site.btaОткак живея в чужбина, аз все се уча да бъда българин, казва Петър Увалиев, от чието рождение днес се отбелязват 110 години

Откак живея в чужбина, аз все се уча да бъда българин. Това казва писателят, публицист, сценарист и режисьор Петър Увалиев (1915-1998), известен в Западна Европа под името Пиер Рув. Днес се отбелязват 110 години от неговото рождение.

„Аз се отнасям с доверие към умните българи, които ценя независимо от техния политически цвят“, посочва той. Петър Увалиев вярва, че няма „две Европи“. „Ние сме успоредната Европа. Не бива да живеем с илюзията, че догонваме, защото няма кого да догонваме“, отбелязва той. 

Емигрант е в Англия от 1948 г.

Петър Христов Увалиев е роден на 12 януари 1915 г. в София. Основно образование полу­чава в столичното италианско училище, а средно - във френския колеж „Св. Августин“ в Пловдив. През 1936 г. завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Активно сътрудничи на българския периодичен и литературен печат. Петър Увалиев отпечатва свои статии, есета и рецензии в „Златорог“, „Балкан“, „Слово“, „Свободен народ“ и др. В периода 1936-1947 г. той работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи и в Министерството на външните работи. През 1947 г. е назначен за втори секретар на българската легация в Лондон, а от 1948 г. е емигрант в Англия.

В Западна Европа Увалиев е известен под името Пиер Рув. Заминавайки на Запад през 1948 г., той получава стипендия за курсове в Института по кинематография в Париж. 

Филмът „Фотоувеличение“, по който работи с Микеланджело Антониони, получава „Златна палма“

През първите емигрантски години Увалиев работи като асистент-режисьор. През 50-те години участва в създаването на филма Innocents in Paris с актьора Клеър Блум, работи също и с Дърк Богард. Пиер Рув е режисьор на филма „Господин Топаз“ с участието на актьора Питър Селърс. Един от най-известните филми по негов сценарий през 60-те години е „Милионерката“ с участието на София Лорен. След това, през 1966 г. заедно с Микеланджело Антониони прави и Blow Up („Фотоувлечение“), който получава „Златна палма“ в Кан през 1967 г. Всички кинокритици определят този филм като емблематичен за онова десетилетие. Известно време Пиер Рув е директор на филмовата компания Bridge Films заедно с Карло Понти (съпруг на София Лорен).

Увалиев е бил и директор на Q’Theatre in Kew Henly в Англия. Той има над 25 спектакъла, като сред по-известните му постановки, на която е и сценарист е All about Othello („Всичко за Отело“).

„Пет минути с Петър Увалиев“

В България, по време на социализма, Петър Увалиев е много известен със своите „Пет минути с Петър Увалиев“ от културната емисия на Би Би Си. Борис Димовски пише рецензия за предаването, в която се казва, че това е „Брилянтна културна емисия“.

Освен това предаване той пише и пиеси за радиото. Например „Гробът в Рила“ е историята на Джеймс Баучер в три епизода. Друга известна радиопиеса, написана през 1984 г. в 15 епизода, е за Джордж Оруел.

По отношение на българската литература Увалиев посочва, че не приема положително класиците на българския роман Димитър Талев и Димитър Димов. За него любим автор е Николай Хайтов и особено произведението „Козият рог“.

Съпругата му описва живота му в книга

През 2008 г. във Великобритания излиза книгата A Life („Един живот“) написана от съпругата му Соня Рув. По време на представянето на изданието в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през януари 2009 тя заявява: „Доволна съм, че книгата излезе миналата година, защото тогава се направиха 60 години, откакто Петьо напуска България през 1948 г., а също и 10 години от смъртта му през 1998 г. Идеята за нея ми хрумна по две причини. Едната е, че вкъщи имаме запазен много голям архив от Петьо, а другата е, че животът ми с него от 1959 г., когато се запознахме, до последните му дни бе много богат и интересен“. Книгата „Един живот“ на София Рув е представена и на среща с преподаватели и студенти от специализираното Висше училище по библиотекознание и информационни технологии в Европейската библиотека „Петър Увалиев“. Фондация „Семейство Увалиеви“ отпуска годишно по две стипендии за студенти от Висшето училище за бъдеща научна работа върху изследването на творчеството и личността на именития българин.

Свързва го лично приятелство с Чарли Чаплин и София Лорен

Петър Увалиев изнася лекции по философия и история на изкуството в Лондонския университет, гостува на университети в САЩ, Италия, Франция и Мексико. Той е сценарист, режисьор и художествен ръководител на театрални постановки във Великобритания, САЩ, Италия, Франция и Германия. Увалиев публикува в чуждестранни периодични издания литературна критика на английски, испански, италиански и френски език. Превежда на италиански и френски език творби на Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов и др. Той е автор на книгите „Търнър: структурен разрез" (1982 г., на английски, френски и испански език), „Филмът като технологическа съдействителност" (1985 г., на английски език), „От оптема до зрително изречение: опит за граматика на видимото" (1986 г., на английски и френски език), „Европа, намерена и пак загубена" (1988 г., на английски език), „Багряна и целомъдрените“, „Митоанализ на „Козирог“ и „Българският облик на Шекспир“ (1992 г., на английски език). Петър Увалиев оставя следа в театралната и кинорежисурата. 

Свързва го лично приятелство с велики имена в киното като Чарли Чаплин, Карло Понти, София Лорен, както и със знаменития френски писател Жорж Сименон. 

Признание

Петър Увалиев се завръща в България за пръв път след емиграцията през 1992 г. Той е удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1992).  Носител е на орден „Мадарски конник“ първа степен (25 март 1994 г.), на почетен медал „Иван Вазов“ на Агенцията за българите в чужбина (1995 г.). През 1999 г. Петър Увалиев е отличен посмъртно с наградата „Оборище“ за интелектуална дейност. 

Петър Увалиев умира на 11 декември 1998 г в Лондон. Част от праха на българския интелектуалец по негова воля остава в България. 

/ ГН

/ДЧ/ДС/отдел „Справочна“

Източници: в. „168 часа“, бр. 23/9.6.1992 г.; в. „Стандарт“, 15.1.1994 г.; в. „24 часа“, бр. 60.5.3.1998 г.; в. „Дума“, бр. 283, 12.12.1998 г.; в. „Сега“, бр. 288, 12.12.1998 г.; в. „Стандарт“, бр. 2229/ 12.12.1998 г.; в. „Труд“, бр. 335/12.12.1998 г.; в. „Дума“, бр. 15/20.1.1999 г.; в. „Монитор“, бр. 3441/29.1.2009 г.; в. „Дума“, 22.1.2009 г.; Голяма Енциклопедия България, 2012,  т. 11, с. 4520-4521