противниците на Анастасиадис са трудно доказуеми, доколкото детайли от станалото в Кран Монтана са известни главно от слухове и от думите на далеч небезпристрастни очевидци, последиците от изпаряването на поредната надежда за обединение прокарват разделителни линии, които понякога минават и във вътрешността на политическите партии. Там наблюдателите виждат и причината за разпиляването на гласовете на най-голямата политическа сила, консервативния Демократически сбор (ДИСИ), между официалния кандидат Авероф Неофиту и „отцепника“ Никос Христодулидис. И докато настоящият президент Никос Анастадиадис от ДИСИ официално подкрепи кандидатурата на Неофиту (след като директно беше приканен да го направи), то според мнозина в действителност той стои зад Христодулидис, който е фаворитът на „хардлайнерите“ по кипърския въпрос, за какъвто е смятан и самият Анастасиадис, особено след Кран Монтана.

Това виждане личи и в скорошната статия във в. „Политис“ на икономиста в кипърската централна банка и председател на Кипърското общество за икономически проучвания Йоанис Тиркидис, който пише, че „Никос Христодулидис не е популистка революция срещу корупцията на статуквото. (…) И ако (настоящият) президент Анастасиадис, както поне се твърди в печата, стои зад кандидатурата му, става дума за продължение на неговия режим, а не за смяната му, което почти гарантира на отиващия си президент роля в делата на партията му и от там и на страната след изборите“.

На другия полюс стоят кандидатите на двете основни политически сили. Авероф Неофиту, който през 2013 г. замени Анастасиадис начело на ДИСИ след избора му за президент, миналата година каза, че ако е бил на негово място през 2017 г. е щял да подпише „Рамката Гутериш“ в Кран Монтана. Подкрепеният от левицата Андреас Мавроянис също заяви, че е готов да продължи преговорите от мястото, на което бяха прекъснати и на основата на „Рамката Гутериш“.

Без значение дали действително е "алтер его" на Анастасиадис или само така се смята, видимо Христодулидис успява да обедини около себе си противниците на компромиса в решаването на кипърския въпрос, докато компромисната фракция остава разделена между ДИСИ и АКЕЛ. Засега според проучванията това разделение на компромисния лагер ще се запази и на втория тур и Христодулидис с лекота ще спечели, независимо дали срещу него е Неофиту или Мавроянис.

Единственият вариант този сценарий да не се реализира на втория тур е ДИСИ и АКЕЛ да обединят силите си, да превъзмогнат идеологическата бариера, която ги разделя, и да мобилизират твърдите си привърженици срещу Христодулидис на втория тур, коментира наскоро „Дойче веле“, но веднага уточни, че подобно развитие е малко вероятно.

И действително, колкото и изборите да са фокусирани върху кипърския въпрос, перспективата двете основни партии да поемат политическия риск и да направят чак такива идеологически компромиси не изглежда убедителна, защото залогът в този спор изглежда по-скоро хипотетичен. „Рамката Гутериш“ отдавна не е на масата, а след изборното поражение на бившия лидер на кипърските турци Мустафа Акънджъ през 2020 г. изглежда, че идеята за федеративно решение на кипърския въпрос изгуби и последния си привърженик в управлението на Северен Кипър, което заедно с Анкара се насочи към опити да се наложи решение с две отделни държави. Затова кипърският въпрос ще бъде използван като аргумент в изборите за президент в Република Кипър на 5 и 12 февруари, но едва ли ще бъде кауза, в името на която ще се направят политически саможертви.