site.btaИсторикът Никола Караиванов ще бъде удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ за просветителска дейност сред българите в Украйна

Историкът Никола Караиванов ще бъде удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ за просветителска дейност сред българите в Украйна
Историкът Никола Караиванов ще бъде удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ за просветителска дейност сред българите в Украйна
Снимка: Валерия Скорич / БТА

Държавният глава Румен Радев ще отличи историка Никола Караиванов с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за неговата просветителска дейност сред българската диаспора в Украйна и за заслуги в областта на образованието и културата днес, на 27 февруари.

Инициативата за представянето на Караиванов пред президента на България и за награждаване му взе Галин Георгиев, председател на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. С подкрепата на български дружества и институции от Молдова и Украйна кандидатурата на Никола Караиванов беше подадена за удостояване с ордена.

Повече от три десетилетия историкът е посветил на образованието, културата и науката на българите от Молдова и Украйна. Той е автор на над 75 научни статии и доклади от научни конференции в България, Молдова и Украйна, както и на над 630 научно-популярни статии в списания и вестници в няколко държави. От 1990 г. има над 150 статии по българска история и култура в страниците на българския вестник „Роден край“ в Украйна.

Никола Караиванов е автор на 17 заглавия, сред които са: „Психолого-педагогически основи на наставничеството“, „Българският принос в европейската и световната история и култура. За героизма и трагизма в българската история“, „Етногенезис на българския народ. Учебник за студенти по българска филология в Кишиневския педагогически университет „Йон Крянге“, „Събития и герои от родната ни история“, „Записки по българска история“, „Пруто-Днестровското междуречие в границите на средновековна България“, „Българска националистична лирика“, „Васил Левски и българското възрожденско училище“, „Болградската гимназия“, „България в сърцето“, „Кратка история на българския народ“, „Георги Раковски и Болградската гимназия“, „Георги Раковски и българите от Бесарабия и Одеса. Раковски – борец против проведеното от Русия преселение на сънародници в Крим през 1861 г.“, „Георги Раковски и българите от Бесарабия, Одеса и Банат“, „Велики и видни украинци – българолюбци“, „Руската православна църква и дипломация против борбата на българския народ за независимост от Вселенската патриаршия (1856-1872)“.

Той има редице отличия и награди за заслуги към българската култура и образование. Никола Караиванов е удостоен с признание като дарител на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и с Орден за гражданска заслуга трета степен през 2007 година. През 2021 година получава званието „Почетен професор“ на Измаилския държавен хуманитарен университет в Украйна в знак на признание за неговата дългогодишна дейност в сферата на образованието и културното сътрудничество.

За своя цялостен принос и заслуги в съхраняването на българското образование и култура сред сънародниците ни в Украйна и Молдова, през 2023 година Изпълнителната агенция за българите в чужбина удостоява Никола Караиванов с медал „Паисий Хилендарски“. На тържествата по случай 150 години от основаването на Болградската гимназия той е обявен за „Почетен гимназист“.

Никола Борисов Караиванов е роден на 5 юли 1948 г. в град Севлиево, област Габрово, България. През 1973 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва своя професионален път като учител в родния си град. От 1979 г. до 2005 г. е преподавател в Габровския университет. През юли 1989 г. Никола Караиванов е изпратен в месечна командировка в Киев, а оттам за две седмици пътува до Кишинев, запознава се с редица активисти на българското възраждане и посещава няколко български села на юг в Молдова и Одеска област на Украйна.

Обществената дейност на Никола Караиванов е свързана с основаното на 15 януари 1990 г. в София Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи – „Родолюбец“.

През 1990 г. Караиванов е поканен като лектор в Молдова, за да се включи в лекторията на квалификационния курс за учители по български език от Молдова. От 1 септември 1990 г. той става доброволец преподавател на студенти българисти в Кишиневския педагогически университет „Йон Крянге“, където разработва и преподава дисциплината „Етногенезис на българския народ“.

В периода 1998 – 2002 г. Караиванов е командирован от Министерството на образованието и науката (МОН) на България като преподавател по българска история в Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“ в град Болград, Одеска област, Украйна. Там той допринася значително за утвърждаването на Георги Раковски като патрон на гимназията. През 2001 и 2002 г. е гост лектор в Одеския национален университет „Иля Илич Мечников“.

В Кишинев, както и в Болград, Никола Караиванов изиграва ключова роля в избора на патрон на училището. Българското средно училище е открито на 1 септември 1996 г., а през 1997 г. Караиванов аргументирано предлага името на Васил Левски, което е прието от ръководството и родителския колектив.

От 2005 г. Никола Караиванов е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за българи от чужбина в Департамента за информация и усъвършенстване на учители, където по-късно се пенсионира.

От 2010 до 2015 г. Никола Караиванов за втори път е командирован от МОН – България като учител по българска история в Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Молдова.

През есента на 2006 г. Караиванов е избран за пети по ред председател на Дружеството „Родолюбец“ и като такъв ръководи организацията до юни 2011 г., когато подава оставка във връзка с командироването му като учител в Кишинев.

/ЙК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:56 на 27.02.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация