site.btaДискусия за свободата на словото на медиите в България бе открита в УНСС

Дискусия за свободата на словото на медиите в България се откри в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

„Форуми като настоящият са възможност за сътрудничество между медиите в България. Защото общественият интерес е сътрудничеството да бъде преди конкуренцията помежду им. Резултатите от такова сътрудничество трябва да доведат до някои практически резултати от голям обществен интерес“, отбеляза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Според него тези практически резултати са седем - възстановяване на лидерските политически дебати, възстановяване на класическите интервюта с политическите лидери, възстановяване на пресконференциите, възстановяване на дистанцията между журналисти и политици, възстановяване на цитирането на източници, възстановяване на цитирането между медиите и възстановяване на подкрепата между медиите, когато журналисти стават обект на агресия заради работата си.

Ние насърчаваме свободния дух и мислене, а университетът е подходящото място за такива дискусии, посочи ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Димитър Димитров. Той каза, че тази професионална медийна дискусия дава възможност на изследователите и преподавателите в университета да се запознаят от първо лице с най-важните въпроси, които вълнуват медийната общност.

Свободата на изразяване, етичните стандарти, както и качеството на медийния диалог, са основополагащи за утвърждаване на независими медии, които са на страната на българските граждани, посочи Димитров. Ректорът обясни, че не се е поколебал в подкрепата си за тази конференция, защото знае важността на този въпрос в съвременното общество. Свободата на медиите е основен стълб за здравото функциониране на всяка демократична държава, като осигуряват прозрачност на властите и служи за канал на обмен на информации, заяви проф. Димитров.

Възможността да се обсъждат и анализират въпроси като независимостта на журналистиката, цензурата, фалшивите новини и медийната етика е изключително важна за образованието и за бъдещите професионалисти, каза ректорът на УНСС. По думите му темата съвпада с желанието на университета да се ангажира с актуални, социални и значими теми и да подпомага изследванията и диалога по въпроси свързани с демокрацията, правата на човека и свободата на словото. Ролята на университетите е подготовката на нови поколения, които да разбират и защитават правата на свободата на изразяване и да се борят срещу различните форми на медийна манипулация, добави проф. Димитров.  

Целта на днешната конференция е да поставим фокуса върху свободата на медийните услуги от гледна точка на комуникационните свободи, свободата на медията и журналистите, които работят в медиите. Това каза изпълнителният директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и председател на УС на Националния съвет за саморегулация Анна Танова-Атанасова по време на откриването на дискусията за свободата на словото. 

По думите ѝ свободата на медиите е аспект на ротационната отговорност и независимост, тя е свобода за подбор на съдържание и подбор на кадрите, които да работят в медиите. Информационните свободи осигуряват плурализма на гледните точки в обществото и гарантират да не бъде монополизирана политическата, идеологическата или духовната сфера, посочи Атанасова и допълни, че информационните свободи са гаранция за съществуването на демократичните общества. 

Генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков посочи, че иска да насочи вниманието на участниците в дискусията към регулациите. През месец май 2021 г. в Изборния кодекс беше въведена една алинея, която промени регулацията на предизборната кампания, обясни той. В първа алинея на този кодекс, на същия чл. 189, се казва какви са форматите, как кампаниите се провеждат, как се подписват споразуменията на обществените медии с политическите партии, а в третата алинея се заявява, че трябва да се осигури равно участие на всички политически субекти и партии, участващи на изборите, които са регистрирали кандидати във всички избирателни райони, разказа Емил Кошлуков. Това обезсмисля до голяма степен предния текст на алинеята, който казва, че медиите трябва справедливо да отразяват кандидатите и техните послания съобразно тяхната значимост и равнопоставеност, допълни той.

Емил Кошлуков обясни, че ефектът от тази „свръхрегулация“ е, че са се появили малки партии, които не печелят никаква или пренебрежимо малка обществена подкрепа, но обществените медии са длъжни да предоставят еднакво време на всички формации. По думите му това води поне до три неща – големите партии отказват участия, изкривяване на равнопоставеността и дезинформиране на зрителите и слушатели, които чуват повече за политики, които са неосъществими или нямат перспектива, но не чуват важните дискусии.

„Ние като медии сме инструментът, чрез който се упражнява свободата на изразяване на мнение по такъв начин, че различните мнения и гледни точки да достигнат до максимално широка аудитория“, каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев. Според него в момента медиите работят в нелеки времена. 

Конкурираме се с много нетрадиционни за нас конкуренти, посочи той. „Ако преди 50 години във всяка страна е имало една-две медии и те са били контролирани от държавата, на някакъв по-късен етап се появяват множество медии, а сега вече всички ние се конкурираме за един много ограничен ресурс – времето на аудиторията. И на това поле ние се конкурираме наравно не само с колегите от останалите медии, но и с платформите за споделяне на съдържание, със социалните мрежи, с платформите за предоставяне на филми и музика като „Нетфликс“ и „Спотифай“, с компютърните игри дори“, обясни Милен Митев. Според генералния директор на БНР времето на хората е ограничено и те могат да излязат изобщо от сектора на медиите. 

Той коментира, че партньорството между медиите в България е изключително важно, защото благодарение именно на тази по-широка конкуренция, уважението към медиите постепенно ерозира. „Политиците все по-често използват интернет канали за комуникация с аудиторията, защото имат пълен контрол върху тях“, каза той. Инфлуенсърите, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание могат да са много хубави и полезни неща, но не могат да заменят т.нар. традиционни медии.

Изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Симона Велева отбеляза, че медийният регулатор има извънредна функция по закон - да наблюдава как се отразяват предизборните кампании и да сигнализира за нарушения ЦИК. Тази наша дейност се превърна от дейност с извънреден характер в такава със системен характер, обясни тя.

„За СЕМ е изключителен ангажимент ние да сме гарант и да направим всичко възможно в нашите правомощия да гарантираме свободата на словото на медиите в България. Това го правим не само чрез нашите обичайни функции. Това го правим и чрез множеството позиции за солидарност, които изразяваме винаги, когато има посегателство срещу медии и журналисти“, каза д-р Симона Велева.

„Когато говорим за право на изразяване на мнение то има ясно изразени граници. И не е случайно, че чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека изрично предвижда, че тези права и правото на изразяване не може да бъде използвано, за да се подкопават нито едно от правата, гарантирани от конвенцията. И речта на омразата, заплахите към журналисти, посегателствата срещу демокрацията, уговорките на тъмно – това са естествени врагове на демокрацията“, каза още изпълняващата длъжността председател на СЕМ.