site.btaДезинформацията бе във фокуса на последния панел от дискусията за за свободата на словото на медиите в България в УНСС

Дезинформацията бе във фокуса на последния панел от дискусията за свободата на словото на медиите в България. Тя се състоя днес в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

„Дезинформацията е чувствителна тема. Тя е важна не просто за страните от Европейския съюз, тя е важна за целия свят. Едва ли ще изненадам някого аз, като кажа, че дезинформацията по-лесно прониква в общества, които са силно разделени, поляризирани по отношение на възгледи и то – не само политически. В отделни страни спорът често засяга фундаментални ценности и пропагандата е в състояние да се възползва от това“, каза д-р Весислава Антонова, която бе модератор на панела.

По думите ѝ нивото на обществено доверие също е важно. „Колкото по-малко се доверяваме на държавата, институциите, науката, дори на медиите си, толкова по-лесно е да ни измамят. В такава ситуация търсим информация от неофициални алтернативни източници. А алтернативните източници са пълни с дезинформация“, обясни тя.

Людмил Кърджилов от „Дарик радио“ посочи, че има инструменти, с които медиите могат да се справят с дезинформацията. „И желание имаме. Но трудно ще се справим, защото дезинформацията е като вирус в момента. Тя е навсякъде, особено в социалните мрежи. През социалните мрежи, през хората по някой път се промъква и в големите медии. Ние също не сме имунизирани от дезинформацията“, отбеляза той.

Кърджилов обясни, че големите медии имат редакционна политика и етични правила и стандарти. „Това е базата, на която стъпваме, за да се борим с дезинформацията. Защото дезинформацията е опит с лъжливи средства и методи да се повлияе върху общественото мнение, то да тръгне в една или друга посока. И тогава, когато журналистите са подготвени, имат своята база, имат общата култура, имат опита, могат по-лесно да разпознаят дезинформацията и да ѝ противодействат с редакционните методи и подходи“, допълни той.

Според журналиста Светослав Иванов от Би Ти Ви информацията тече отвсякъде, по всички канали и много прилича на океан. Ние всички се учим да плуваме в този океан, отбеляза той. „В днешния свят, когато се случи нещо, то идва с два, три, пет, десет прочита. Всеки го използва за собствените си цели. Много от хората го използват за користни цели. Има технологично поле за манипулация. Някой да ви каже какво се е случило, да ви насочи, най-вече манипулирайки емоциите, разделяйки, карайки ни да се ядосаме, да се настроим едни срещу други“, каза Иванов.

По думите му днес не медиите, а технологичните компании определят информационния поток. „Те са хиляди пъти по-огромни от всяка медийна група в света. Медиите се настройват според промяната на алгоритмите. Те се променят прекалено често и винаги внезапно, това не се обявява. Много медии се опитват да следват този ритъм. Ние не можем да се конкурираме с тях. Уви, не можем. А и не трябва“, смята Светослав Иванов.

Пролет Велкова, която е член на Съвета за електронни медии (СЕМ), обясни, че в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) не съществува понятие „дезинформация“. „Това има своята логика. Защото ако кажем, че нещо не е вярно, тоест е дезинформация, тогава някой трябва да знае кое е информация, кой ще е този човек, който да знае. И тогава започваме да попадаме в омагьосания кръг, в който не ни се иска да живеем, по Оруел, където имаме министерство на истината, което се разпорежда и знае кое е информация и кое – дезинформация“, разказа тя. По думите ѝ това голямо затруднение в регулаторната практика. 

Велкова отбеляза, че на дезинформацията може да се противодейства чрез редакционен интегритет и финансова стабилност на медиите, за да могат да си позволят този редакционен интегритет. Тя посочи още, че езикът на омразата всъщност е един от езиците на дезинформацията. 

Велислава Попова, главен редактор на Dnevnik.bg, каза, че дезинформацията не идва от случайни хора, които медиите могат да преценят и да решат дали да цитират, а - от политиците, от официални лица. Според нея това е целенасочено. 

„Инструментът за противодействие на дезинформация, според мен, е добре обучени и отговорни журналисти и редактори. И това е много пряко свързано с финансирането“, посочи Попова. „Ресурсът, който загубиха почти всички медии по света заради финансовата, икономическата, КОВИД и всички последвали кризи, е много сериозен, защото той е свързан и с обучение на журналисти, със задържането им да работят в такава среда“, каза още тя.

„Познавам добре дезинформацията. Бях достатъчно голям, когато падна Берлинската стена, тоест имам достатъчно бекграунд какво реално е дезинформацията. Тя беше навсякъде и във всичко. Истината в медиите тогава се прокрадваше много трудно и обикновено биваше наказвана. Сега е точно обратното. Сега като цяло има много истина в медиите, но се промъква и дезинформация. Напоследък – все повече, факт“, каза по време на панела Станимир Въгленов, ръководител „Онлайн проекти“ в „Медийна група България“. По думите му дезинформацията в момента е в социалните мрежи.

Генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев разказа за опита на БТА по темата за дезинформацията. „Следваме политиката, че използваме социалните мрежи. Те са като хартията или като радиото и телевизионния сигнал. Но като ги използваме, това не означава да позволяваме чрез тях да се усилват лъжи. В БТА взехме доста трудно решение – да спрем всякакви коментари в социални мрежи от профили извън сертифицираните или проверените такива. Те са твърде малко и не във всички мрежи“, каза той.

Кирил Вълчев отбеляза, че в БТА винаги се цитира източникът на дадената информация. „Това е също доста трудно решение, защото включително доста уважавани агенции по света продължават да използват „отлично информирани източници“ от институции, които са на власт и от хора, които са на високи позиции. Източникът трябва да бъде защитаван, има богати практики на тази тема. Но не може тайният ти източник да е министър“, посочи генералният директор на БТА. Той отбеляза, че агенцията е разделила потоците на официалните информации от журналистическия поток, като посочи, че в доста медии те продължават да се сливат.

„БТА е всъщност възможност за всички български медии – през БТА те да бъдат финансирани. За какво става дума? Много медии, особено пък регионалните, но и много национални медии, не могат да си позволят абонаменти за световни агенции, постоянни редактори, които 24 часа да следят и преводачи, които да превеждат. Това е шанс, когато българската държава осигурява финансиране на – в случая – БТА, това да се използва от всички медии. Не може всички български медии да си позволят изграждането на истинска регионална мрежа. Тук трябва да се приветстват и усилията и на Българското национално и радио, и Българската национална телевизия да поддържат такива мрежи“, допълни Кирил Вълчев.