site.btaНадежда Цанова, артистичен директор на фондация „Теодора фон Ауерсперг“ във Виена: На сцената музикантът е без дрехи

Надежда Цанова e пианистка с многобройни солови концерти и участия с различни оркестри по света, артистичен директор на международната фондация „Теодора фон Ауерсперг“ (TvA) във Виена, където продължава да разширява границите на класическата музика и изкуства.

През 2011 година Надежда завършва с магистърска степен по пиано и започва специализация в Кралската консерватория в Брюксел. В същото време завършва и „Школа Канторум“ в Париж, където получава най-високото отличие за концертен пианист – диплома „Ди Концерт“.

Международната ѝ кариера започва през 2013 г., когато печели първа награда на международния конкурс „Флейм“ в Париж. Това бележи началото на нейните международни изяви, включващи солови концерти и участия с оркестри в Япония, Китай, Испания, Португалия, Австрия, Германия, Франция, САЩ и др.

С пианистката разговаряха Светлана Желева и Десислав Паяков от сайта за здраве и култура на българите в Австрия “Sanus El Salvus”. Интервюто си те предоставиха за рубриката „БГ Свят“ на БТА: 

Надежда, откъде тази почти безгранична любов към музиката?

- От много малка е тази любов към музиката. Като дете не съм се задържала на едно място, но когато е зазвучавала класическа музика, съм се се спирала, притихвала на едно място и съм започвала да слушам.

Много слушах класическа музика като малка. Това е накарало моята майка да провери дали нейното дете има данни, заложби в сферата на изкуствата. Тя ме е завела при една учителка по музика, която става моята първа учителка. А днес не мога да си представя живота си без музика, без изкуство.

Потомствена ли е тази любов към музиката?

- Родена съм в Казанлък, моята майка е лекар, никой от моите родители не е музикант. Но ако се върнем по-назад, в рода ни по бащина линия присъстват двама големи български композитори - това са Веселин Стоянов и Андрей Стоянов. В рода на майка ми има оркестрови капелмайстори. Така върви тази музикална нишка - през поколение, през две, има еманация на музикалната творческа енергия.

Какъв бе Вашият път в музиката?

- Когато започнах, бях на 5, а в Казанлък имах огромния късмет да имам за учителка Елена Юлиянова, която бе дошла от Украйна. Тя е изключителен музикант и педагог, който работи с деца. Тя започна да преподава и аз бях една от първите й ученички. С нея работих до влизането ми в Музикалната академия в София. Различното при мен е, че нямам средно музикално училище. Завършила съм обикновено училище с профил география и икономика. Останалото постигнах с частни уроци по музика при Елена Юлиянова, с нейното безкомпромисно отношение към класическата музика, към качеството на изпълнението, и до днес е това нещо в мен.

Майка ми бе тази, благодарение на която днес се развивам като музикант, имам възможност да пътувам по света, изнасяйки концерти. Един от първите ми концерти бе с оркестъра в Харков, тогава бях едва 15-годишна, така че съм благодарна на тези две изключителни жени. 

Какво Ви носят концертите в чужбина?

- Аз развивам голяма концертна дейност и извън България. Дълги години учих в Белгия и Париж, прекарах известно време в Испания, но така се случи, че се прибрах „за малко“ в България и останах за по-дълго. Ще видим какво ще покаже бъдещето. Концертната ми дейност се развива и не се ограничава само до България. Съвсем скоро ще имам концерт в Загреб с камерния оркестър на Хърватска.

Нямам никакви амбиции да свиря в точно определена зала, или с някого. Има невероятни музикални зали по света. Една от любимите ми е Palau de la Música Catalana в Барселона, където Бетовен стои над теб и те гледа, докато свириш. Понякога в огромна зала усещането, което получава артистът, не е толкова хубаво, колкото в някаква по-малка зала. Всеки път е различно. Просто накъдето ме отведе моят път.

Какво е за Вас Виена?

- Виена е прекрасно място, както и Залцбург за музикантите, свирила съм тук много пъти. Години наред съм прекарала в Залцбург, защото работата ме е водила и задържала там. Свирила съм с камерния оркестър на „Солистите на Залцбург“, там имам прекрасни приятели, които са и прекрасни музиканти.

Във Виена пък ме доведе един друг проект.

Отскоро съм артистичен директор на фондацията на Теодора фон Ауерсперг, която е базирана в австрийската столица. Тепърва ще се разгръщат проектите ни, свързани с подкрепа на деца в нужда, бездомните животни и животните в приютите в България и класическата музика. Покрай фондацията още повече ще пътувам до Виена. Ще издам само че ни чака едно голямо събитие, което ще е в края на октомври 2025 година, но нека да наближи и ще разкажа повече.

Какво бихте казали в заключение?

- Изкуството казва всичко. Музикантът на сцената е без дрехи, всичко, което той може, се вижда и усеща, както и какво представлява като индивидуалност.

Цялото интервю можете да прочетете тук.