site.btaТПС: Древна земеделска иновация дава надежда за бъдеща устойчивост, казват израелски изследователи

В момент, когато светът се бори с нарастващия недостиг на вода и продоволствената несигурност, новаторско проучване, ръководено от Университета Бар-Илан и Израелската служба за антики, разкрива устойчиви земеделски техники от ранния ислямски период, които може да са ключът към по-устойчиво бъдеще, предаде израелската новинарска агенция (ТПС).

Изследването се фокусира върху традиционните агроекосистеми за събиране на потънали подпочвени води, които някога са били широко разпространени в региони като Израел, Иран, Алжир, Египет, Газа и атлантическото крайбрежие на Иберия.

Съчетавайки геопространствен анализ, археологически доказателства и историческа документация, проучването разкрива как тези иновативни системи са използвали ограничените водни ресурси и са обогатявали песъчливите почви, за да поддържат земеделието в суха среда - модел, който според изследователите остава актуален и днес.

Практическите приложения се свеждат до простото използване на древните земеделски методи за справяне със съвременните предизвикателства, свързани с недостига на вода, деградацията на почвите и продоволствената несигурност.

В основата на изследването е земеделският метод „Плот енд Бърм“ (Plot-and-Berm) (P&B), разработен в края на IX до началото на XII в. по средиземноморското крайбрежие на Израел. При тези системи за напояване на културите се използват плитки подпочвени води в съчетание с валежи, а за повишаване на плодородието на песъчливите почви се използват органични материали и градски отпадъци. Това позволява отглеждането на интензивни на вода култури като фурми, дини и грозде в иначе безплодни райони.

Въпреки че системите P&B са изоставени в Израел след завладяването от кръстоносците, подобни техники са се запазили в други региони, като Иран, Алжир и части от Иберия.

„Ранните ислямски агроекосистеми са изпреварили времето си, съчетавайки напреднали техники за обогатяване на почвата с ефективно използване на водата. Въпреки че нямаме преки данни за техните култури или мотиви, изобретателността на тези системи остава мощен урок по устойчиво земеделие“, казва съавторът на изследването, проф. д-р Джоел Роскин от Бар-Илан.

Откритията показват, че подобни методи могат да бъдат адаптирани към съвременните социално-икономически и екологични условия, особено в районите, които са изправени пред нарастващо население и намаляващи запаси от вода.

„Традиционните методи не могат да заменят изцяло индустриалното земеделие, но предоставят безценни уроци за създаване на адаптивни на местно ниво устойчиви хранителни системи „, казва д-р Итамар Таксел от Израелската служба за антики.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)