site.btaБосилеградското село Рибарци – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Рибарци.

Село Рибарци се намира в южната част на Босилеградска община, в непосредствена близост до границата с България. През него преминава международният път Босилеград – Кюстендил, а на територията му е разположен Граничният пропускателен пункт „Рибарци – Олтоманци“, който свързва региона с България и е само на 12 км от Босилеград.

Река Драговищица разделя селото на две части, като в исторически план районът е известен с риболовните си традиции, от които вероятно произлиза и името на селото. Надморската височина в района варира – от 660 м при граничния пункт, до 1059 м в местността Трешнин кръст.

В местността Градище, близо до махала Гьеловска, са открити останки от средновековна крепост. Там са намирани монети, керамични фрагменти и останки от водоснабдителна система, свидетелстващи за живота в миналото.

Селото е споменато в османски документи от 1570 г. под имената Горно и Долно Рибарци. Според статистически данни от 1866 г. тук е имало 18 домакинства със 117 жители. Ньойският договор от 1919 г. разделя село Рибарци, като махалата Крушовица остава в България и съществува до 1956 г., когато окончателно е заличена. През 1953 г. населението достига 181 души. В последните десетилетия обаче демографските процеси водят до намаляване на жителите, като към 2024 г. в селото живеят 10 души.

Църквата „Света Петка“ в селото е построена през 1896 г. на мястото на по-стар храм. Според местните вярвания тя е чудотворна и привлича поклонници от околността. В селото има и три оброчища, запазени през годините като част от културното наследство на местното население.

Точната година на основаването на училището в Рибарци не е известна. Най-ранните сведения за училищни настоятели датират от 1886 г. Въпреки че училището е закривано многократно заради демографски срив, селото остава известно със своите просветни традиции. Според краеведа Александър Младенов от Рибарци произхождат 19 учители, които са допринесли за образованието в различни части на бивша Югославия. През тази година в училището на селото има само един ученик.

Въпреки малкото население, селото притежава религиозен и туристически потенциал. Неговото местоположение, природните дадености и културното наследство могат да бъдат основа за развитието на селски, религиозен и културно-исторически туризъм. Разработването на туристически маршрути, екопътеки и възстановяването на исторически обекти биха могли да привлекат посетители от България и чужбина, подпомагайки икономическото възраждане на района.