site.btaВторо представяне на монографията на Никола Караиванов за Георги Раковски се състоя в София днес

Второ представяне на новата книга на Никола Караиванов „Георги Раковски и българите от Бесарабия, Одеса и Банат“ се състоя в София днес, 11 декември. Събитието беше организирано от културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ и Дружеството на банатските българи в България „Фалмис“ със съдействието на Националния етнографски музей в София.

Литературното събитие започна с изказване на българския етнолог и председател на културно-просветното дружество „Родолюбец“ Галин Георгиев, който от името на дружеството отправи поздрав към всички гости и представи почетния гост Никола Караиванов.

„Това е поредна книга на автора, който беше преподавател дълги години в Украйна и Молдова“, заяви Георгиев, като накратко запозна присъстващите с биографията на Караиванов. Той спомена многобройните му командировки в Киев и Болград в Украйна, както и в Кишинев, Молдова, които помогнаха на Караиванов да изследва историята на етническите българи там. Председателят на дружеството предложи да се „потопим в дебрите на монографията за Георги Раковски“ и предаде думата на автора на книгата.

Историкът Никола Караиванов благодари на дружествата за организирането на това представяне и започна разказа си за своята творба. Книгата „Георги Раковски и българите от Бесарабия, Одеса и Банат“ е неговото 16-о заглавие и представлява второ издание, посветено на Георги Раковски. Първата монография беше публикувана по случай 200 години от рождението на възрожденската личност.

„Има две ключови думи: Георги Раковски и бесарабски българи. Раковски беше първата историческа личност, за която научих от баща ми, а за бесарабските българи чух за първи път през 1970 година, когато още бях студент“, сподели авторът.

По време на разказа гостите се запознаха със събития от живота на Караиванов, включително с неговите срещи с етнически българи в днешна Молдова и Украйна, срещата със съпругата му Татяна Караиванова и преподаването му в Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“.

Болградската гимназия беше спомената няколко пъти, защото, по думите на автора, Раковски е бил пряко свързан с успехите на това училище. Караиванов сподели също за предстоящото трето издание на монографията си, в което планира да включи някои нови акценти, като например връзката на Раковски с Болградската гимназия.

Историкът разказа и за архива на Георги Раковски, който е събран в четири големи тома, както и за неговата грижа към етническата диаспора. „Раковски често пътуваше из Бесарабия и разговаряше с обикновените хора. Много пъти е отсядал в къщата на Панайот Греков и е завързвал лични контакти с българите там“, допълни още Караиванов.

„Раковски не споменава за трите български села: Паркани до Тираспол, Терновка в Николаевска област и Олшанка в Кропивницка област, Украйна“, заяви писателят и продължи: „В първото издание пропуснах банатските българи – това забелязах, след като мой приятел ми го каза. Но във второто издание вече добавих информация за тях“.

По отношение на банатските българи Раковски допуска грешка, посочва авторът. „Той твърди, че те не са истински българи, защото са католици. Обаче Раковски е посещавал Банат, което означава, че той си дава сметка, че там е запазено много от българското“, отбеляза Караиванов и добави: „Аз съм на този принцип – не трябва да се захаросва личността, за която пишеш“.

Бяха засегнати теми като борбата на Раковски против преселването на българи на полуостров Крим през 1861 година и брошурата му „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“.

„Тази брошурка от 19 страници сваля маската на руския империализъм. Раковски също пише, че руските войници, изтеглящи се от българските земи, насила отвличат към руската територия десетки хиляди българи“, разказа още историкът.

Етнографът Галин Георгиев, преди да даде думата на гостите, сподели: „Това наистина е книга за приключенията на Раковски, и слава Богу, тази личност попадна под перото и ума на Никола Караиванов“.

Сред присъстващите думата взе Светлана Караджова, председател на Дружеството на банатските българи в България: „Искам да благодаря за тази възможност банатските българи да се доближат до бесарабските българи. Това, че една личност като Раковски ни събра в една книга, фактът, че се изговаря това, е стъпка напред. Признавайки грешните мнения за нашите общности, ще бъдем по-обективни в изказванията си“.

След представянето последва разговор в неформална обстановка, подписване на книги и коктейл.

Както БТА писа, Никола Караиванов е роден през 1948 г. в град Севлиево. Завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва своя професионален път като учител в родния си град. От 1998 до 2002 г. Караиванов преподава история на България в Болградската гимназия в Украйна, където също така допринася значително за утвърждаването на Георги Раковски като патрон на гимназията. В следващите години работи като преподавател в Габровския университет и в Департамента за информация и усъвършенстване на учителите към Софийския университет, където преподава до пенсионирането си през 2015 г.

Монографията се състои от шест глави и заключение. Във всяка глава се разглежда различен период от живота на Георги Раковски. Библиографията се състои от 252 източника. В книгата са включени редица архивни документи, предоставящи основна информация за личността и дейност на Раковски.

Първото представяне на монографията „Георги Раковски и българите от Бесарабия, Одеса и Банат“ на Никола Караиванов се състоя на 4 декември в Централния военен клуб в София, организирано от Съюза на офицерите от резерва (СОР) „Атлантик“.