site.bta„Криворазбраната цивилизация“ няма нищо общо с това, което познаваме от афиша на Музикалния театър, казва солистът Александър Мутафчийски

Заех се с нов прочит, който кореспондира с музиката на Дечо Таралежков. Чисто текстово „Криворазбраната цивилизация“ намира път към съвременния зрител, защото зад привидната историческа рамка стоят много съвременни отношения и те трябва да бъдат прочетени днес и сега. Това казва пред БТА режисьорът Николай Гундеров по повод премиерата на популярния мюзикъл. 

Този спектакъл няма нищо общо с това, което зрителите познават от афиша на Музикалния театър, коментира пред БТА Александър Мутафчийски, в ролята на хаджи Коста.

Музиката от оригиналната пиеса е допълнена и обогатена с много преработки и аранжименти, направени специално за този спектакъл, и вплетени в цялата драматургична линия – с цел да илюстрират, подчертаят и подсилят драматургичното действие, казва пред БТА диригентът Людмил Горчев. Всичко е показано до крайности, но така е в театъра – за да се подчертае нещо, то трябва да се преекспонира, а и тук жанрът го позволява, допълва Александър Мутафчийски.

„Почти всеки ден се срещаме с безброй мадам Злати – като моята героиня – и в моловете, и в скъпите заведения, и в близките покрайнини на София като Банкя, Драгалевци и Симеоново. Мисля, че публиката ще се забавлява, а ако априори е настроена срещу осъвременяването на спектакъла, ще ни прости, защото ще види, че е направено много добре“, коментира пред БТА Людмила Козарева.

По думите на Николай Гундеров, от позицията на днешния ден, „Криворазбраната цивилизация“ поставя една много сериозна тема – за подражанието, за маниерността, за липсата на вкус, за имитациите и за способността да не бъдем естествени, а непрекъснато да се умножаваме и сравняваме, да се репродуцираме в чужди модели. „Това винаги ражда комичен парадокс, а смехът е, може би, най-добрият мост към съвременния зрител“, обобщава режисьорът и сценарист на новия текст. Диригент-постановчик е Юли Дамянов. Сценографията е на Николай Николов. Костюмите са на Илина Грозева. Хореограф  е Татяна Янева. Координатор на проекта е Пеньо Пирозов. Участват голяма част от трупата на Музикалния театър заедно с неговия оркестър, балет и хор. 

Режисьорът Николай Гундеров, диригентът Людмил Горчев и артистите Александър Мутафчийски и Людмила Козарева пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за новото звучене на „Криворазбраната цивилизация“ и нейното осъвременяване, за вечните теми, за предизвикателния репетиционен процес, за прибавените нови герои и новата музика, и за комедията като висша математика.

„Криворазбраната цивилизация“ е сред най-популярните български мюзикъли, публиката го обича и помни още от 1974 г., от версията на Хачо Бояджиев с участието на Георги Парцалев и Георги Калоянчев. На какво залагате 50 години по-късно?

Николай Гундеров: Имам голямо уважение към създадения вече мюзикъл, и всяко негово повторение или копиране би било имитация – нещо, което ми е чуждо.

Заех се с нов прочит, който кореспондира с музиката на Дечо Таралежков, но чисто текстово тази пиеса намира път към съвременния зрител, защото зад привидната историческа рамка стоят много съвременни отношения и те трябва да бъдат прочетени днес и сега.

Опитах се да вляза в тази привидно историческа рамка, но и да изляза от нея – с прочита на днешния ден, който поставя една много сериозна тема – за подражанието, за маниерността, за липсата на вкус, за имитациите и за тази способност да не бъдем естествени, а непрекъснато да се умножаваме и сравняваме, да се репродуцираме в чужди модели. Това винаги ражда комичен парадокс, а смехът е, може би, най-добрият мост към съвременния зрител. 

Александър Мутафчийски: За мен това е поредно предизвикателство и роля, която свързвам с великия Георги Парцалев. Но публиката няма да види реплика на известния спектакъл. Този спектакъл няма нищо общо с това, което зрителите познават от афиша на Музикалния театър.

Колко свободна е импровизацията в посока осъвременяване?

Николай Гундеров: Изключително много съм внимавал да не напускаме духа на Алеко Константинов, но и да не влизаме в музей. Когато едно театрално представление, поради някакъв пиетет или страх, остане само като музеен експонат, то не е интересно. Ние си купуваме билети за театър, защото искаме да видим живи хора, а това са днешните живи хора...

Връзката между сцената и зрителя може да се осъществи именно през усещането за пулса на днешния ден. Това е важно за мен, защото отношенията, описани от Добри Войников, могат да бъдат прочетени без оптиката на исторически наслоявания или на музейни експозиции... 

Александър Мутафчийски: Всичко е показано до крайности, но така е в театъра – за да се подчертае нещо, то трябва да се преекспонира. А и тук жанрът го позволява.

Людмила Козарева: Спектакълът е пренесен в съвремието и почти всеки ден се срещаме с безброй мадам Злати – като моята героиня – и в моловете, и в скъпите заведения, и в близките покрайнини на София като Банкя, Драгалевци и Симеоново.

Мисля, че публиката ще се забавлява, а ако априори е настроена срещу осъвременяването на спектакъла, ще ни прости, защото ще види, че е направено много добре.

Защо прибавихте нови герои в сюжета?

Николай Гундеров: Има няколко нови герои. Те са част от онзи бекграунд, който е много важен, за да влезем в хола на днешното време – за да можем да приемем там и други хора, които са без вкус.

Оставям това на зрителите, но се надявам да съм направил едно синкретично представление. Използваме различни жанрове – пантомима, кино, музика, балет, дори акробатика. Защото животът е многообразен и ние, ако запазим този страх от това да прочетем една много отдавна написана пиеса по нов начин, няма да можем да я надградим. И няма да може да открием тези съвременни отношения, към които пиесата предразполага...

А какво наложи написването на нова музика?

Людмил Горчев: Музиката от оригиналната пиеса е допълнена и обогатена с много преработки и аранжименти, направени специално за този спектакъл, и вплетени в цялата драматургична линия – с цел да илюстрират, подчертаят и подсилят драматургичното действие.

Надяваме се, че сме успели в това отношение, тъй като нашият оркестър и певците са много гъвкави, и боравят с различни музикални стилове. Еклектиката е в най-висшата си форма, като сме се старали да продължим написаното по пиесата и да го обогатим, в най-добрия смисъл на тази дума.

Има и хумористични елементи, които много кратко и синтезирано илюстрират точното настроение в момента. Това са своеобразни музикални гегове. Има и специално написана музика, отново в подкрепа на основната драматургична линия.

Николай Гундеров работи за първи път с артистите  на Музикалния театър и по мнението повече от тях е успял да ги предизвика по особен начин. Беше ли двустранна тази провокация? 

Николай Гундеров: За мен критерий дали едно представление е добро, е дали в него има хумор, дали има смях. От първия прочит на тази пиеса до последния ден на репетициите, ние се смяхме и забавлявахме. Това ми даде малко зелена светлина в един тунел на страха, в който всеки един режисьор изпада преди началото на репетициите... Тези хора бяха изключително открити и отворени към новия прочит...

Александър Мутафчийски: Гундеров има доста различен подход на работа. Начинът, по който работеше с артистите и поставяше задачи, за мен лично беше много странен и интересен. Дори на кастинга, на който се явихме, от нас се изискваше да пеем фалшиво. Аз съм повече от 25 години на сцената в Музикалния театър и за първи път се явявам на такова прослушване. Той остана изключително доволен от това, че можем да пеем и фалшиво – защото това се изисква от нашите герои.

Людмила Козарева: Аз никога не съм играла в комедия. Дори не съм смешен човек. Има хора, които казват една дума,  или просто се появяват на сцената, и вече са смешни, но аз не съм от тях... В случая имах безкрайното щастие да работя с един изключителен режисьор, който ни разкри колко трудно се прави комедия. Той постоянно ни казваше, че комедията е висша математика и абсолютна геометрия, дисциплина и точност – към всеки един елемент, и когато тези елементи се навържат, се получава наистина смешната ситуация...

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Любен Младенов
Монтаж – Валя Ковачева