site.btaПредизвикателствата пред трансфера на зелени технологии бяха обсъдени на дискусия в българския павилион на СОР29

Предизвикателствата пред трансфера на зелени технологии бяха във фокуса на дискусия в българския павилион на СОР29 в Баку, организирана от Министерството на иновациите и растежа.

Развитието на зелени технологични иновации и ролята им в декарбонизацията на икономиката, адаптацията и устойчивостта на климатичните промени, както и интересът на бизнеса в зелени инвестиции обсъдиха проф. д-р Мизан Хан, технически ръководител на Университетския консорциума за борба с климатичните промени (LUCCC), д-р Даян Хюсик, изпълнителен директор на Центъра за околна среда на университета "Сейнт Лорънс", САЩ, Дариуш Дибка, съветник в полската платформа "Бизнес и наука Полша", Аспарух Пилософ, член на борда на директорите на София Тех Парк, трансфер на технологии и иновации в отбранителната индустрия. Модератор на дискусията беше д-р Дочка Василева, ръководител на звено "Проектна информация и финансиране" във Фонда на фондовете.

Трансферът на технологии е заложен както в Рамковата конвенция на ООН за изменията в климата, така и Парижкото споразумение от 2015 г., така че политическата воля е налице, посочи професор д-р. Мизан Хан, който има десетилетия опит в климатичната дипломация.

По тези международни документи развитите страни имат задължението да предоставят финансови средства и технологии на развиващите се държави. Самите развиващи се държави имат нужда не от най-съвременните технологии, а от такива технологични решения, които да са достъпни и да могат да бъдат възприемани от обществата им, отбеляза професорът.

Той даде пример с Пакистан, където наводнения са вземали хиляди жертви. С въвеждането на система за ранно предупреждение обаче броят на жертвите, които придошлите води вземат в страната, вече е много по-малък, отколкото в съседна Индия, която има много по-голяма територия.

Друг пример е Бангладеш, който също има система за ранно предупреждение, както и мрежа от десетки хиляди доброволци и над 4000 убежища, осигуряващи защита на хората при урагани.

Друга технология, помогнала на страна да се адаптира към климатичните промени, е въвеждането на сортове насаждения, които са по-устойчиви на суша и помагат на една от най-бедните страни да подобри хранителната си сигурност – неин основен приоритет от 1972 г., отбеляза, професор Хан.

Технологиите са безполезни, ако не са интегрирани с човешките действия, подчерта той.

От десетилетия университетите в САЩ подготвяха специалисти за сектори, в които енергията бе от изкопаеми горива, за петролната индустрия, за стоманодобива и металургията. Днес говорим за замърсяване и зелени технологии и програмите в университетите трябва да се адаптират към новите условия, както и да подготвят специалисти за различни географски региони с техните специфики, каза д-р Хюсик. Според наблюденията й академичните среди не дават все още адекватна подготовка за патентни дейности, за връзка на младите учени и иноватори с инвеститори, за да се подпомогне преносът на иновации в продукти и достигането им до пазара. В различни региони на САЩ, традиционно свързани с развитието на биотехнологии и фармацевтика, се преминава към декарбонизация, нужно е обучение как да се осъществява връзка с инвеститори и с местните общности, подчерта тя.

Аспарух Пилософ изтъкна значението на интердисциплинарната компетентност. Той допусна, че са малцина хората по света, които имат успешни идеи, могат да ги наложат на пазара и да го монополизират с тях. Съветът му към иноваторите е да търсят сътрудничество със специалисти във всички области, през които преминава пътят на идеята до пазара. Идеите са безплатни, но приложението им на практика е твърде скъпо и много трудно, каза той.

Дариуш Дибка прогнозира, че в следващия европейски бюджет ще има заложени много средства за иновации, инвестиции в изследователска инфраструктура, декарбонизация, както препоръчва и докладът на Марио Драги. Конкурентоспособността днес е ключова дума и в Брюксел, и за цяла Европа. Според него бъдещата Европейска комисия ще залага на индустриализация, декарбонизация и конкурентоспособност, без да се стига до крайности. Дибка прогнозира също, че минимум 20-30 на сто от бъдещия европейски бюджет ще е за климатични мерки, като предстои да се предвидят и средства за иновации в отбраната.

Значението на енергоизточниците за отбранителната индустрия открои Аспарух Пилософ. В тази индустрия е нужна евтина енергия, а в условията на санкциите срещу Русия цените на енергията в Европа растат. Не може да оцелеем при 10 на сто по-скъпа енергия в сравнение с конкурентите, каза той. Пилософ даде и пример с Чехия, която е запазила конкурентосопсобността на отбранителната си индустрия във време, в което за продукцията не е имало пазар, чрез намеса на държавата. Така бяха запазени работни места, висококвалифицираната работна сила и запасите от продукция, каза той.

Според него ключово за успеха в трансфера на зелени технологии е енергията. Д-р Хюсик подчерта нуждата от глобален разговор за климатичните технологии и постави въпроса за отговорността и вземането на решения за планетарни експерименти. Проф. Хан изтъкна значението на публично-частните партньорства и отговорността на частния сектор, който е водещият замърсител на природата. Понякога оперативните решения на местно ниво са успешни и на глобално ниво, каза Дариуш Дибка.