Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза пред БТА журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г.
„Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“.
За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев.
Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев.
На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той.
След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев.
Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев.
„Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев.
По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той.
Радослав Петкашев е роден през 1989 г. в София. Завършва руската гимназия „А. С. Пушкин“, след това – английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През последните 16 години е спортен журналист. Занимава се с превод на съвременна американска и английска проза и драматургия. Сред преведените от него пиеса са „Всички страхотни неща“ (Народен театър), „Дишай“ („Сфумато“), „Пистолет в торнадо“ („Театро отсам канала“), „Prima Facie“ („Топлоцентрала“) и др. През 2020 г. печели втора награда в конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“ с разказа „В планината“.
/ХК/
news.modal.text
