site.btaИСС настоява за развиване на гражданска компетентност у децата чрез училищното и извънучилищното образование

Учебните програми трябва да акцентират върху развиването на практически ключови умения като критично и аналитично мислене, разпознаване на фалшиви новини, социално-емоционална интелигентност и емпатия, финансова грамотност. Тези препоръки на Икономическия и социален съвет са част от анализ „Формиране на гражданска компетентност у децата чрез системата на училищното и извънучилищното образование“, който Съветът прие на пленарна сесия. 

Доброто гражданско образование е ключов инструмент за реакция на съвременните предизвикателства, които засилват поляризацията и разпокъсването на обществото и поставят под въпрос редица демократични принципи и ценности. За да се случва развиването на гражданска компетентност по ефективен начин и образователната система да дава еднакъв достъп до качественото ѝ придобиване на всеки ученик, ИСС препоръчва редица мерки за подобряване на състоянието на гражданското образование в страната. Сред тях освен актуализация на съдържанието в учебните програми са конкретизиране на гражданските компетентности, създаване на условия за активно участие на учениците в училищния живот, както и отразяване без оценка на участието в доброволни дейности, развиващи гражданските компетентности в дипломата за средно образование. 

В рамките на пленарната сесия Съветът прие и становище на тема „Предизвикателства пред достъпа и качеството на здравната грижа в Република България“. ИСС със загриженост следи и констатира формираните вече постоянни негативни тенденции в общественото здраве: здравно-демографска криза и лош здравен статус на населението като в проблемите на достъпа се включват и регионални икономически, социални и географски характеристики, липса на  политическа воля и адекватна нормативна база за промени в здравната система, които ще осигурят равнопоставен и своевременен достъп до здравни грижи. Приетите досега стратегически документи за реформи в здравеопазването се характеризират с липса на взаимна обвързаност, приемственост и последователност, недостатъчна прозрачност и отсъствие на консенсусно начало при разработката им. Пренебрегват се инвестициите в дейности по профилактика и превенцията на заболявания и рискови фактори, често пациентите доплащат „от джоб“ необосновано за медицински услуги, въпреки че са здравно осигурени. Държавата от своя страна не контролира и не управлява този процес. Лица без здравни осигуровки ползват спешната медицинска помощ за прегледи, консултации и изследвания, които могат да се осъществят от лекарите от ПИМП и СИМП. Това натоварва спешната помощ с дейности, които не са включени в нейната мисия и функции. 

ИСС прие и Резолюция относно необходимост от ускоряване на процеса по присъединяването на България в Еврозоната. В нея Икономическият и социален съвет твърдо подкрепя присъединяването на България към Еврозоната и призовава за неговото ускоряванe и подчертава безспорните ползи от този процес. Сред тях са по-висок реален ръст на доходите на работещите и създаване на условия за подобряване на бизнес средата, ниски дългосрочни лихвени проценти, липса на транзакционни разходи (евро-лев), което по прогнозни данни ще намали разходите на национално ниво с над 1 млрд. лева годишно. Членството на България ще доведе също до намаляване на валутния риск за бизнеса, което ще позволи на компаниите да планират по-дългосрочно и да инвестират с по-голяма увереност, както и  до повишаване на кредитния рейтинг на страната, подобряване на фискалната дисциплина и достъп до по-евтино финансиране за държавата, повече инвестиции и подобряване на бизнес средата и конкурентоспособността. Други очаквани ефекти от присъединяването са  намаляване на сивата икономика и подобряване на данъчната събираемост,  участие на България при вземането на решения в Еврозоната и повишаване на политическото влияние в ЕС и др.

ИСС обръща внимание и на организираните дезинформационни мероприятия в социалните мрежи за потенциално неблагоприятни последици от влизане в Еврозоната и настоява държавните институции и информационни канали да се противопоставят категорично и организирано. Целта е да не се допуска българското общество да бъде умишлено стресирано и заблуждавано относно несъществуващи опасности за стандарта на живот в резултат на въвеждане на еврото. В резолюцията Съветът посочва още, че страховете на хората от повишаване на инфлацията заради влизането в Еврозоната, не са оправдани.