site.bta„Случаят Лола“ в Сатирата – история с неочакван край за унижението и усмивката като броня

Това, което разбрах от всички мои международни авантюри, е, че всички се смеем на едно и също, и всички се вълнуваме от едни и същи теми, казва пред БТА испанският драматург, писател и театрален режисьор Хосе Варлета. Той е автор на „Случаят Лола“, премиерен моноспектакъл в Сатирата.

Историята е вдъхновена от разказите на много жени без личен живот, за които готвенето и грижата за съпрузите е основната част от ежедневието. Жени, които винаги са били на второ място и никога преди приятелите, хобитата или пороците на своите половинки. Лола е една от тях – в дом, където единствената възможност за бягство е в мечтите и въображението.

„Болката е в ежедневието на една жена, която понася унижения и лошо отношение. Но Лола е забавна жена. За да преживее всичко, тя се опитва да се забавлява. Търси усмивка в трудните си моменти, а усмивката е като броня – за да може да преживее кошмара“, казва Варлета. „За мен ключът е самоиронията на Лола – към всичко, което ѝ се случва. По този начин проблемът, не че се възприема по-леко, но е с един по-философски поглед“, коментира Елена Атанасова, в ролята на Лола.

„Голямо богатство е цялата палитра от емоции на Лола и това да се опиташ в час и десет минути да ги вкараш в един път, по който има много тънък лед“, допълва актрисата. По думите на Хосе Варлета Лола няма възраст, няма националност, няма образование: „Тя е един събирателен образ... Представям си една смела жена, която стига до момента, в който взима живота в ръцете си“.

Неочакваният финал ще ни зареди с оптимизъм, но и отговорност към една толкова важна тема като насилието, което ескалира лавинообразно в подредения ни свят, допълват от творческия екип.

„Случаят Лола“ е в превод на Мариана Манолова. Режисьор е Николай Младенов. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, музиката и музикална среда – на Мартин Каров. Драматург на постановката е Богдана Костуркова, а помощник-режисьор – Живка Бадева.

Авторът Хосе Варлета и актрисата Елена Атанасова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – по темата за домашното насилие и личните моменти в нея, за болката и усмивката в представлението, за самоиронията на Лола и колко версии има тя по света.

Господин Варлета, в момента Сатирата представя Ваш своеобразен триптих – „Светици и перверзници“, „Луцифер“ и „Случаят Лола“. Това ли са трите Ви най-добри пиеси?

Хосе Варлета: Много е трудно да питаш един баща кое е от децата си предпочита. Но, със сигурност, „Случаят Лола“ е една от любимите ми пиеси.

На първо четене, това е пиеса, посветена на домашното насилие. Защо ви вълнува тази тема, има ли конкретен повод да напишете пиесата?

Хосе Варлета: Да, така е. Темата много ме вълнува. Също така, много се вълнувам от историите, които чувам след представленията. Защото тогава, най-често, ме чакат жени, които са преживели подобни неща. Особено важно е значението на тази тема, която, за съжаление, е много актуална...

Елена Атанасова: Това е болна тема на обществата по принцип, в световен мащаб. Това да има вид насилие – било на психическо или на физическо ниво, върху жената в едно семейство, няма как да не те вълнува, да не тръгнеш с отворени обятия към ролята, да не искаш да прегърнеш този човек, да разбереш какво се случва в главата на тази жена...

Болката и усмивката сякаш вървят ръка за ръка в това представление...

Хосе Варлета: Болката е в ежедневието на една жена, която понася всички тези унижения и лошо отношение. Но Лола е една забавна жена. За да преживее всичко, тя се опитва да се забавлява. Търси усмивка в трудните си моменти, а усмивката е като броня – за да може да преживее кошмара...

Елена Атанасова: Голямо богатство е цялата палитра от емоции на Лола и това да се опиташ в час и десет минути да ги вкараш в един път, по който има много тънък лед. Хосе Варлета много умело е успял да преплете в текста си, балансирайки изключително сериозна и драматична тема за насилието вкъщи и забавните моменти, с цялата самоирония на тази жена и оцеляването ѝ единствено в нейните фантазии.

Тя има нужда от тези бягства, в които да се чувства отново себе си. Тръгвайки в тази връзка с огромната си обич, лудо влюбена в този мъж, във времето е трябвало да намери къде да се приюти, за да се съхрани.

За мен ключът е самоиронията на Лола – към всичко, което ѝ се случва. По този начин проблемът, не че се възприема по-леко, но е с един по-философски поглед.

Как изглежда Лола чисто физически във Вашите представи и като неин създател?

Хосе Варлета: Много труден въпрос. Защото Лола няма възраст, няма националност, няма образование, тя е един събирателен образ... А това, което си представям, е една смела жена. Тя стига до момента, в който взима живота в ръцете си....

Елена Атанасова: Много любов има в нейния свят. Насилието е последствие. Тя е човек, втурнал се във връзката си с изключително доверие – като дете. Фактът, че успява да пребори агресията – не чрез агресия, а чрез любовта, чрез желанието ѝ да започне един нов живот. В крайна сметка, това е най-важното – да се умееш да вземеш решение, да тръгнеш напред, да продължиш...

Колко версии на Лола познавате?

Хосе Варлета: В самата Испания има три версии на Лола, едната от които е на валенсиански език. Тази трупа обикаля и прави турнета из цялата страна. Тази година предстоят премиери в Мексико, Пуерто Рико, Панама, Португалия, Доминиканската република, Уругвай... Може би, забравям някои държави.

Мои пиеси, включително и тези, които се играят в София, в момента могат да се гледат в общо осем държави. Предстоят преговори за нови постановки с трупи в Маями и Ню Йорк, както и в Аржентина.

Какви са впечатленията Ви от „българската“ Лола – Елена Атанасова?

Хосе Варлета: С нея се разбрахме в мига, в който се видяхме. В самото начало на нашето запознанство, аз я хванах за ръката и я попитах как ѝ се струва Лола. Когато видях блясъка в очите ѝ, ми стана ясно, че тя е абсолютно вътре в образа и всичко ще се получи перфектно. Тя е една много голяма артистка, която се раздава и предава това, което и аз съм искал да предам чрез думите, които съм написал.

От предишен разговор с Вас знам, че толерирате режисьорската интерпретация на текстовете Ви. Винаги ли е така?

Хосе Варлета: Да. Не само, че не съм против, но смятам, че това е необходимо. Защото представянето на моето произведение пред българската публика, например, зависи, до голяма степен, от умението на режисьора. Тъй като аз не познавам местните публики...

Това, което разбрах от всички мои международни авантюри, е, че всички се смеем на едно и също, и всички се вълнуваме от едни и същи теми.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева