Не отиваме при нашата аудитория, не даваме на хората това, от което имат нужда. А как реагираме? Правим повече съдържание, създаваме повече шум и накрая обвиняваме аудиторията, че не обръща достатъчно внимание на новините. Това каза консултантът по журналистика Камила Бат по време на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ днес.
По думите ѝ проблемът не е, че хората не се интересуват от новините, а това, че медиите ги заливат с нещо, което не им е интересно. Мисля, че ние отказваме да осъзнаем разминаването между това, което на нас ни е важно, и това, което е важно за аудиторията, отбеляза Бат. Тя коментира, че е необходимо медиите да се съсредоточат върху пресечната точка на своята работа и нуждите на аудиторията им. Може би има по-добър въпрос от „Какво е ново днес“ и той е „Какво ще помогне днес“, смята консултантът по журналистика.
Тя посочи, че журналистиката винаги е разчитала на набор от традиционни новинарски ценности като навременност, конфликт, значимост, новост. „Те важат и днес, дори продължавам да ги преподавам, но те отразяват това какво според нас е значимо, но не непременно как и защо е значимо, както и за кого“, обясни Бат.
Според нея редакциите трябва да изместят фокуса си към нуждите на потребителя. Хората се обръщат към новините, защото имат нужда от помощ да се ориентират в живота, имат нужда от по-задълбочено разбиране, имат нужда от общност, посочи тя. Бат обясни, че има нужда от нови ценности, които са свързани с това медиите да помагат на аудиторията да осмисли дадена ситуация, да обяснят защо тя е значима, както и да бъдат полезни. „Тук говорим за журналистика, която въдворява ред в хаоса“, отбеляза консултантката по журналистика.
Камила Бат разказа за различни методи, сред които е т.нар. от нея „новинарска терапия“, която разбира журналистиката като подкрепа към обществото. „Идея е във всяка медия се въведе един ден седмично без горещи новини, без цялата шумотевица, а дълбоки анализи, контекст, проследяване на минали събития, място, пространство за размисъл“, посочи тя. Допълни, че друг подход е изкуственият интелект да помага на потребителя да избира начина, по който иска да консумира новините.
ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ДОКУМЕНТАЛИСТИКАТА
По темата за използването на изкуствен интелект в документалистиката говори германският режисьор Матиас Сдън. „Аз също смятам, че не трябва да се фокусираме върху навременността, а върху това, което можем да научим от новините“, посочи той.
Режисьорът обясни, че използва ИИ в два случая – когато иска да представи нещо футуристично или нещо, свързано с „минала реалност“. „Ако искам да ви върна назад във времето на един документален филм и искам да ви покажа нещо, което не е свързано с новините и не е автентично, но то допринася за вашето разбиране на ситуацията, това е приемливо“, смята той.
Сдън разказа за свой експеримент от преди половин година, в рамките на който е качил снимка на Томас Едисън, като е дал задание на изкуствения интелект да направи изображение на същия човек в лабораторията му, като тази снимка трябвало да изглежда максимално близо до оригиналната. Първоначално резултатът не беше много близо до реалността, но някои инструменти се приближават, обясни документалистът.
Според него през последните шест месеца ситуацията се е променила, като наскоро той отново дал задание на изкуствения интелект да направи репродукция на портретна снимка на Томас Едисън, а след това да позиционира „човека от снимката“ в лаборатория. Режисьорът е поискал също така ИИ да покаже как този човек работи от различни ъгли, показва близък план на очите му, създава снимка и на работеща електрическа крушка.
В рамките на конференцията днес Матиас Сдън представи видео, сглобено от генерираните от ИИ снимки. „Ще напредваме все повече в тази посока и резултатът ще бъде все по-добър и все по-прецизен. Разбира се, има и опасности и рискови , свързани с фалшиви новини, с фалшиви видеа, но ние сме журналисти и е важно да разбираме инструментите, с които разполагаме и да ги използваме по етичен начин“, каза Сдън.
БЪДЕЩЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА
„Как да оцелеем и да останем актуални: Бъдещето на журналистиката“ бе темата на втория панел в рамките на форума „Нови хоризонти в журналистиката“. Модератор беше Бриджит Роласън — чуждестранен кореспондент на Australian Broadcasting Corporation.
Когато бе възходът на социалните мрежи, решихме, че ще предоставяме журналистиката си безплатно, за да можем все пак да печелим повече кликове, но в крайна сметка социалните платформи монополизираха цифровите реклами, отбеляза д-р Кортни Радш, директор на Центъра за журналистика и свободи в Института за отворени пазари. Според нея внедряването на изкуствен интелект за индивидуализиране на новини е опасно. Радш повдигна въпроса и за авторското право по отношение на използването и обучаването на ИИ и допълни, че идеята за индивидуализирането се е превърнала във фетиш. „Форбс“ издадоха материал, който им беше отнел месеци и в рамките на минути буквално бе създадено ИИ копие“, посочи тя.
Радш разказа, че има юрисдикции, където е взето решението, че журналистите създават стойност за платформите, заради което се изисква платформите да заплащат за нея. Имаме само няколко години като журналисти, за да защитим правата си, посочи тя.
„Аз съм от Унгария – страна, в която правителството в последните 15 години се отнася към независимите медии като към враг. Преместих се в Словакия, където също имаме автократично правителство, което се отнася към медиите като врагове“, посочи журналистката Вероника Мунк.
Тя разказа, че медията Telex е била създадена благодарение на кампания в „Ютуб“ за събиране на средства, след „превземането“ на унгарската новинарска агенция „Индекс“. Добави, че за една седмица са били събрани един милион долара, с които е основана Telex. Ако няма финансова независимост, няма как да се поддържа независимата журналистиката, смята Вероника Мунк, която към настоящия момент работи за словашкото информационно издание Denník N. „Словакия има 5 милиона души население, а нашите абонати са 80 000, което процентно е дори по-добре от абонатите на „Ню Йорк Таймс“, каза Мунк. Тя отбеляза, че нейният опит не потвърждава тезата, че аудиторията няма да плаща за новини. Допълни, че аудиторията е реагирала изключително добре и на предложението на медията да направи „подарък на обществото“, ако спечели нови 10 000 абоната. Например - да раздаваме печатната версия на вестника на възрастните хора, да обучаваме млади журналисти или да раздаваме абонаменти на новите гласоподаватели, за да можем да образоваме обществото, каза още Мунк.
„Ако предложите правилните неща, ако направите добро предложение, хората ще плащат за журналистика“, отбеляза по време на дискусията Петер Ердели, директор и основател на Центъра за устойчиви медии. Според него освен да бъдат деструктивни, технологиите могат и да помагат много на журналистиката. Той даде пример със създаването на нова онлайн медия, сайт, което днес става лесно. Такива технологии не бяха на наше разположение преди три-четири години, отбеляза Ердели.
„Трябва да внимавате за това какви са очакванията на хората от вас. Може да се окаже, че няма как да извършвате работата, която вършат големите медии, заради по-малкия бюджет“, посочи той.
Ердели даде пример за българска медия, която може да се издържа благодарение на потребителите си с „Дневен ред“ – канал в „Ютуб“ на журналистките Миролюба Бенатова и Генка Шикерова. Имат много силна етика, има ценности, с които не правят компромиси и не искат да се съобразяват с влиянието в традиционните редакции, каза Петер Ердели. Те правят това, което искат, и успяват да печелят от него, така че е възможно, допълни той.
В рамките на конференцията той говори още за възможностите за финансиране на журналистически дейности от Европейския съюз.
Конференцията бе открита от Десислава Тальокова – изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, Мария Черешева - председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България), Дейвид МакДоналд, председател на борда на World Press Institute, Зак Мълинакс -изпълнителен директор на World Press Institute, журналистката Ралица Фичева. Арва Деймън - бивша старши кореспондентка на Си Ен Ен, експерт по темите за Близкия изток и хуманитарист, направи основното изказване. Журналистите трябва да сме наясно със собствената си емоционална история и да проявяваме емпатия към всички, отбеляза тя. Темата на първия панел на форума бе „Новите пазачи – кой контролира новините сега“.
/АКМ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
