site.btaНужно е медиите заедно да принудят основните политически партии в България да се върнат към публичния предизборен дебат, каза Кирил Вълчев

Нужно е съгласие между медиите в България заедно да принудят водачите на основните политически партии в България да се върнат към публичния предизборен дебат. Това значи съгласие заедно да организираме такива дебати. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на днешната дискусия за свободата на словото на медиите в България. Събитието е днес в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

„Форуми като настоящия са възможност за сътрудничество между медиите в България. Защото общественият интерес е сътрудничеството да бъде преди конкуренцията помежду им. Резултатите от такова сътрудничество трябва да доведат до някои практически резултати от голям обществен интерес“, отбеляза Вълчев.

По думите му първият от тези практически резултати е възстановяването на лидерските политически дебати. „В България те изчезнаха от много години за разлика от демократичните страни, в които продължават да имат огромно значение - последният пример са кандидатпрезидентските дебати в Съединените американски щати, първият от които доведе дори до смяна на единия от двамата основни кандидати“, посочи генералният директор на БТА. 

Според него у нас през предизборните кампании медиите дават формални аргументи на политическите лидери да избягват такива дебати с обяснението, че твърде много медии настояват за самостоятелното им организиране и „уж заради равнопоставеността“ им в крайна сметка от години не се стига до никакъв дебат. „Това със сигурност е един от факторите, може и да не е най-важният, но е в групата от фактори, които водят до плачевния резултат българите да са дезинтересирани от гласуване на избори, преди които не виждат избор в нормален за демокрацията дебат“, отбеляза Кирил Вълчев. 

Без да настоява да поеме такава роля, БТА е възможна платформа за такъв дебат - не като равноотдалечена, а като равно близка медия, без да е в конкуренция с другите медии, допълни той.

Втори резултат от сътрудничеството между медиите, по думите на Вълчев, би бил възстановяване на класическите интервюта с политическите лидери. „Тяхната едностранна комуникация с писмени декларации в социални мрежи или кратки изявления пред камери и микрофони не може да замести комуникацията с отговори на журналистически въпроси в интервю. Затова е нужно съгласие между медиите в България за отказ основни политически лидери да бъдат на практика винаги замествани в интервютата от други представители на основни партии или дори от говорители, които не са част от политическия живот, а само негови анализатори. Това означава съгласие заедно да отказваме такива участия“, каза генералният директор на БТА.

Възстановяването на пресконференциите е трети резултат от сътрудничеството между медиите в страната, смята той. Заедно трябва да прекратим практиките политическите лидери да правят изявления пред скупчени едни върху други репортери, които се надвикват в опити да зададат въпрос, като това обичайно позволява на политиците да си кажат каквото са си намислили, често без да отговорят на въпроси, отбеляза Вълчев. 

Според него самите политически лидери имат нужда да възстановят своето по-авторитетно присъствие в обществото, което няма как да стане, когато почти винаги най-важни послания са отправяни на крак между другото, най-често на място, където са, всъщност, по различен повод от коментираната тема. „Затова е нужно съгласие между медиите в България за възстановяване на диалога с водачите на страната от уважителната дистанция, която виждаме, че има и в институциите на Европейския съюз, където продължават да функционират зали за пресконференции или трибуни за по-кратки брифинги. Това означава съгласие заедно да се откажем от скупчванията около политиците, които им дават основания и за нелицеприятни определения за журналистите“, обясни Вълчев.

По думите му възстановяването на дистанцията между журналисти и политици е четвъртият практически резултат следствие от сътрудничеството между българските медии. Кирил Вълчев отбеляза, че журналистите не са пиари, за да подготвят политиците за интервюта. „Нека си спомним как Би Би Си отмени интервю с бившия британски премиер Борис Джонсън, след като една от най-известните журналистки на телевизията неволно му изпратила бележките с подготвените въпроси към него. Затова е нужно съгласие и между медиите в България, че такива практики са недопустими“, смята той.

Генералният директор на БТА обясни, че петият резултат от съвместната работа между медиите у нас е възстановяване на цитирането на източници. „Отлично информираният източник, пожелал анонимност” не е допустим когато всъщност е източник на власт и обичайно използва медиите, за да провери обществената реакция на някаква уж анонимна информация. Нека напомним, че информационна агенция „Асошиейтед прес" (АП) уволни журналиста, който съобщи, позовавайки се на пожелал анонимност източник от американското разузнаване, че две руски ракети са ударили Полша на 15 ноември 2023 г., която информация се оказа грешна и първоначално предизвика шок от евентуален конфликт между Русия и НАТО“, каза Кирил Вълчев. Допълни, че е нужно съгласие между медиите в България, че анонимността на източник трябва да се пази, когато разкриването му го застрашава, а не за да го улеснява. Особен случай, при който винаги трябва да сочим източник, е изкуственият интелект, който аудиторията винаги трябва да знае, че е използван от медията, добави той. 

Друг резултат от сътрудничеството между медиите е възстановяването на цитирането между медиите, смята Вълчев. „Не е никакво професионално постижение да застанеш на оградата на друга медия, за да накараш неин събеседник да повтори пред камерата и микрофона на твоята медия това, което твоят колега е успял да го накара да каже в интервю малко по-рано. Или нищо не печелиш да премълчиш друга медия като източник на някаква информация. Затова е нужно съгласие между медиите в България, че като взаимно се позоваваме едни на други, ние на практика повишаваме доверието в медиите изобщо като източници на информация, за която носят редакционна отговорност“, обясни той.

Възстановяване на подкрепата между медиите, когато журналисти стават обект на агресия заради работата си, е седмият практически резултат, посочен от Вълчев. Той коментира, че трябва да се следват добрите примери за такава взаимна подкрепа. Даде пример със случая в Хасково в последния изборен ден, когато журналисти на Би Ти Ви са били нападнати, докато снимат до избирателна секция. „Затова е нужно съгласие между медиите в България, че трябва заедно да предотвратим български журналисти да се наредят сред тъжната статистика от скорошния доклад на ЮНЕСКО от Международния ден за борба с безнаказаността на престъпленията срещу журналисти, че през последните две години на всеки четири дни някъде по света е убиван по един журналист заради работата си, най-често в собствената си страна“, коментира генералният директор на БТА. 

В откриването на дискусията в УНСС участваха още Анна Танова-Атанасова – изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и председател на Управителния съвет на Националния съвет за саморегулация, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев и изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Симона Велева.