site.btaЖурналисти и медийни експерти обсъждаха кой контролира новините днес

Журналисти и медийни експерти участваха в дискусия на тема „Новите пазачи – кой контролира новините сега“. Събитието бе част от конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“, която бе открита по-рано днес.

„Това пространство, което заеха инфлуенсърите, политиците и т.н., е взето от новинарските организации и то няма да им бъде върнато“, отбеляза по време на дискусията Захар Процюк — главен оперативен директор на The Kyiv Independent. Според него никой не контролира новините, а ролята на журналистите е да правят това, което другите създатели на съдържание не правят или не могат да правят. Процюк даде пример с разследващата журналистика. Журналистите трябва да се занимаваме повече с журналистика на терен, особено в зони, където има големи кризи, включително военни, добави главният оперативен директор на The Kyiv Independent. По думите му новинарските медии имат ключова роля в ситуация на криза, защото те са в състояние да предоставят информация, която други не могат. Сред въпросите, които Захар Процюк постави, бе този как оцеляват финансово независимите медии в новата обстановка. 

Фаузия Тукур — разследваща журналистка в Би Би Си, коментира, че младите хора не задържат вниманието си достатъчно дълго, за да четат дълги статии или да гледат триминутни клипове. „Затова им представяме новини във видеа от 30 секунди. Проблемът е какво можеш да кажеш за 30 секунди“, посочи тя. По думите ѝ, ако дадена медия иска да се бори със светкавичната дезинформация, тя трябва да следва аудиторията. Тукур разказа, че някои медии в Нигерия наемат инфлуенсъри да водят големи техни програми в платформите. Така те достигат до аудиторията, към която се стремят, разказа журналистката. Тя обясни, че според нея това е проблематично, но е готова да го приеме, ако върши работа. „Въпросът за изкуствения интелект (ИИ) също е много важен. Скоростта на развитие на ИИ означава, че и редакциите трябва много бързо да се адаптират. Разбира се, имаме етични тревоги и тревоги, свързани с истината, но ИИ е тук и ще остане с нас. И ако не възприемем ИИ в традиционните медии сега, инфлуенсърите и всички други, които са новите пазители на новините, ще го използват и това ще създаде голям проблем в сферата на дезинформацията и конспиративните теории“, посочи Фаузия Тукур.

„Политици и хора говорят лъжи, нападат медиите и използват всякакви сенчести средства, за да си осребрят влиянието. И дори и професорите изглеждат некомпетентни срещу такива влиятелни личности в онлайн средата“, каза Каюс Ниеми — заместник главен изпълнителен директор и партньор в Miltton Group. Според него са необходими изключително силни традиционни медии, които обаче трябва да бъдат и модерни. Нужни са, също така, пиар агенции, които да работят етично и да отправят посланието, че медиите имат важна роля и трябва да задават въпроси на съответните фигури, посочи Ниеми. Нека по този начин да става ясно, че медиите са изключително важни за функционирането на демократичните общества, добави той. Каюс Ниеми коментира, че ако появата на нови медии не се приеме от журналистите и медийните експерти, то те са в беда. „Необходими са ни нови бизнес модели – частни инвестиции в журналистиката, използването на технологиите по нов и творчески начин. Журналистиката, основана на факти, трябва да е изключително интересна, което не го виждам особено, за съжаление“, каза той. Отбеляза, че във Финландия все още има силни традиционни медии и нямаме толкова много нови медии. „Половината списания във Финландия изчезнаха от 2007 г. насам. Ако се вгледате в редакциите на оцелелите списания, ще видите, че техните абонати са на над 70 години. Това повдига въпроси за бъдещето им след пет-десет години. Те не изглеждат особено устойчиви, така че заделянето на ресурси за тези медии си остава важно“, посочи още Ниеми.

Според Греъм Грифит - аудио продуцент и дизайнер на радиопрограми и подкасти, в дигитална ера трябва да се използва повече думата прозрачност. „Стига сме говорили за неутралност и обективност. Това са едни конструкти, които хората използват срещу нас. Но пък процесите могат да са обективни. Като потребител аз се вглеждам в процеса. Защо бих прочел учебник по история, ако няма бележки под линия, например“, отбеляза той. 

Според него когато човек се опитва да изгради устойчив бизнес, трябва да намери начин как да привлече финансиране, заради което финансирането не трябва да бъде толкова свързано с количеството, колкото с въздействието. Грифит разказа, че в сферата на подкастите начинът, по който рекламодателите измерват плащанията си, се базира на броя сваляния. „В някои случаи можеш да имаш подкаст, който има 100 000 сваляния и 7000 слушания. Това лоша новина ли е? Добрата новина в това е, че всъщност можем да измерим за колко време потребителите слушат подкаста. Ако имаш подкаст, който има само 1000 сваляния, които обаче слушат 85% от подкаста, което се счита за пълно изслушване, трябва да отидеш при рекламодатели и да заявяваш, че хората, които слушат, са напълно ангажирани“, посочи Грифит. Добави, че има колективна необходимост от такава промяна на фокуса.

Модератор на първия панел от конференцията бе Джемайл Реджа - журналист на свободна практика и председател на Асоциацията на журналистите на Косово.

В рамките на „Нови хоризонти в журналистиката“ Йоанна Елми - писателка, изследователка и журналистка, говори за това какви са предизвикателствата пред младите хора, които искат да работят в сферата на журналистиката. Тя разказа, че е започнала да се занимава с журналистика през 2017 г. „Пейзажът в България беше доста предизвикателен, защото България се възприема за малка и неинтегрирана в съвременния свят“, каза Елми. Тя разказа, че винаги е обичала дългите статии, дългите репортажи. „Всички обаче казват, че младите нямаме вече концентрация да четем дълги материали. Според мен това не важи само за младите. Друго предизвикателство беше как да оцелявам чисто финансово“, отбеляза журналистката. Тя повдигна въпроса за това каква е ролята на журналистиката - да отразява, да интерпретира, да е куче пазител, да напътства, да е арбитър или всичко това. „Ключът е да обръщаме внимание на човека. Това прави журналистиката ценна“, отбеляза Йоанна Елми.

Конференцията бе открита от Десислава Тальокова – изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, Мария Черешева - председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България), Дейвид МакДоналд, председател на борда на World Press Institute, Зак Мълинакс -изпълнителен директор на World Press Institute, журналистката Ралица Фичева. Арва Деймън - бивша старши кореспондентка на Си Ен Ен, експерт по темите за Близкия изток и хуманитарист, направи основното изказване. Журналистите трябва да сме наясно със собствената си емоционална история и да проявяваме емпатия към всички, отбеляза тя.

Форумът продължава с панел на тема „Как да оцелеем и да останем актуални: Бъдещето на журналистиката“.