site.btaВъпросът е не дали, а кога България ще има закон за лобизма, каза заместник-министър Михаела Мечкунова

Въпросът е не дали, а кога ще бъде приет закон за лобизма. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на правосъдието Михаела Мечкунова. По думите ѝ лобирането пред публичните власти в полза на заинтересовани лица е легитимна дейност, когато е прозрачно. Лобизмът по своята същност е важен инструмент за противодействие на корупционните практики. Въвеждането на ясна дефиниция що е това лобизъм е изключително важен въпрос, посочи Мечкунова. Тя заяви, че предстои сложен дебат на много нива. По думите ѝ очакванията към бъдещия закон, както и към Министерството на правосъдието, като водеща институция в подготовката на проекта, са големи. 

Министерството на правосъдието полага системни и последователни усилия, насочени към изпълнение на ангажиментите на страната във връзка с регулирането на лобизма. България използва капацитета на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, която подпомага страните членки в борбата с корупцията чрез динамичен процес на взаимна оценка за прилагането на антикорупционните инструменти на Съвета на Европа, каза Мечкунова.

Тя припомни, че още през септември 2022 г. е била изготвена самооценка на съответствието на законодателството, политиките и практиките на България с препоръката на Съвета относно принципите на прозрачност и почтеност при лобирането (OECD/LEGAL/0379). Тази самооценката беше преработена през месец юни тази година, за да съобрази актуализираните стандарти за прозрачност и почтеност в лобирането и влиянието, съгласно ревизираната Препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), каза заместник-министърът.

Друг, по думите ѝ, важен етап в работата е било изготвянето на проект на концепция за лобизма. Въз основа на анализ на добрите европейски практики в областта на регулирането на лобизма, междуведомствена работна група в Министерството на правосъдието изготви проект на Концепция за регулация на лобистките дейности, като основа на бъдещата законодателна уредба. За да достигне до всички заинтересовани граждани и организации, проектът на концепция беше публикуван за обществени консултации на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации в периода от 17 ноември до 18 декември 2023 г., припомни Мечкунова.

За да се осигури успешното изпълнение на ангажиментите на Република България, проектът на Концепция беше съгласуван предварително с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и с Европейската комисия (ЕК). Получените препоръки и коментари бяха взети предвид във финалния проект на Концепция, който беше утвърден от министъра на правосъдието през месец юли тази година, посочи Мечкунова. 

Когато се извършва при неравнопоставени условия и по непрозрачен начин, лобирането може да се превърне в нелегитимно влияние. Условие за присъединяване на България към ОИСР е съобразяването на националното законодателство с Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането (OECD/LEGAL/0379)10. Нашата страна е поела ангажимент към Европейския съюз за провеждане на реформата „Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности“ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Нуждата от такава регулация е констатирана и в доклада за България от Петия кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, а също и в годишните доклади на ЕК относно върховенството на закона за 2021 г. и 2022 г., припомни заместник-министърът.

На въпрос каква е целта на Концепцията и ще може ли през нея, както и през дебатите около нея, да бъде дадена точна дефиниция на „лобизъм“, Мечкунова посочи, че лобизмът по своята същност е важен инструмент за противодействие на корупционните практики. Една от целите на Концепцията е да очертае ясно границата между лобирането, като допустима и легална дейност, и недопустимите корупционни практики. Затова въвеждането на ясна дефиниция що е това лобизъм е изключително важен въпрос. В Концепцията сме предложили дефиниция за лобизъм въз основа европейския опит и достиженията на някои държави с традиции в лобирането. Тази дефиниция, разбира се, ще бъде подложена на широка обществена дискусия, в която е възможно да претърпи промени, каза заместник-министърът.

Концепцията ще бъде основа за разработване на конкретни законодателни предложения за регулиране на лобистките дейности, създаване на правила и стандарти за лобизма, които осигуряват прозрачност и почтеност в лобирането. Въвеждането на стандарти и изисквания за прозрачност и отчетност при вземането на управленски решения ще допринесе за укрепване на доверието към публичната власт, добави Мечкунова.

Заместник-министърът посочи, че работната група в Министерството на правосъдието е изследвала и четирите опита до момента да има такъв закон, който макар и неуспешен е поставил пред обществото темата за лобизма още през 2002 г., когато в Народното събрание е внесен първият законопроект. Сегашната ситуацията обаче е по-различна. Ние сме изправени пред предизвикателството да създадем такава правна уредба на лобизма, която да отговаря на очакванията на нашите международни партньори и да изпълни поетите ангажименти от страна на Република България, каза тя.

Междувременно, на европейско ниво започна обсъждането и предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани изисквания във вътрешния пазар относно прозрачността на представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937. Бъдещата законодателна уредба ще бъде съобразена и с разпоредбите, попадащи в обхвата на това предложение, каза Мечкунова.

Тук искам да подчертая важната роля в този дебат и на медиите. Позволявам си да направя и една малка препратка към Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Причината е, че посланието и духът на закона трябваше да са други, а той сякаш остана по-познат като ,,законът за доносниците‘‘ и хората не успяха да припознаят и разберат идеята, смисълаи важността на този закон, който имаше за задача да предпази сигналоподателите от действия с цел отмъщение и да се чувстват свободни и защитени, когато упражняват своите граждански права, каза Мечкунова.

По думите ѝ дебатът за бъдещата уредба на лобизма продължава. В момента в Министерството на правосъдието се актуализира съставът на междуведомствената работна група, от която се очакват и първите предложения за нормативни текстове. Следващата стъпка от законотворческия процес е провеждането на обществени консултации по изработения законопроект. В тази фаза образно казано е „отворена вратата“ за всички, които желаят да участват в процеса по изработването на нормативния акт, като дадат своите предложения и виждания за бъдещата уредба на лобизма, каза Мечкунова. Тя добави, че законопроектът ще бъде подложен и на т.нар. междуведомствено съгласуване с всички министри и правоприлагащи органи, имащи отношение по темата. Законът за нормативните актове предвижда и изследване на съответствието на проекта на закон с практиката на Европейския съд по правата на човека, като за целта се изготвя справка от специализирана дирекция на Министерството на правосъдието, каза тя. 

Всеки законопроект задължително се съгласува и с Комисията за противодействие на корупцията относно наличието на корупционен риск. След тези многобройни процедури, законопроектът се окомплектова и се внася на заседание на Министерския съвет за одобрение, а оттам в Народното събрание. Чрез този акт изпълнителната власт „предава щафетата“ на законодателния орган. След като бъде внесен в парламента, законопроектът ще бъде подложен отново на политически и експертен дебат, посочи Михаела Мечкунова.

Необходимо е да се постигне достатъчно добра основа за създаване на ефективно работещо законодателство. Надяваме се този процес да приключи възможно най-скоро, но към момента краен срок не може да бъде предвиден, каза тя. 

Мечкунова обясни, че концепцията за лобизма е разработена след проучване на добрите европейски практики в областта на регулирането на лобистките дейности. Прегледът показва, че всяка държава членка може да определи подходящия законодателен подход за регулиране на лобистките дейности в светлината на специфичен национален контекст и обстоятелства. Законодателните подходи на „нормативно регулиране“ включват законови правила, които са задължителни за лобистите и, според случая, за длъжностните лица, които имат контакт с тях. Такива системи включват санкции от административен или наказателен характер при нарушение на установените правила, като варират от предупреждения, глоби до лишаване от свобода. Възприети са и подходи на „саморегулация“, които позволяват на лобистите сами да приемат правила за поведение и да предвиждат санкции за нарушения, коментира още заместник-министърът.

Прегледът на практиките на държавите членки на ОИСР показва, че са възприети различни подходи спрямо националния контекст. Като конкретни регулаторни модели, от които е заимстван опит, са тези на Германия, Ирландия, Австрия, Франция, Литва и др., добави Мечкунова.

Освен това въз основа на неотдавнашните изменения в законодателствата на Германия, Чехия и Ирландия концепцията се фокусира върху приемането на нов всеобхватен закон, който да включва всички необходими мерки за реформа. Концепцията има пълни или частични аналози в законите на няколко европейски държави по отношение на дефинирането на лобистките дейности и изключенията за дейности като дипломатически дейности (Австрия, Германия, Латвия), професионални дейности на журналисти (Германия, Литва), дейности на политически партии (Австрия, Франция, Германия, Латвия, Литва), дейности на религиозни организации (Австрия, Франция, Германия, Литва) и др., информира заместник-министърът.

По повод състоялата се скоро среща в Министерството на правосъдието, на която бяха обсъждани възможностите за правно регулиране на лобистката дейност у нас, Мечкунова припомни, че в срещата са участвали Българо-швейцарската търговска камара, Асоциацията на италианските предприемачи, Американската търговска палата в България, Британско- българската бизнес асоциация, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, националното представителство на „Прозрачност без граници“ и Националната организация на митническите агенти.

Основният извод от дискусията е, че очакванията към бъдещия закон, както и към Министерството на правосъдието, като водеща институция в подготовката на проекта, са големи. Ние съзнаваме тази отговорност и ще предприемем необходимите мерки за осигуряване на широк обществен диалог при подготовката на законопроекта, посочи още заместник-министърът.