Астрономи са установили, че Венера никога не е била гостоприемна, въпреки десетилетията на спекулации, че най-близката ни планетарна съседка е приличала много повече на Земята, отколкото днес, предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър астронъми".
Изследователи от Кембриджкия университет са проучили химическия състав на атмосферата на Венера и са стигнали до заключението, че сега вътрешността й е твърде суха, за да е имало някога достатъчно вода за съществуването на океани на повърхността й. Вместо това планетата вероятно е била изгарящ, негостоприемен свят през цялата си история.
Резултатите са от значение за разбирането на уникалността на Земята и за търсенето на живот на планети извън нашата Слънчева система, отбелязват специалистите. Въпреки че много екзопланети са подобни на Венера, изследването показва, че астрономите трябва да се съсредоточат върху екзопланети, които приличат повече на нашата планета.
Отдалече Венера и Земята изглеждат като сестри - най-близката ни съседка е с почти идентични размери и е скалиста като нашата планета. Отблизо обаче Венера прилича по-скоро на "зла" близначка - тя е покрита с гъсти облаци от сярна киселина, а средната температура на повърхността й е близо 500 градуса Целзий.
Въпреки тези екстремни условия от десетилетия астрономите проучват дали някога на Венера е имало течни океани, способни да поддържат живот.
"Няма да разберем със сигурност дали тя може или е поддържала живот, докато не изпратим сонди в края на това десетилетие", казва водещият автор на изследването Тереза Константину. "Имайки предвид обаче, че вероятно никога не е имала океани, е трудно да си представим, че Венера някога е поддържала живот, подобен на земния, който изисква вода в течно състояние", допълва тя.
Когато търсят живот на други места в нашата галактика, астрономите се фокусират върху планети, обикалящи около своите звезди в обитаемата им зона. В нея температурите са такива, че на повърхността на планетата може да съществува вода в течно състояние. В случая с Венера съществува силно ограничение за това къде се намира тази обитаема зона около дадена звезда.
"Въпреки че е най-близката ни съседка, Венера е важна за науката за екзопланетите, защото ни предоставя уникална възможност да изследваме планета, която е еволюирала по много по различен начин от нашата, точно на ръба на обитаемата зона", допълва Константину.
Съществуват две основни теории за това как условията на Венера може да са се развили след формирането й преди 4,6 милиарда години. Първата е, че те някога са били достатъчно умерени, за да поддържат вода в течно състояние, но заради парниковия ефект, причинен от широко разпространената вулканична дейност, планетата е ставала все по-гореща и гореща.
Втората теория е, че Венера се е "родила" гореща и течна вода никога не е могла да кондензира на повърхността.
На Земята вулканичните изригвания се изразяват предимно в пара, поради богатата на вода вътрешност на нашата планета. Но въз основа на състава на вулканичните газове, необходими за поддържане на атмосферата на Венера, изследователите са установили, че вулканичните газове на Венера са най-много шест процента вода. Тези сухи изригвания предполагат, че вътрешността на Венера, източникът на магмата, която ги освобождава, също е лишена от вода.
В края на това десетилетие мисията DAVINCI на НАСА ще може да провери и потвърди дали Венера винаги е била суха и негостоприемна планета, като извърши поредица от прелитания и изпрати сонда на повърхността. Резултатите могат да помогнат на астрономите да стеснят фокуса, когато търсят планети, които могат да поддържат живот в орбита около други звезди в галактиката.
"Ако Венера е била гостоприемна в миналото, това би означавало, че други планети, които вече сме открили, също може да са такива. Ако обаче тя никога не е била гостоприемна, това прави други подобни на Венера планета по-малко вероятни кандидати, предлагащи подходящи условия за живот", казва Константину.
"Бихме се радвали да открием, че Венера някога е била планета, много по-близка до нашата, така че е някак тъжно да разберем, че не е. В крайна сметка е по-полезно да фокусираме търсенето върху планети, за които е по-вероятно да са в състояние да поддържат живот, поне такъв, какъвто го познаваме", допълва изследователката.
/ТС/
news.modal.text
