site.btaКризата около „абхазкия курорт на руския елит“ оголва тлеещо напрежение по периферията на Руската федерация

На 19 ноември вицепрезидентът на Абхазия Бадра Гунба пое функциите на и.д. държавен глава, след като парламентът на признатата от Русия, Венецуела, Никарагуа, Науру и Сирия малка кавказка република прие оставката на президента Аслан Бжания. Предсрочни избори за следващ държавен глава, на които Бжания, вече заяви, че отново ще се кандидатира, трябва да бъдат произведени в тримесечен срок, предаде ТАСС, като се позова на председателя на абхазката ЦИК Дмитрий Маршан.

Причина за оставката на Бжания стана ескалиралото напрежение във връзка с предстоящо парламентарно утвърждаване на договор с Русия, свързан с право на придобиване на недвижими имоти в Абхазия.

Бжания, който беше начело на Абхазия от 2020 г., подаде оставка във вторник след преговори между властите и опозицията на фона на протестни акции и окупиране на комплекса от сгради на властта в столицата Сухуми.  Законодателите се бяха събрали на парламентарно заседание, за да обсъдят ратификацията, но работата им беше прекъсната от демонстранти, които разбиха портала на комплекса с камион и нахлуха вътре. Някои хвърляха камъни срещу полицаите, които отговориха със сълзотворен газ, предава хронологията Асошиейтед прес.

При избухналите безредици пострадаха 14 души, а трима от тях бяха хоспитализирани.

До 17 ноември абхазката опозиция беше категорична, че ако до вечерта на същия ден искането за оставка на Бжания не бъде удовлетворено, неин координационен съвет ще сформира временно правителство. По-късно обаче, протестиращите се съгласиха функциите на президент да бъдат изпълнявани от вицепрезидента Гунба. След постигнатото споразумение протестиращите напуснаха сградите на властта, предаде ТАСС.

Всъщност сегашната криза в отцепилия се от Грузия черноморски регион, наричан от Москва Абхазия ( на абхазки – Апснъ, на грузински – Апхазети, бел. авт.) започна миналата седмица след ареста на петима опозиционни активисти, противопоставящи се на спорния договор за инвестиции, припомня изданието „Москоу таймс“ (МТ).

И въпреки че задържаните бяха освободени след 24-часови протести, напрежението не спадна.

Причина за ескалиращото недоволство е сключеното миналия месец в Москва инвестиционно споразумение между абхазката министърка на икономиката Кристина Озган и руския министър на икономическото развитие Максим Решетников.

Озган подписва споразумението без да има одобрение от парламента в Сухуми и въпреки острите критики на парламентарната опозиция и активисти, които го нарекоха вредно за интересите на страната в сферата на икономиката и сигурността.

Ако беше ратифицирано от парламента, споразумението щеше да предостави различни облекчения на руските инвеститори в Абхазия, включително 8-годишно освобождаване от данъци и мита.

„Техните (на правителството) сметки са ясни: да подпишат споразумение с руската страна и да прокарат ратифицирането му в парламента чрез изнудване (на опозицията), каза опозиционният лидер Адгур Ардзинба за независимата медия JAM News. Вчера беше съобщено, че Ардзинба ще бъде издигнат за кандидат за президент от пет обществено-политически организации в Абхазия, съобщи председателят на обществената организация на ветераните от войните „Аруаа“ („Воини“) Темур Гулиа, предаде ТАСС.

Арестуваните опозиционни активисти бяха задържани на връщане от крайбрежния район Гудаута, където участвали в обществено обсъждане на спорния инвестиционен договор, каза опозиционният политик Аслан Барциц, информира МТ.

Формално основание за арестите според главния прокурор Адгур Агрба било подозрение за извършване на „незаконни дейности“ срещу законодател. Причината: записано с видеокамера спречкване на законодателя с опозиционерите пред сградата на парламента.

Малко след като новината за ареста се разпространява, стотици протестиращи се събират край централата на абхазките сили за сигурност в Сухуми с искане за освобождаването им. След като се опитва да разбие портала на сградата, множеството се премества на централния площад „Свобода“, припомня хронологията МТ.

В ранните часове на 12 ноември протестиращите барикадират ключови мостове в Сухуми и голямо шосе, като се заричат да останат там докато активистите не бъдат освободени. В отговор президентът Бжания свиква извънредно заседание на съвета за сигурност. Активистите са освободени на 12 ноември вечерта, предаде ТАСС като се позова на опозиционния лидер Ардзинба.

ТАСС предаде също, че съдебен състав е прекратил  делата срещу задържаните. Малко по-късно подстъпите към Сухуми са освободени.

Но с това кризата не е преодоляна. Както припомня МТ, през последните 2 години подкрепяният от Русия лидер Бжания активно лобира за т.нар. „законопроект за апартаментите“, който би отворил за руснаци пазара на недвижими имоти, вдигайки съществуващата забрана за чуждестранна собственост върху жилища.

По-рано тази година първоначалното одобрение на законопроекта от парламентарна комисия отприщи вълна от протести, което през юли доведе до оттеглянето му от парламента.

Към днешна дата, обобщава МТ, с приятния си субтропичен климат и живописна природа Абхазия е популярна дестинация за руснаците, чиито възможности за морски курорт се ограничиха след началото на инвазията на Кремъл в Украйна.

Руските граждани нямат нужда от международен паспорт, за да влязат в региона и могат да пресичат границата само с документ за самоличност, отбелязва МТ.

През тази година около 1,4 милиона руски туристи са посетили малкия планински регион с излаз на море с население от едва 240 000 души, по данни на руската агенция „Интерфакс“. „Откакто Русия призна Абхазия (за независима държава през 2008 г.), тя непрекъснато настоява за смекчаване или промяна на местното законодателство, за да се позволи на чужди граждани да купуват собственост и земя“, каза за МТ Олеся Вартанян – експерт по сигурността и конфликтите в Южен Кавказ.

„От абхазка страна големият страх е, че ако отворят региона за руснаци, то тогава те буквално ще бъдат погълнати от руското присъствие“, отбелязва Вартанян.

Според базирания в Тбилиси Институт за демократична сигурност Алекс Скривенер „Абхазия е почти напълно зависима от Русия…Степента на свобода, която има, за да провежда независима външна политика например, бидейки отцепническа и непризната държава, е почти нулева“.

„Но независимо то това“, допълва Скривенер за МТ, „някои елементи от гражданското общество са забележително успешни в това да са в противовес на прякото руско влияние“. Скривенер добавя също, че въпреки че Кремъл се отнася към Абхазия като към република в състава на Руската федерация, това възприятие не се споделя от бликащото от енергия гражданско общество в Абхазия.

На 20 ноември 71-годишният Валерий Бгбанба стана и.д. министър-председател, предаде ТАСС. Интересно е, че Бгбанба на два пъти е бил и.д. президент след избухване на остри политически кризи – през 2014 г. и през 2018-20 г., тъй като по това време е бил председател на парламента.

Кризата, разразила се от средата на този месец в Абхазия, е ново предизвикателство за президента на Русия Владимир Путин, посочва Ройтерс.

61-годишният Бжания – бивш ръководител на службата за държавна сигурност, който е президент от 2020 г., е трети поред абхазки лидер, свален по аналогичен начин от 2008 г. насам, припомня Ройтерс.

Агенцията обяснява, че Абхазия е на кръстопътя на Източна Европа със Западна Азия, а черноморското й крайбрежие и планински хребети бяха любима курортна дестинация на съветския елит.

Важно е да се отбележи, както посочва Ройтерс, че протестиращите изрично заявиха, че окупацията на сградите на властта на е била насочена срещу тесните връзки на Абхазия с Русия, но обвиниха президента Бжания, „че се опитва да използва тези връзки за собствен интерес и ги манипулира с оглед засилване на своя режим“.

По-голямата част от Абхазия се откъсна от Грузия след сражения, завършили през 1993 г. Тбилиси загуби контрол върху останалата част територията на региона след кратка война с Русия през 2008 г., припомня АП.

Предсрочните избори трябва да се произведат не по-късно от 19 февруари догодина, съобщи грузинската служба на Радио „Свободна Европа“.

Какво следва? Независимо че настоящата криза в Абхазия може и да не е по вкуса на Москва, пише МТ, специалисти по региона смятат, че напрежението едва ли ще прерасне в по-широк конфликт или ще провокира руска военна интервенция.

Алекс Скривенер посочва, че макар случващото се в Абхазия рядко да прехвърля границите на региона, хората в останалата част от Грузия, където ориентираната към Русия партия „Грузинска мечта“ спечели парламентарните избори преди месец, наблюдават внимателно събитията.

„Те виждат, че абхазкото гражданско общество в някои отношения има по-голям капацитет да се опълчи на руския натиск, отколкото гражданското общество в Тбилиси можа да се опълчи на собственото си правителство, което прокара закон за чуждестранното влияние по руски модел“, обобщава Скривенер за МТ.

Анализаторът подчертава, че по-рано тази година правителството в Абхазия беше принудено да оттегли прокарването на сходен законопроект на фона на растящ натиск от страна на опозицията.

Както заключава МТ, и при най-добро желание на абхазката опозиция Москва разполага с набор от механизми за натиск – включително намаляване на икономическата помощ и оттегляне на гаранциите за сигурност, за да получи това, което иска от мъничкия регион.

„Настоящето ръководство е ангажирано до голяма степен да отговори на очакванията на руската страна по един или друг начин“, е мнението на Олеся Вартанян, изразено в публикация на МТ на 13 ноември 2024 г. Вартанян прогнозира тогава, че напрежението може да доведе до протести на местно равнище  или до малки инциденти, съпроводени с насилие“.

В края на декември МТ съобщи, че Абхазия е ратифицирала сделка за прехвърляне на вила в крайбрежното градче Пицунда на руската Федерална служба за защита. Разположена на брега на Черно море, построената в съветски стил вила от години беше използвана през летните месеци от съветски и руски лидери и техни съюзници, обръща внимание МТ. Прехвърлянето на собствеността й предизвика протести на местни хора, загрижени, че предаването на абхазка земя на чужденци е заплаха за независимостта на Абхазия.

Въпреки това абхазкият парламент гласува за ратифицирането с 26 гласа „за“ при двама против. За прехвърления имот годишно ще се заплаща символичната сума от 1 рубла.

Споразумението за продажба на сградата на ваканционната дача и отдаването под наем за 49 години на ФСО датира от 1995 г., посочва МТ. В началото на 2022 г. руското и абхазкото правителство тайно подписват удължаването му, преди да го огласят и през юли 2022 г. да го внесат за утвърждаване от парламента.

След петдневната война срещу Грузия през 2008 г. Русия поддържа постоянна военна база в Абхазия. Прозападно настроената президентка на Грузия Саломе Зурабишвили написа в „Туитър“, че прехвърлянето на земя в Пицунда (на грузински Бичвинта) е „форма на анексиране“ на грузинска територия от Русия“, цитира я МТ.

Тогавашният абхазки лидер Бжания обаче изложи позицията на правителството кратко и ясно: „Русия може да мине и без тази дача, но можем ли ние да оцелеем без подкрепа от Русия?“.

Към днешна дата опозиционната организация „Аруаа“ продължава да настоява за оттегляне на законопроекта за ратификация на споразумението с Русия за изпълнение на инвестиционни проекти в Абхазия от руски юридически лица, съобщи председателят й Гулиа, цитиран от ТАСС.

За момента абхазкият Аслан (лъв) Бжания не успява да услужи на руския медведь (мечка).