Системите за ранно предупреждение не се състоят само от една служба или агенция, а са комплекс от различни звена и хора, всеки със своите задачи. Това каза в интервю за БТА метеорологът и бивш член на Световната метеорологична организация (СМО) Димитър Иванов.
Димитър Иванов е бил експерт по авиационна метеорология към Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), в регионалните офиси в Банкок и Париж. От 2009 до 2021 г. работи в СМО в Женева, където заема постовете на регионален представител за Европа, ръководител на отдела по авиационна метеорология и директор на офиса за публично-частни партньорства в метеорологията.
''В последните 20 години бе направено много за подобряване на националните СРП, под егидата на ООН, като се отделяха значителни международни финансови средства за подпомагане на слабо развитите страни да изградят техните системи. Въпреки тези усилия, преди 2 години беше направен един глобален преглед на състоянието на СРП в над 150 страни и резултатите не бяха особено добри'', разказа Димитър Иванов. Той добави, че заключението от този преглед показва, че почти в половината страни СРП не са достатъчно ефективни и не са готови да посрещнат предизвикателствата в условията на променящ се климат, като особено зле е положението в най-бедните страни, които най-много страдат от зачестилите екстремни явления.
''Това провокира генералният-секретар на ООН Антонио Гутериш да обяви инициативата ''Ранни предупреждения за всички'', подкрепена от много международни организации. Световната метеорологична организация е една от водещите в тази инициатива и ще оказва помощ на страните да внедряват съвременни технологии в техните системи за наблюдение и прогнозиране, за да се подобри качеството на ранните предупреждения. Целта е до 2027-а година всички страни да имат ефективни СРП, което е една много амбициозна цел'', коментира специалистът.
В интервюто той разказва за възможностите и слабостите на системите за ранно предупреждение за опасни метеорологични явления, за действията, които се предприемат в България относно поддържането на тези системи, и за готовността на страната ни да се справи с все по-зачестилите екстремни прояви на климата.
Времето за прогнозиране на опасни метеорологични явления
''Целта на прогнозите за опасни явления е да изпреварят появата на явлението, като осигурят време за превантивни мерки за предотвратяване на човешки жертви и намаляване на икономическите щети. Хидрометеорологичните явления, за които говорим са с многообразни пространствени и времеви характеристики. Мощните гръмотевични бури с унищожителни градушки се развиват в рамките на десетки минути до няколко часа, а на другия край на спектъра са горещите и студени вълни, които могат да траят седмици, дори месеци, и да се простират над обширни части от даден континент'', разказа Димитър Иванов.
По думите му между тези крайности се подреждат останалите явления, като екстремни валежи, траещи от един до няколко дни, които засягат райони от стотици и хиляди квадратни километри, причиняват наводнения и земни свличания. Специалистът обясни, че има явления, обусловени от особеностите на релефа, като силни ветрове или внезапни наводнения, които са силно локализирани. ''Прогнозирането на всеки вид явление, или комбинация от тях, има различно ''време на изпреварване'', поясни физикът.
''Например за бързо-развиващите се процеси като гръмотевични бури и съпътстващите ги явления - градушка, силен вятър, торнадо, ориентировъчна прогноза може да бъде издадена 2-3 дни предварително, като индикира най-вероятните райони за тяхното развитие. Впоследствие, прогнозата може да се уточнява, като местоположение, време на поява и интензитет'', коментира метеорологът, като поясни, че процесът на английски се нарича ''narrowcasting'', т.е. стесняване на района и времето чрез постепенно елиминиране на несигурността на прогнозата. По думите му за най-бързите и мощни явления като торнадо например точното място е невъзможно да се укаже с по-голямо изпреварване от 15-20-минути.
''Когато говорим за крупно-мащабните явления като горещи вълни, прогнозата може да ги предвиди с достатъчна вероятност поне една-две седмици преди да настъпят, тъй като тези явления се командват от процеси, свързани с крупно-мащабната циркулация на атмосферата, които се прогнозират добре от съвременните числени модели'', обясни специалистът.
Лични наблюдения относно системите за ранно предупреждение
''В моята работа към Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и Световната метеорологична организация (СМО) съм имал възможността да посетя метеорологични служби в над 60-70 страни в различните континенти и климатични зони. Всички тези служби имат задачата да издават предупреждения за опасни явления, но техният капацитет да решават тази сложна задача е много различен'', отбеляза Димитър Иванов.
Физикът обясни, че два са основните фактора, които определят ефективността на системите за ранно предупреждение – единият е технологичната съоръженост за мониторинг и прогнозиране, другият - институционалната база, определяща отговорностите и взаимодействието на участниците.
''Няколко фактора допринасят за по-интензивни бури, единият е неоспорим – това е общото повишение на температурата на атмосферата, което позволява повече влага да се реализира като валеж. Други фактори са свързани с изменяне на режима на атмосферната циркулация и хидроложкия цикъл, които са обект на интензивна изследователска дейност. Когато говорим за екстремни явления, не бива да се спираме само на бурите, но и на горещите вълни и засушаването, които от своя страна водят до масови горски пожари, недостиг на вода за земеделието и за хората. Когато говорим за необходимостта от адаптация към климатичните изменения, тези екстремни явления трябва да са във фокуса на разговора, с разбирането за спешността на задачата да направим нашите СРП достатъчно ефективни, за да смекчим неблагоприятните последствия'', поясни Димитър Иванов.
Слабостите на системите за предупреждение на опасни метеорологични явления
''Ако трябва да го опиша накратко, най-слабото място е комуникацията. Това включва както информационния поток между участниците в системата, така и как предупреждаваме крайния потребител. Метеоролозите вършат своята работа като определят вероятността за потенциално опасни явления – такива, които могат да причинят щети и дори да се превърнат в бедствия. Тази информация трябва да помага на следващите по веригата да предприемат определени действия'', обясни метеорологът.
Той поясни, че ако комуникационните протоколи не са добре отработени и информацията не е формулирана, така че потребителите по веригата да я интерпретират правилно, се получават провали, какъвто е бил случаят с катастрофалните наводнения във Валенсия в края на октомври.
''Днес все повече се изисква от СРП да казва не само какво ще е времето, а какво ще направи времето. Например не само да кажем, че се очакват над 100 литра дъжд в даден район, но да дадем информация къде това метеорологично явление може да доведе до наводнение, да нанесе щети, и особено, да застраши живота на хората'', коментира метеорологът.
Според Димитър Иванов е необходимо да се свържат чисто метеорологичните фактори с потенциала за бедствия, произтичащи от излагането на риск и уязвимостта за конкретен застрашен район. По думите на метеоролога такъв преход в начина на прогнозиране на опасните явления изисква много близко взаимодействие между всички участници в системата за управление на риска, особено между метеорологичните агенции, органите на гражданска защита и местните власти.
''Всичко това трябва да върви паралелно с една разбираема и детайлна информация за обществеността чрез медиите, особено чрез мобилните средства, които са на разположение на хората по всяко време, където и да се намират'', каза той.
Действия в България за анализ на риска и спешни мерки за справяне с перфектни бури и други опасни явления
''Мисля, че доста е направено. Например системата за предупреждения, които се издават от НИМХ в цветовите кодове - жълто, оранжево, червено, работи добре, но има какво още да се желае. Всъщност едва ли някъде по света има перфектна система, но има много добри практики, които могат да се прилагат. Като потребител на информация за опасни явления, както всеки гражданин, аз бих желал да има много по-детайлна и навременна информация, налична чрез мобилно приложение, която да е авторитетна и разбираема. Сегашната система е малко статична. Например дава се един код за следващите 24 часа и не се актуализира навреме", обясни Димитър Иванов.
Той разказа, че в повечето европейски страни, метеорологичните служби разполагат с мобилни приложения, които предоставят детайлна и навременна информация, включително и предупреждения. Метеорологът даде примери с приложенията на швейцарската, френската, британската и други служби в Европа и по света.
''Когато такива приложения отсъстват, информационната ниша се запълва от многото частни доставчици на метеорологични услуги, както в страната, така и от чужбина. В това няма нищо лошо, някои от тези частни доставчици предлагат информация и услуги с високо качество, но когато говорим за националната система за ранни предупреждения, е от изключителна важност да има официален и авторитетен източник, т.е. националната метеорологична служба (бел. а. - в България – НИМХ), за да се избегне подаването на конфликтни и объркващи информации, които да затруднят вземането на еднозначни ефективни решения, касаещи спасяването на хора и имущество'', допълни специалистът.
Димитър Иванов е завършил физика със специализация по метеорология във Физическия факултет на СУ “Климент Охридски”. От 1981 до 1992 г. работи като синоптик и научен сътрудник в НИМХ-БАН. От 1992 до 2001 г. оглавява авиационната метеорологична служба към Ръководство на въздушното движение. През 20-те си години опит към двете агенции на ООН, ИКАО и СМО, участва в редица международни програми, проекти и инициативи, покриващи почти всички дялове на метеорологията, хидрологията и климатологията.
/ХК/
news.modal.text
