Никарагуа е държава разположена в Централна Америка между два океана – Тихия на запад и Атлантическия на изток. Тя е втората най-бедна страна в региона след Хаити. Въпреки малкият си размер, Никарагуа има богата история и е терен за противопоставяне между Великите сили. До 19 в. страната е част от испанската колониална система, след това два пъти преминава през американска окупация, за да се стигне до установяването на дясната диктатура на Анастасио Сомоса през 1936 г. продължила с управление на неговото семейство до Сандинистката революция от 1979 г. Сандинисткият фронт за национално освобождение (СФНО) обединява левите, Католическата църква и умерените опозиционни среди и носи името на Аугусто Сандино (революционер, който води борба през 30-те години на 20 в. с подкрепяната от САЩ местна власт). Първите избори в Никарагуа след революцията от 1979 г. се провеждат 5 години по-късно на 4 ноември 1984 г.
За събитията около изборите в Никарагуа преди 40 години разказва „Служебен бюлетин“ на БТА:
Политическите сили в Никарагуа търсят начини за помирение
Манагуа, 1 ноември 1984 г. /АП/ Представителите на никарагуанските политически партии, Католическата църква, деловите среди и профсъюзите се срещнаха вчера, четири дни преди общите избори, за да се опитат да преодолеят разединението в страната. В разговорите участваха представители на шестте партии, които са се регистрирали за изборите в неделя за президент, вицепрезидент и 90-членно национално събрание, както и представители на опозиционните партии, които бойкотират изборите. Участват също представители на църквата, на частния сектор и на профсъюзите.
Не бе съобщено какъв е дневният ред на срещата. Източници, близки до разговорите, които пожелаха да останат анонимни, заявиха пред АП, че ще се стремят да намерят начин за установяване на плуралистична демокрация и смесена икономика, за зачитане на правата на човека, за свободата на печата и свободно пътуване на всички никарагуанци след изборите.
Опозиционната никарагуанска демократична координационна комисия (НДКК) съобщи във вторник, че ще се опита отново да постигне отлагане на датата на изборите. В миналото правителството отхвърли подобно искане и затова коалицията, в която влизат четири политически партии, сдружения на деловите среди и профсъюзи, бойкотираха изборите. НДКК заявява, че изборите не предвиждат достатъчно гаранции за правилното им протичане и настояват те да се отложат за догодина. Карлос Нунес председател на Държавния съвет – орган, който изпълнява ролята на парламент за лявото правителство – заяви, че управляващият Сандинистки фронт за национално освобождение няма да обсъжда датата за изборите по време на разговорите.
***
Американският натиск срещу Никарагуа ще продължи
Вашингтон, 2 ноември 1984 г. /Ройтер/ Някои американски правителствени служители смятат, че изборите в Никарагуа в неделя ще бъдат само едно „шоу“ и заявиха, че Вашингтон ще продължи да оказва натиск върху Манагуа, докато правителството не обяви нови избори, които да бъдат произведени в съответствие с по-равноправни правила и да позволят по-широк достъп на кандидати. Американският натиск включва и заплахата, че ще бъде отпусната допълнителна помощ за антисандинистките групировки.
Никарагуа обвини правителството на Рейгън, че се намесва в изборите и обяви, че въпреки натиска, промени в политиката на сандинисткото правителство няма да настъпят.
В неделя ще бъде избран президентът – почти сигурно е, че това ще бъде Даниел Ортега, вицепрезидент и 90-членен парламент. Много от опозиционните партии ще бойкотират изборите и обвиняват правителството, че прилага нечестни методи и закони в предизборната кампания. (…)
Американски представители твърдят, че те и лидерите на някои държави в Централна Америка, преди всичко на Коста Рика, са убедени, че Никарагуа ще наруши клаузата за организиране на демократични избори и че почти сигурно ще наруши и забраната за износ на революция. (…) Четири умерени или консервативни партии, влизащи в състава на обединената демократична коалиция, бойкотират изборите, като се аргументират с несправедливи условия за водене на предизборна кампания. Членовете на малката Либерална независима партия гласуваха да се присъединят към бойкота, но кандидатът на партията за вицепрезидент Константино Перейра днес заяви, че няма да оттегли кандидатурата си и призова членовете на неговата партия и населението да участва в изборите. Когато демократите-консерватори, които стоят по-надясно от сандинистите, свикаха в началото на седмицата заседание, за да обсъдят възможността да се оттеглят от изборите, те бяха прекъснати от тълпа младежи. (…) В неделя основните конкуренти ще бъдат три марксистко-ленински партии и една лява римокатолическа група. (…)
Тази седмица сандинистите се опитаха да демонстрират национално единство и предложиха преговори с представители на политически, религиозни, профсъюзни кръгове и с бизнесмени, но не поканиха представители на подкрепяните от САЩ контрареволюционери. Артур Крис, лидер на Обединената демократична коалиция, заяви пред Ройтер във Вашингтон, че националният диалог е единствената надежда за Никарагуа. Той обаче подчерта, че според него сандинистите едва ли се стремят към преговори със своите противници и по този начин да доведат процеса до истинско помирение и открити избори. (…)
***
Първите демократични избори в Никарагуа
Манагуа, 4 ноември 1984 г. /БТА/ В Никарагуа днес се произвеждат първите в историята на страната истински демократични избори. На цялата територия на страната действат близо 4 хиляди избирателни пункта. По данни на централната избирателна комисия в изборните списъци са регистрирани всички граждани на страната над 16 годишна възраст - повече от 1,5 милиона души. От право на глас са лишени само бившите членове на Националната гвардия на диктатора Сомоса и членовете на контрареволюционните банди, които се опитват да свалят законната власт в страната.
Изборният ден в столицата Манагуа започна с ентусиазма на хилядите избиратели, които се бяха събрали пред изборните бюра още преди те да бъдат отворени. Сред първите гласуваха членовете на националното ръководство на Сандинисткия фронт за национално освобождение Байардо Арсе, Хенри Руис и Виктор Тиради. Пред журналисти Хенри Руис заяви, че с гласовете си за кандидатите на Сандинисткия фронт никарагуанският народ дава отговор на маневрите на Вашингтон и на вътрешната реакция да провалят избирателния процес и да разчистят пътя за пряка интервенция отвън. Нашите избори, подчерта Хенри Руис, служат на интересите на мира в района на Централна Америка. (…)
Активността на никарагуанските избиратели, посочват политическите наблюдатели, е необоримо доказателство за популярността на управляващата в страната партия Сандинистки фронт за национално освобождение. (…)
***
Никарагуа: Първите свободни избори
Хавана, 5 ноември 1984 г. /кор. на БТА Р. Попов/ В историята на Никарагуа 4 ноември ще остане паметен ден – народът на тази централно-американска страна, който извоюва сам това свое право, гласува в първите свободни избори за президент, вицепрезидент и за депутати за националното събрание. (…) На състоялата се пресконференция след приключването на гласуването председателят на Върховния изборен съвет Мариано Фиалос е посочил, че 80 на сто от регистрираните избиратели са участвали в изборите. Голяма част от останалите 20 процента са войници от сандинистката армия, които охраняват границите с Хондурас и Коста Рика и отблъскват атаките на сомосистките банди. М. Фиалос е окачествил масовото участие на избирателите като голям успех на никарагуанския народ, като ярка демонстрация на неговата висока гражданска отговорност. Първите частични резултати, обявени снощи от Върховния изборен съвет, показват голяма преднина за сандинисткия фронт за национално освобождение пред останалите шест партии, които участват в изборите. Засега на второ място е консервативно-демократичната партия. Всеобщо е мнението на стотиците чуждестранни гости и журналисти, пристигнали в Никарагуа, че въпреки продължаващите агресивни действия на контрареволюционните банди изборите са преминали в напълно спокойна обстановка, без насилие, при пълна свобода при гласуването и при подчертан ентусиазъм на никарагуанския народ. Координаторът на ръководния съвет на правителството за национално възстановяване Даниел Ортега е заявил, че масовото участие на народа на Никарагуа в изборите е най-голямото доказателство за съществуващото желание за мир и демократичен път на развитие.
***
Никарагуа: Песни и танци на площада на революцията
Манагуа, 5 ноември 1984 г. /АП/ Привържениците на управляващия Никарагуа Сандинистки фронт за национално освобождение (СФНО) започнаха още от снощи да празнуват своята победа, въпреки че не са известни резултатите от първите избори в страната през последните десет години. Малко след като бяха затворени избирателните пунктове в 18 ч. местно време Върховния избирателен съвет съобщи, че до понеделник сутринта няма да се публикуват никакви сведения за преминалите в общи линии в спокойна обстановка избори. Председателят на съвета Мариано Фиалос заяви, че според някои предварителни данни резултатите от изборите са надхвърлили очакванията на сандинистките ръководители, които твърдяха, че над 80 процента от регистрираните гласоподаватели ще посетят избирателните пунктове. Докато Фиалос говореше пред журналисти, стотици привърженици на сандинисткото ръководство се събраха на площада на революцията в Манагуа, за да отбележат с танци под музиката на четири оркестъра победата на сандинисткия фронт. (…) Над 400 чуждестранни наблюдатели, между които представители от Конго, Танзания и Холандия, наблюдаваха протичането на изборите. Други страни, между които и САЩ, отказаха да изпратят наблюдатели. (…)
Сандинистите дойдоха на власт в революцията от 1978-1979 г. след свалянето на диктатора Анастасио Сомоса. Предполага се, че СФНО ще спечели изборите за президент и повечето от местата в 90-членното Национално събрание. Ръководството на фронта обвини правителството на САЩ, че се опитва да провали изборите, като ги обявява за незаконни и насърчава опозиционните партии да бойкотират гласуването. Вчера президентът на САЩ Роналд Рейгън нарече изборите в Никарагуа „фалшиви“. Даниел Ортега, координатор на сандинисткото правителство и кандидат за президент от СФНО, заяви, че САЩ се опитват да влияят на изборите в Никарагуа. Американските служители постоянно отхвърлят обвиненията на Даниел Ортега, че САЩ подготвят нахлуване в Никарагуа, но признават, че финансират бунтовниците, които се борят срещу сандинистите. Последните избори в тази централно-американска страна бяха през 1974 г. и бяха спечелени от Анастасио Сомоса. „Сегашните избори са исторически не само за мен, но и за целия никарагуански народ“, заяви Даниел Ортега, след като пусна бюлетината в урната.
***
Чуждестранните наблюдатели за изборите в Никарагуа
Манагуа, 6 ноември 1984 г. /Ройтер/ Чуждестранните наблюдатели заявиха, че изборите в Никарагуа са били свободни и са преминали по правилата, но настояха управляващата сандинистка партия да направи отстъпки на опозицията през следващите месеци. Всички наблюдатели, които бяха интервюирани от кореспондент на агенция Ройтер, отбелязаха, че изборите са били добре организирани, протекли са при добър ред, без никакви признаци на измами или сплашване. Повечето от тях обаче посочиха, че петгодишното управление на сандинистите им е дало предимство пред шестте опозиционни партии.
Повече от 400 наблюдатели присъстваха на изборите. Само Холандия, Народна Република Конго и Доминиканската република изпратиха официални представители. Опозиционните партии, които не участваха в изборите, заявиха, че се надяват да имат глас при изготвяне на конституцията чрез национален диалог между над 30 никарагуански групировки и СФНО. Наблюдателите отбелязаха, че сандинистите вече са направили отстъпки пред опозиционните партии, като са се съгласили да ги признаят, независимо от процента на гласовете, който ще спечелят.
Според тях обаче опозиционните партии трябва да си кажат думата чрез конституцията.
За сложните отношения между САЩ и държавите от Централна Америка и в частност за значимостта на Никарагуа за американската външна политика, намираме анализ от 37-ия президент Ричард Никсън, поместен във френския печат, сп. „Ескпрес“ чрез бюлетина на БТА „Материали от чуждестранния печат – служебен“:
Какво да правим в Централна Америка?
Сп. „Експрес“, бр. 1735/1984 г. /Ричард Никсън/ През 70-те години Съединените щати се провалиха при едно критично изпитание – Виетнам. Централна Америка, която оттогава предизвиква горещи спорове за външната политика на Вашингтон, сега е най-важното изпитание след това поражение. (…) Ако Панамският канал бъде блокиран от неприятелски сили, американската флота ще бъде парализирана. Ако комунистите изградят предмостие от Никарагуа в Салвадор, те ще могат да разполагат с континентална база за нови намеси както на юг, така и на север към Мексико и още по-нататък. (…) Куба стана наместник на Съветския съюз, „доставчик“ на елитни ударни части за нови завоевания в Африка и другаде. Една от нейните жертви беше Никарагуа. След като през 1979 г. сандинистите завзеха властта, хорът на изолационистите в един глас поде песента си: „Какво може да ни направи малката Никарагуа?“ След като опустошиха страната си, като смениха крайно десния авторитарен режим с един ляв тоталитарен, те започнаха да изнасят революция. (…)
Никарагуа за нас е един трагичен пример за типа правителство, каквото би могло да има в Салвадор, ако партизаните спечелят битката. След като сандинистите взеха властта мнозина във Вашингтон твърдяха, че ние само трябва да ги оставим самостоятелно да се развиват. Да продължим да оказваме икономическа помощ, настояваха тези защитници на революцията, и демокрацията ще процъфти в Никарагуа. Ние знаем, че тя дегенерира и стана диктатура в кастровски стил. 250 000 души избягаха от страната. Селищата на индианците от племето мискитос, което отказа да приеме революцията, бяха изгорени и разрушени. Свободният печат бе премахнат. Религиозните водачи са обезпокоени. Гражданите взаимно се шпионират. Учениците са подложени на марксистко поучаване. Междувременно заплатите спаднаха с 50 %. Безработицата расте, хранителните продукти от първа необходимост започват да липсват.
С народ и икономика, които издъхват, сандинистите се впуснаха в експанзионистична политика. Те изградиха армия от 138 000 души, по-силна от всички въоръжени сили в района, за да продължат „революция, която няма граници“ (…)
Цената на американската политика в Никарагуа – „Да не я пипаме“, „Никарагуа на никарагуанците“, със 120 милиона долара помощ за сандинистите от 1979 до 1981 г. бе заплатена с провал. Ние ги насърчавахме, за да им позволим да имат по-широка демокрация. Нашата политика само ги накара да се убедят, че те могат да се отдалечат от нея. Политиката, чиято цел бе да им се предостави възможност да се занимават със собствените им работи, успя да им развърже ръцете, за да могат безнаказано да се намесват в работите на съседите си. Поради тази причина правителството на Рейгън започна тайно да подкрепя антисандинистките въстаници, установили се в Хондурас.
Политиката на нашето правителство в Централна Америка сега отговаря на три цели:
- С помощта на антисандинистките сили ние се стремим да помогнем на правителството, избрано в Салвадор, като изолираме партизаните от техните източници на снабдяване с оръжие;
- политиката ни на отпускане на военна и икономическа помощ за Салвадор трябва да укрепи позициите на правителствените антикомунистически сили, за да могат те да възпрат революциите, ръководени от Москва, и да разбият надеждите на Кремъл, че би могъл да свали други правителства в този район;
- третата ни цел е да сложим „под карантина“ Куба и Никарагуа, за да им попречим да разпространяват върху съседите си своето влияние. В това отношение ние не би трябвало да заплашваме противника с това, което можем да направим в бъдеще. (…) Нека да не ги караме да се съмняват ни най-малко в способностите ни, във волята ни да направим всичко необходимо, за да сложим край на прилива на оръжие от Куба и Никарагуа, наводнил Салвадор.
Дали Конгресът ще подкрепи политиката на президента или ще накърни неговия авторитет и ще намали фондовете, от които той има нужда? При изучаването на този проблем критиците би трябвало да си припомнят, че президентът Рейгън не предизвика кризите в Никарагуа и Салвадор. Той ги наследи. (…)
За да победи в идеологическата битка Западът трябва също да застане на опортюнистични позиции. Той трябва да докаже агресивността си, за да насочи промените, които няма да липсват в Третия свят – в смисъл на мирна революция, а не въоръжена. Днес единственият модел на революция, който може да се намери на пазара е много често, този, който предлагат руснаците и техните заместници. Утре ние можем да ги накараме да затворят сергията си.
/МВ/
news.modal.text
