Новата Европейска комисия започна първата седмица от петгодишния си мандат, който продължава до 2029 г. Като се имат предвид геополотическите напрежения и вътрешните предизвикателства като икономическа слабост, намаляваща конкурентоспособност и справяне с незаконната имиграция, пътят на ръководния екип на новата изпълнителна власт на ЕС ще е труден, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Новият екип на „правителството на ЕС“ начело с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен встъпи в длъжност в неделя, 1 декември, изправен пред нова геополитическа реалност.
Сигурност и отбрана, сблъскващи се с руската агресия на източния фланг на НАТО, напрежение в Близкия изток, мудна конкурентоспособност, икономическо съперничество с Китай, търговски притеснения преди завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и справяне с нелегалната имиграция – на новата Еврокомисия ѝ предстои тежка работа.
Миналата седмица, с 370 гласа „за“, 282 „против“ и 36 „въздържал се“ Европейският парламент даде окончателно одобрение новата Еврокомисия да започне петгодишния си мандат. „Нямаме време за губене. И трябва да сме толкова амбициозни, колкото сериозни са и заплахите“, каза Фон дер Лайен на еврозаконодателите в Страсбург преди вота.
Кая Калас, бивша министър-председателка на Естония, стана новият върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, заменяйки бившия топ дипломат на ЕС Жозеп Борел. Заедно с новия екип еврокомисари, бившият португалски премиер Антониу Коща пое поста председател на Европейския съвет, заменяйки бившия председател Шарл Мишел.
Ръководният екип на Европейската комисия има 27 членове, един за всяка държава членка, начело с Фон дер Лайен. Новата изпълнителна власт на ЕС се формираше след изборите за Европейски парламент през юни в 27-е членки на общността.
Силни сигнали от Европа – и за Украйна
В първия си работен ден Коща и Калас, заедно с еврокомисаря по разширяването Марта Кос, пътуваха до Киев и така изпратиха силен сигнал, че ЕС ще продължи да подкрепя Украйна, изправена пред руската агресия и по пътя ѝ към членство в ЕС. „Ситуацията в Украйна е много, много тежка“, каза ръководителката на външната политика на ЕС Калас.
Според Коща става дума за хуманитарна, финансова, военна и дипломатическа подкрепа.
По отношение на процеса по присъединяване на Украйна Кос, която преди беше посланик на Словения в Германия и Швейцария, каза: „Моето обещание е, че ще правя всичко по силите си, за да ви изведа до финала на преговорния процес“.
През юни ЕС официално откри преговори за присъединяване с Украйна. В неделя Коща каза, че ще работи заедно с Киев, за отварянето на поне две преговорни глави през първата половина на 2025 г.
Заради агресията на Русия ЕС промени позицията си по отношение на политиката на разширяване към източните си съседи, когато даде статут на страни кандидатки на Украйна, Молдова и Грузия. Това беше немислимо преди войната, тъй като ЕС традиционно е предпазлив относно разширяването – но инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. даде нов тласък на перспективата за разширяване на блока.
Коща обаче каза, че е срещу „изкуствено зададени крайни срокове“ в преговорния процес. Това се различава от позицията на Шарл Мишел, който каза, че ЕС и страните кандидати трябва до 2030 г. да готови за разширяване.
Тласък на разходите за отбрана
Миналата седмица, очертавайки приоритетите на новата Еврокомисия, ръководителката ѝ Фон дер Лайен наблегна на значението на увеличените разходи за отбрана и на нуждата да се запази единството на ЕС.
Укрепването на европейската отбрана е приоритет откакто Русия навлезе в Украйна през 2022 г. Според Еврокомисията обаче, през последните десетилетия разходите на ЕС за отбрана са прекалено малки и твърде некоординирани помежду си, за да съответстват на тези на Русия и Китай.
„Нашите разходи за отбрана трябва да се увеличат. Нуждаем се от единен пазар за отбрана. Имаме нужда да укрепим промишлената база на отбраната“, каза тя.
Европа като цяло е изразходвала 125 милиарда долара (119 милиарда евро) за подкрепа на Украйна от инвазията на Русия през 2022 г. насам. САЩ са отделили над 90 милиарда долара (85 милиарда евро), според Килския нститут за световна икономика (Kiel Institut für Weltwirtschaft, IfW Kiel) – германски независим неправителствен изследователски институт и мозъчен тръст.
Фон дер Лайен беше казала преди това, че блокът трябва да инвестира 5000 милиарда евро (526 милиарда долара) през следващите 10 години, за да е в крак с разходите на Русия и Китай. Това стана по-належащо откакто Доналд Тръмп беше избран отново за президент на САЩ, на фона на страхове, че той може да намали ангажимента на Вашингтон към сигурността на Европа и подкрепата за Украйна.
За пръв път ЕС ще има еврокомисар по отбраната – литовецът Андрюс Кубилюс, който заедно с новия ръководител на външната политика Калас е натоварен с изготвяне на пътна карта за европейската отбрана в първите 100 дни на новата Еврокомисия.
Какво друго да очакваме през първите 100 дни на новата Еврокомисия
Председателката на Европейската комисия Фон дер Лайен каза, че друг водещ фокус на новия й екип трябва да е обновяването на икономическата конкурентоспособност на ЕС, избягване на това, което бившият италиански премиер Марио Драги описа като „бавната агония“ на упадъка.
Блокът се мъчи да е в крак със САЩ и е изправен пред нарастваща конкуренция от Китай на фона на множество предизвикателства, които включват ниска производителност, бавен растеж, високи енергийни разходи и слаби инвестиции.
Французинът Стефан Сежурне, който отговаря за индустриалната стратегия на ЕС, ще трябва да работи с испанката Тереса Рибера – новият ръководител на конкуренцията и зеления преход, за да съгласува икономическия растеж с климатичните амбиции без да заплашва конкурентоспособността на европейските компании.
„Компас за конкурентоспособността“, обхващащ стратегията на Еврокомисията, ще е първата голяма инициатива, каза миналата седмица Фон дер Лайен. Трите главни стълба на този компас ще бъдат насърчаване на иновациите, подкрепа на декарбонизацията на икономиката и разнообразяване на доставките на суровини.
През първите 100 дни тя възнамерява също да представи по-рано обявената Сделка за чиста индустрия. Сделката цели отключване на инвестиции, създаване на водещи пазари за чисти технологии и на среда, в която европейските компании да растат и да се конкурират със съперници в Китай или САЩ.
За да насърчи иновациите, българката Екатерина Захариева в ролята ѝ на еврокомисар по Стартъпи, изследвания и иновации е натоварена да укрепи Европейското пространство за изследвания. Тя се ангажира също да предложи нов закон за иновациите в ЕС. Захариева възнамерява също да подтиква страните членки да покрият изискванията за три процента разходи за изследвания и иновации. Българският еврокомисар е натоварена и с разработката на цялостна стратегия за стартиращи фирми.
Фон дер Лайен каза също, че иска да се занимае с кризата с автомобилната индустрия, предизвикана от прехода към нисковъглеродни технологии, влошаването на веригите за доставки, повишеното съперничество, идващо от Азия, и намаленото търсене на електрически модели.
В областта на енергийната сигурност и цени, както и по отношение на жилищната криза датчанинът Дан Йоргенсен е натоварен да намали цените на енергията и да направи ЕС независим от руския газ в ролята си на еврокомисар по енергетиката и жилищното строителство.
В момент, когато блокът се опитва да увеличи производството на възобновяема енергия, бившият датски министър каза: „Няма съмнение, че зеленият преход е под натиск в много държави от ЕС. Но съм голям оптимист, че ние в Европейската комисия всъщност можем да продължим да сме твърде амбициозни“.
Фон дер Лайен потвърди твърдия си подход към миграцията. Незаконните преминавания на граници и влизане в ЕС са намалели с 43 процента тази година след близо 10-годишен връх през 2023 г., но миграцията остава на водещо място в политическия дневен ред след подобрените резултати на крайната десница в няколко държави.
През октомври лидерите на ЕС призоваха за ново спешно законодателство за увеличаване и ускоряване на репатрирането, както и за това Еврокомисията да проучи „нови пътища“ за противодействие на незаконната миграция. Фон дер Лайен обеща бързо да подготви предложение, само няколко месеца, след като след дълги преговори блокът одобри реформа на политиките за предоставяне на убежище.
/НС/
news.modal.text
