site.btaКак българските общини да подобрят процеса по оползотворяване на отпадъците обсъдиха експерти

Как българските общини да подобрят процеса по оползотворяване на отпадъците обсъдиха експерти на конференция днес във Френския институт в София. Форумът бе част от инициативата „ЕкоОбщина – устойчив град и общество“, която се организира от Посолството на Франция в България и Френския институт в България. По време на конференцията бе обсъден и френският опит, свързан с кръговата икономика.

Кръговост е нивото на връщане на вече използвани материали в икономиката, каза Евгения Ташева, координатор „Нулеви отпадъци“ в екологично сдружение „За Земята“. За България този процент е под 5, а средно за Европейския съюз е 11,5%. Първенец е Нидерландия с 27,5%, информира Ташева. Тя подчерта, че е важно да се събират и опасни отпадъци.

Според Ташева вече се постигат добри резултати при събирането на текстил. Тя обаче добави, че има нужда да се предприемат по-сериозни мерки за събиране и разделяне на пластмасовия отпадък. Като важна стъпна експертът отбеляза промяната на такса битови отпадъци на база количество. „Това е нещо, което неизбежно ще се наложи да се случи“, прогнозира Ташева. Важно е да се подобри и достъпът до местата за изхвърляне на отпадъци, каза също тя. Националната ни стратегия за постигане на кръговост твърди, че местните власти трябва да играят активна роля за достигането на кръгова икономика, но пропуска да уточни точно как, коментира още експертът. 

Без съмнение управлението на отпадъци и преходът към кръгова икономика е едно от предизвикателствата пред общините, заяви Десислава Стойкова, юрисконсулт към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). По думите ѝ трябва да се стремим по-малко да черпим от природата и да търсим смели решения за преминаване към кръгова икономика. Промяна на мисленето и стереотипите е важно, изтъкна тя. Общини като Габрово и Благоевград има с какво да се похвалят, смята тя.

На територията на община Габрово има изградена инфраструктура още от 2015 г. за разделянето на отпадъка на суха и мокра фракция, заяви Даниела Димитрова, директор на Регионално депо за неопасни отпадъци – Габрово. На 138 площадки са разположени съдове за двукомпонентния модел, има и специализирани транспортни средства, които по определен график събират този отпадък, разказа тя. Има вече и съдове за разделно събиране на отпадъци от опаковки, каза Димитрова. Тя открои като успех подземното сметосъбиране. След анализ се установи, че при подземното сметосъбиране чистотата на самия отпадък е много по-добра, отбеляза Димитрова. Имаме практика да организираме разделно събиране на отпадъци от домакинствата чрез мобилен пункт, информира тя. Община Габрово може да се похвали с нещо иновативно за България – реализирането на проекта за депозитна система, като на публични места бяха разположени два вендинг автомата за отпадъци от опаковки. Контролът е важна част от системата за управление на отпадъци, коментира също Димитрова. През 2021 г. Габрово е носител на наградата „Европейски зелен лист“ и е част от Мисията за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове. 

По Оперативна програма „Околна среда“ (2014-2020) са финансирани анаеробни инсталации за биоразградими отпадъци – Благоевград, Бургас и Русе, заяви Наталия Димитрова, началникът отдел „Екология“ в община Благоевград. Засега Бургас е най-напред в тази инициатива, като има разделно събиране от домакинства, заведения за обществено хранене и образователни институции, отбеляза тя. Благоевград ни предстои да стартираме с такова разделно събиране, до края на този месец ни предстои подписване на договора с избран оператор на инсталацията, заяви експертът. Разделното събиране на хранителните отпадъци от домакинствата е важно, посочи Наталия Димитрова и добави, че ще се разчита и на информационна кампания за постигането на добър резултат. Планираме срещи с целеви групи – ресторантьори и образователни институции, с пенсионерски клубове и неправителствени организации, каза експертът. Предстои да се прецени и къде точно да бъдат разположени контейнерите за биоотпадъци. 

Кръговата икономика е концепция, която ни кара да се замислим за моделите на производство и на потребление. Тя е свързана и с ограничаването на ресурсите и тяхното по-добро използване, коментира Стефани Пьотибон, първи съветник в Посолството на Франция в България. Като пример за добра практика в България тя спомена дейността на компанията „Веолия“, свързана с повторно използване на отпадъчни води. Конкурсът „ЕкоОбщина – устойчив град и общество“ е удължен до 11 септември, обяви също Пьотибон. Общината, която ще спечели, ще получи пътуване до Франция, където ще има възможност да посети иновативни общини и да се запознае с методите за кръгова икономика. Очаква се на 22 ноември да бъде обявен победителят от конкурса, добави Пьотибон. Конкурсът цели да открои добрите практики на местно ниво за едно устойчиво градско развитие. 

Френския опит по пътя към кръговата икономика сподели Франк Льодюк, който е председател на асоциация „Енергия Франция – България“, която е партньор на Националното движение на местните избраници, която обединява кметове от Парижкия регион Ил дьо Франс. Европейската комисия (ЕК) цели производството на биометан да достигне до 35 милиарда кубически метра годишно до 2030 г., както и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., отбеляза експертът. Според Льодюк една от възможностите е чрез метанизация. Това е процес на разграждане под въздействието на бактерии на органични материали, например селскостопански, обясни французинът. Реакцията е наречена анаеробно разграждане и води до образуването на биогаз. В сурово състояние биогазът може да бъде оползотворен под формата на електричество, топлинна енергия или и двете. Може да бъде пречистен до биометан, поясни също експертът. В презентацията, която той представи, бе посочено, че метанизацията допринася за борбата с изменението на климата чрез производството на възобновяема енергия и намаляването на използването на изкопаеми горива.