site.btaИмам един враг, който не ще мога да победя – моята неспособност да стоя празен, пише Кирил Христов, от чиято кончина днес се навършват 80 г.

Имам един враг, който не ще мога да победя – моята неспособност да стоя празен, пише Кирил Христов, от чиято кончина днес се навършват 80 г.
Имам един враг, който не ще мога да победя – моята неспособност да стоя празен, пише Кирил Христов, от чиято кончина днес се навършват 80 г.
Кирил Христов - поет, писател и драматург (1875-1944). Пресфото-БТА, архив

Днес се навършват 80 години от кончината на писателя Кирил Христов. Той работи в широко литературно поле – лирика, драма, епос. Творчеството му е голямо по обем - около 40 издадени книги. Атанас Далчев го нарежда сред петимата големи български поети заедно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов.

През 2001 г. внучката на поета – Невена Христова, издава книгата „Кирил Христов в 155 писма“, които той пише до неговата съпруга Невенка Палашева и до роднини. В едно от писмата до съпругата си той пише: „Имам у себе си един враг, който не ще мога да победя – то е моята неспособност да стоя празен“. 

УЧИ В МОРСКО УЧИЛИЩЕ В ТРИЕСТ, ПО-КЪСНО ЖИВЕЕ ОЩЕ В НЕАПОЛ, ЛАЙПЦИГ, БЕРЛИН, ПАРИЖ И ПРАГА

Кирил Христов Генчев e роден на 29 юни 1875 г. в Стара Загора. Израства в семейство на търговец. Учи в родния си град, като и в Самоков, Търново и София. През 1895 – 1896 г. учи в Триест, Италия, в Морското училище, където се запознава с италианската поезия. През 1897 – 1898 г. той живее в Неапол, Италия и Лайпциг, Германия.

В периода 1899 – 1900 г. Кирил Христов е учител в Шумен. През 1901 г. той е преместен в Първа мъжка гимназия в София и е командирован в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

През 1901 – 1902 г. заедно с Антон Страшимиров Кирил Христов редактира списание „Наш живот“. Известно време той живее в Берлин и в Париж. По време на Първата световна война (1914-1918) Кирил Христов е военен кореспондент, сътрудничи на вестник „Военни известия“. През 1922 г. се установява в Лайпциг, където е ръководител на Семинара по български език и литература. През 1930 г. се мести в Прага. Там той организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет.

Кирил Христов се завръща в България през 1938 г. и става председател на Съюза на българските писатели.

ПЪРВАТА МУ ОРИГИНАЛНА ПУБЛИКУВАНА ТВОРБА Е „ВЪРТИ ЛОПАТИТЕ, ВЪРТИ!“

Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи на произведения от Семьон Яковлевич Надсон и Алексей Плешчеев. Първата му оригинална публикувана творба е стихотворението „Върти лопатите, върти!“, излязла в сп. „Дело“ през 1894 г. Той сътрудничи на всички периодични литературни издания. Ранните му стихотворения са в духа на народническата и социалната литература, но скоро в развитието му настъпва идеен поврат. Христов се свързва с писателите от кръга „Мисъл“ - д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, но след няколко години влиза в конфликт с тях.

За кратко време се утвърждава като майстор на любовната и пейзажната лирика в българската литература със стихосбирките „Песни и въздишки“ (1896), „Трепети“ (1897), „Вечерни сенки“ (1899) и „На кръстопът“ (1901). Най-хубавите си творби събира и издава в „Избрани стихотворения“ (1903). Много от стихотворенията му са посветени на родината („Българската реч“), главно на родната природа, на радостта от живота. За баладите си черпи материал от народното творчество – „Русалка“, „Гюргя“ и др. Романите му включват „Тъмни зори“ (1920), „Мечтатели“ (1925). Пише също така пътеписи и мемоари – „Затрупана София“ (1944), дневник „Време и съвременници“ (11 тома), пиеси – „Боян Магьосникът“ (1914), сатирични творби – „Полковник Джамбазов“, „Орала мухата – на вола рогата“, цикъл сонети „Каменният блян на Прага“ (1932), епическата поема „Чеда на Балкана“ (3 части, 1928-1929).

Кирил Христов пише първата българска научнофантастична драма – „Откривател“ (1933), разказваща за съдбата на български учен, открил тайнствени „сини лъчи“.

Преводач е на лирика и драми от руски, чешки, немски, италиански и френски автори, сред които Семьон Надсон и Алексей Плешчеев, Михаил Лермонтов, Александър Пушкин, Едмон Ростан и др.

Кирил Христов умира на 7 ноември 1944 г. в София.

/ ГН

/БС/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: Речник на българската литература, София, 1982, т. 3, с.538, Енциклопедия България, София, 1989, т. 7, с. 315, БТА, ВИНФ, 25 февруари 2001 г., Голяма Енциклопедия България, София, 2012, т. 12, с. 466, http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5092032

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:26 на 07.11.2024 Новините от днес

След решение на ВКС за причиняването на катастрофа в района на екопътека до гр. Калофер, при която загива 17-годишната Мария К., на Стефан Герганов е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 2 г. и 8 м., отложено за 5 г., а на Марио Герганов – „лишаване от свобода“ за 2 г., отложено за срок от 3 г.

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация