Свободата на словото и етичните принципи на журналистиката в модерните общества бяха тема на панел от дискусията за свободата на словото на медиите в България, която се провежда днес в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Става все по-трудно човек да бъде журналист в съвременните условия, каза Ирина Недева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България). Според нея трудности пред журналистите и медиите са свързани с промените в бизнес моделите, новите форми на комуникация, които носят социалните медии и „повсеместната и много ясно изразена тенденция към политизация в общественото мнение“.
„Много често ние ставаме свидетели не само в България, но и в международен контекст, на опити за заличаване на тази мисия на медиите – да бъдат куче пазач на демокрацията. А пък вече в български условия това, което нас ни безпокои е, че виждаме големи успехи в това поле, в опитите за ограничаване на журналистическата свобода. И то точно когато тя засяга сериозни политически и бизнес интереси и точно когато тя е направена по възможно най-професионалния и възможно най-добрия начин“, каза Недева.
Мисля, че тези седем точки, които чухме от генералния директор на БТА, могат идеално да се послужат като един манифест за действие в самото наше медийно поле, отбеляза тя. По време на откриването на дискусията по-рано днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев обясни, че сътрудничеството между медиите в България би довело до практически резултати от голям обществен интерес. По думите му те са свързани с възстановяване на лидерските политически дебати, възстановяване на класическите интервюта с политическите лидери, възстановяване на пресконференциите, възстановяване на дистанцията между журналисти и политици, възстановяване на цитирането на източници, възстановяване на цитирането между медиите и възстановяване на подкрепата между медиите, когато журналисти стават обект на агресия заради работата си.
За съжаление, с болка констатираме, че като че ли у нас журналистическата солидарност не е на това ниво, на което би трябвало да бъде – отстоявайки не просто обществени и журналистически ценности, а и отстоявайки правото на журналиста да бъде защитен, обясни по време на панела председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова.
Тя отбеляза, че за СБЖ винаги е било най-важна защитата на правата на журналистите. За нас тя е неразривно свързана със свободата на медиите, каза Снежана Тодорова.
Тя представи някои предложения за законодателни промени на Съюза на българските журналисти. „Основните положения са за защита на журналистическия труд чрез колективно договаряне и членство в синдикат“, посочи Тодорова. Друго предложение е свързано с държавно финансиране на медиите, осъществявано чрез фонд „Защита на медийната среда“. Предложение за промени СБЖ има още по отношение на Наказателния кодекс – за защита на журналисти от вербални, физически и други посегателства.
Насърчаването на колективното договаряне, включително и в медиите, е европейска практика, каза още председателят на Управителния съвет на СБЖ.
„Живеем в сложни времена, сложна политическа обстановка. Когато времената са сложни, хората се ориентират към инвестиция в най-важните неща, които са заплашени по някакъв начин. Смятам, че между тези важни неща непременно трябва да подчертаем върховенството на правото, независимостта на медиите, възможностите за граждански контрол върху властта“, отбеляза проф. Нели Огнянова от Комисията за журналистическа етика.
Тя посочи, че не всяко слово е защитено, като това е регламентирано в различни правни системи. Така е според практиката на Европейския съд за правата на човека, обясни проф. Огнянова.
„Европейският съд за правата на човека напомня в пет дела, че журналистите имат отговорности. Тези отговорности трябва да бъдат спазвани. Така че правна защита има само отговорната журналистика. Журналистиката, която съобразява етични стандарти“, коментира тя.
По думите на проф. Огнянова Комисията за журналистическа етика многократно се е занимавала със стандарти и се е произнасяла по отношения между водещи, журналисти и участници, гости политици в едно студио. „Основното, което може да се извлече като стандарт от решенията на комисията, е принципът за критична дистанция. Да, гостите в студиото имат свобода на изразяване, но те не могат да говорят безкритично радвайки се на свободата да говорят каквото си пожелаят без оглед на съответствието с фактите“, каза тя. Според нея идеята за критична дистанция се отнася и към критиците на властта.
„В България действа медиен закон, който навършва 26 години. Има експанзия на регулацията действително“, отбеляза проф. Нели Огнянова. Допълни, че идва нова парадигма.
Според нея дефицитите, по които държавите трябва да работят, са очертани в регламента за свободата на медиите на Европейския съюз. Проф. Огнянова отбеляза, че 8 ноември е бил срокът, в който държавите членки е трябвало да приложат една от разпоредбите от регламента - да създадат рамкови условия за достъп до качествена журналистика.
„Защитата на права, защитата в случая на дадена свобода, защитата на демокрацията е усилие на всекидневна база. Нещо, за което ние трябва постоянно да повтаряме най-вече на младите, за които много неща са дадености. С огромния опит и експертиза, който притежават представителите на обществените медии, с компетентността на академичната общност, разбира се и най-вече с енергията на младите последователи, на тези, които ние се опитваме да обучаваме, съм сигурен, че тази тема ще бъде постоянно поставяна на дневен ред. Тя ще бъде постоянно под светлините на прожекторите“, посочи Росен Стоянов от департамент „Медии и комуникация“ в Нов български университет (НБУ).
Според него работещата гилдия е онова, което ще даде отпор. Нужно е на различни нива да не цензурираме, но да не даваме трибуна на езика на омразата, допълни той.
Според Господин Йовчев – главен оперативен директор в „Би Ти Ви медия груп“, е необходима държавна политика в областта на защита на свободата на словото. „България е една от малкото държави-членки на ЕС, която не е изпълнила нито една от препоръките, включени в препоръката на Европейската комисия за гарантирането на защитата, сигурността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз. И това е само една симптоматика“, обясни той.
По думите му защитата на журналистиката и свободата на словото се превръщат в акцент на правото на Европейския съюз. „Смятам, че ние всички дължим на всички достойни журналисти в България да повдигаме тези въпроси системно така, че да има ясни резултати от нашите дискусии, а не просто да остават на полето на говоренето или академичността. И двете са важни, но практическите резултати са тези, които всъщност трябва да се стремим да постигнем, за да се промени средата“, добави той.
Къдринка Къдринова, която е член на Съвета за електронни медии (СЕМ), обясни, че според нея държавното или публичното финансиране е инструмент, който не е използван достатъчно. Активна трябва да бъде българската държава, разбира се, в използването му, смята тя.
Модератор на панела беше изпълняващата длъжността председател на СЕМ д-р Симона Велева.
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
