site.btaХудожникът Стоимен Стоилов получи Почетния знак на кмета на Варна

Художникът Стоимен Стоилов получи Почетния знак на кмета на Варна
Художникът Стоимен Стоилов получи Почетния знак на кмета на Варна
Кметът на Варна Благомир Коцев (вдясно) отличи с Почетен знак художника проф. Стоимен Стоилов (вляво). Снимка: кореспондент на БТА във Варна Красимир Кръстев

Художникът Стоимен Стоилов получи Почетния знак на кмета на Варна за приноса му към родния му град и по повод 80-годишнината му. Той му бе връчен днес от Благомир Коцев на церемония в сградата на Общината, на която присъстваха д-р Волфганг Шюсел, канцлер на Република Австрия (2000-2007), неговата съпруга Криста Шюсел, заместник-кметът Павел Попов, представители на администрацията и на Градската художествена галерия. 

Благодаря за хубавите думи като оценка за моята работа в този град, каза на церемонията Стоимен Стоилов. Той отбеляза, че сега млади хора ръководят Варна и им пожелава да развият материалната база за излагане на изкуство. „Надявам се и вашето поколение да остави нещо добро за града“, добави той. 

Стоилов благодари на д-р Волфганг Шюсел и съпругата му Криста Шюсел, че присъстват на събитието, както и на всички гости, дошли във Варна на юбилейната му изложба, която се откри снощи в Градската галерия. Художникът припомни, че се познават с Шюсел от времето, когато е бил министър и заедно са рисували за децата на Виена. По думите му той е прекрасен илюстратор и на тази основа се е родило тяхното творческо сътрудничество, в което заедно са осъществили няколко проекта, по инициатива на австриеца.

Стоилов изрази мнение, че съществува връзка между австрийския и българския народ, която се дължи на двамата духовни учители Рудолф Щайнер и Петър Дънов. „За тази духовност бих работил и занапред, ако Господ ми дава още сили“, каза художникът. 

Варна винаги е имала своите будни и творчески личности и несъмнено проф. Стоилов е един от тях, заяви кметът Благомир Коцев и добави, че със своята дългогодишна работа, той е допринесъл много за града и за графичното изкуство на световно ниво. „Варненци оценяваме и се гордеем с постиженията му, с неговият принос за създаването на творческата общност във фабрика „Вулкан“ и на Международното биенале на графиката, което ще се състои догодина за 23-ти пореден път“, посочи кметът и пожела на Стоилов да запази духа си, своята муза и творческа искра, за да продължава да твори и всички да се гордеем с неговите красиви и дълбоко смислени творби, с които ни прославя по целия свят. 

Стоимен Стоилов е роден на 18 септември 1944 г. във Варна. Майка му Стефана е добруджанка, баща му - капитан първи ранг Иван Стоилов, е от род на преселници от Лозенградско. Според разказа на Валерий Пощаров от биографичната книга за художника, неговият интерес към изобразителното изкуство се събужда в детска възраст от комикси, които го провокират да започне да съчинява рисувани истории. Важни за образите, които създава, са и летата, прекарани на село, където язди и наблюдава природата. В града го влекат игрите на морския бряг, сред рибарите, колоезденето извън града, гребането. Записват го в електротехникум, но вместо да чертае с туша, той рисува. Виждайки рисунките му, художникът Никола Кожухаров препоръчва да го изпратят да учи в Софийската художествена гимназия. Подготвя го Петър Михайлов, а в гимназията негови учители са Петър Бунарджиев, Пенка Попова, Никола Лилов. Стоилов си спомня, че там е бил истински щастлив. Работи в едно ателие с Георги Чапкънов, Христо Господинов, Люба Кирова. Юношеските му работи са изпълнени с хора и животни, занимава го фигурата и анатомията. За дипломна работа прави цикъл рисунки по „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков.

В Художествената академия учи в класа на проф. Евтим Томов в динамично време, когато и в България се издига глас за ново изкуство. Стоилов е най-силно привлечен от графиката и има шанс да му преподава Петър Чуклев. Започва да работи илюстрация и плакати. Създава семейство с жена си Атанаска, с която имат дъщеря Диана. При завършването му Иван Кенаров го кани да започне в издателство „Георги Бакалов“ във Варна. Завръща се в родния град в момент, когато Варненската група на художниците е сред най-утвърдените в страната.

През 1975 г. пътува до Италия. Попада в ателието на Илия Пейков, който го кани да остане в страната, за да намери сцена за развитие. Стоилов отказва. Признава, че две много стари малки рисунки върху кост от римско време, видени във Варненския археологически музей, са му помогнали да изгради собствения си стил и естетика. „Осъзнах, че рисунката е вечна, усещах огромната енергия и култура на земята, по която стъпвах“, казва той.

През 1976 г. Стоимен Стоилов е избран за творчески секретар на групата на варненските художници. Първото му дело е да намери ателиета за графично изкуство. От Общината предоставят на гилдията старата фабрика за печки „Вулкан“, където се нанасят плеяда творци и започват да работят усилено. За явлението започва да се говори в страната, правят се репортажи и филми. По-късно се изгражда добра база за литография и офорт. По думите на Стоилов, „Вулкан“ е не просто място за работа на група художници, а творческа лаборатория за обмяна на идеи, смисъл и вяра в изкуството.

Пътува до Сибир, после илюстрира „Сибирски приказки“ и печели Гран при на Биеналето на илюстрацията в Бърно. При пътуването посещава Графичното биенале в Краков и там се ражда идеята да се организира такъв форум и във Варна. С подкрепа от държавата и общината, през 1979 г. се осъществява първият форум на национално ниво. През 1981 г. биеналето на графиката вече е международно. Журито гледа 600 работи на 138 автори от цял свят. През 1985 г. в комисията е проф. Валтер Кошацки, дългогодишен директор на музея „Албертина“.

През 1980 г. Стоилов създава първата си монументална живописна работа за Двореца на културата и спорта във Варна – „Драмата на човека“, третираща съдбата на гладиаторите. Следва поръчка за мащабна работа за Дом-паметник „Йордан Йовков“ по повод 100-годишнината на писателя и той създава керамично пано, за което получава наградата на СБХ на името на Илия Петров.

През 1980-те години Стоимен Стоилов е сред най-авторитетните български творци, продължава да води варненските художници, печели призове на форуми на графиката в Лайпциг и Ню Йорк. По негова графика композиторът Константин Илиев създава произведението „Очите на нощта“. През 1989 г. илюстрира двутомника на Марк Твен с избрани произведения на издателство „Народна младеж“. През 1990-а, с посредничеството на приятеля си Никола Манев, показва в Париж цикъл от пастели, посрещнат с голям интерес. Следващата 1991 г. е знаменателна. Журито на Виенския университет му връчва наградата на името на Готфрид фон Хердер за високи творчески постижения и принос в културното сближаване на страните от Европа. Церемонията е през месец март, лауреатът има възможност да открие самостоятелна изложба във Виена. Стоилов подготвя колекция пастели в ателието си във „Вулкан“. В деня, когато трябва да пътува, мястото изгаря с всичкия му досегашен труд на художник. Установено е, че през дупка в покрива е спуснато запалително вещество, но извършителят е неизвестен. След 1991 г. постепенно идва и краят на ерата „Вулкан“, защото част от имотите се връщат на собствениците им.

Стоилов успява да събере колекция от графики за изложбата във Виена, която се състои в банка „Баваг“. В този момент обаче съпругата му заболява тежко и се нуждае от спешно лечение. Семейството отива във Виена. Наред с терапиите, художникът намира време да рисува. Връща се към акварела и открива, че тази техника се цени много от австрийците. Съпругата му почива, а той остава във Виена. Среща се с директора на „Албертина“ проф. Валтер Кошацки и с изкуствоведа Филип Маурер, които познава от Варна, и те му организират изложби. Маурер е инициатор Стоилов да направи картина за годишнината на Виенския метрополитен. През 1992 г. директорът на Дунавския фестивал Алф Краулиц се вдъхновява от работите му и го кани да прави проекти за предстоящото издание на форума. В продължение на три години той създава поетични образи за визията на фестивала.

През 1994 г. колекционерът Петер Лудвиг вижда две творби на Стоилов с название „Кармина Бурана“ и му предлага за две години да нарисува сто акварела по средновековните текстове. Художникът си набавя българско издание от композитора Милко Коларов и започва да рисува, слушайки музиката на Карл Орф. В акварелните листове, редом с централния образ, авторът поставя и фриз с различни символи от човешката цивилизация. Този маниер той ползва и по-нататък, включително през 2019 г. за монументалното керамично произведение „Стената на символите“. Образите от цикъла стават постоянни действащи лица в по-нататъшното му творчество – жената и мъжът, архангелът, еднорогът, гларусът, рибо-кентаврите, нарът, пясъчният часовник, лютнята. Изложбата с акварелите „Кармина Бурана“ в Зелб е посрещната с огромен интерес от публиката и ценителите. Повечето творби остават в Германия и Австрия, но през 1997-а част от колекцията е показана и в България.

В средата на 90-те години Стоилов прави три изложби в Австралия и опознава местната култура и забележителности, рисува аборигени. Посещава и старинни градове в Европа, както и Южна Франция, където в продължение на десет години отсяда, за да работи, най-вече в Арл. Опознава историята на богомилите и катарите.

През 1995 г., на своя самостоятелна изложба в Кремс, Стоимен Стоилов среща Волфганг Шюсел, тогава министър на търговията. Политикът започва да следи изявите му във Виена, срещат се и разговарят. През 1998 г. го кани да нарисува „цветен килим“ на пода на Червения салон във Външно министерство, както и официалната маса, на която заседава правителството на Австрия. По покана на Стоилов през 2015 г. Шюсел гостува във Варна и получава титлата „доктор хонорис кауза“ на Икономическия университет. Вижда и колекцията с монументални живописни творби, създадена от художника за висшето училище.

Също през 1998 г. Стоилов получава покана да създаде произведение по повод 50-годишнината от подписването на Декларацията за правата на човека на ООН. Решава да рисува само с бяло, черно и червено върху 25 големи негрундирани платна, върху които с езика на алегорията и гротеската създава образи на доброто и злото. Картините са показани на среща на върха в Двореца Хофбург, а след това гостуват по покана на управата на старата френска столица Санлис в местната катедрала.

След 2000 г. Стоилов прави изложби в Ню Йорк, Брюксел, Страсбург, Виена, както и във Варна. През 2003 г. рисува картина с 200 портрета на именити личности по поръчка на Виенския метрополитен. Прави цикъл с офорти „Разговори с Егон Шиле“. Започва да твори върху папируси с античен туш. Произведения на българина колекционира и Жорж Екли от асоциация „Арт диалог“.

По повод своята 80-годишнина Стоимен Стоилов откри юбилейна изложба във Варненската градска художествена галерия. Художникът е носител на титлата „професор“ за изключителните му заслуги към австрийската култура и изкуство, на орден „Стара планина“ (първа степен), званието Почетен гражданин на Варна, Голямата награда „Варна“, както и вече на Почетния знак на кмета на Варна и на най-високото отличие на Министерството на културата на България – „Златен век“ (огърлие).

 

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:56 на 03.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация