Албум със снимки, които проследяват основните етапи от биографията, професионалната кариера, както и творческата и обществена дейност на Иван Вълков, беше представен пред българската общност в Кишинев. Събитието беше посветено на 85-годишнината от рождението на бесарабския българин и събра колеги, приятели и негови почитатели.
По думите на модератора на литературната вечер, председателя на Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ) д.и.н. Иван Думиника, изданието е озаглавено „Не хлебом единым жив человек!” („Не с хляб един живее човек!”) и е допълнение към мемоарите на писателя, издадени година по-рано под заглавието „Судьба, судьбинушка…” („Съдба – Съдбинушка…”).
По-задълбочен литературен анализ на творчеството на Иван Вълков направи д-р Елена Рацеева, която акцентира върху основните произведения на автора и неговия принос към съвременната бесарабско-българска литература. Свои впечатления за албума споделиха също д-р Светлана Прокоп от Института за културно наследство и д-р Марина Мирон. Те коментираха значимостта на труда за съхраняването на паметта за живота и делото на Вълков, съобщиха от пресслужбата на Научното дружество на българистите в Молдова (НДБ).
Според дружеството специално внимание е отделено на дългогодишната преподавателска дейност на Вълков в Кишиневското техническо училище № 1, където той е работил близо 50 години и където е оставил незабравима следа. Бивши колеги споделиха спомени и впечатления, изразявайки признателност към неговия принос в образователната сфера.
В края на събитието, което се проведе в българската библиотека „Христо Ботев“, авторът благодари на всички присъстващи за уважението и подкрепата. Той отговори на въпроси на своите читатели и направи извод за значението на духовните и културни ценности в живота на човека.
Иван Вълков (Иван Николаевич Волков) е роден на 7 юли в село Виноградовка (Бургуджи), Арцизкия район, Одеска област, Украйна. Той е прозаик, журналист, до разпада на СССР е външен кореспондент на вестниците „Вечерний Кишинёв“, „Учителская газета“, „Родно слово“, „Роден край“, както и на списанията „Педагогул Советик“ (Кишинев), „Горизонт“, „Ларец“, „Педагогически журнал“ (всички в Кишинев) и „Профтехобразование“ (Москва).
През август 1981 година е публикуван първият му разказ на руски език във вестник „Юный ленинец“. Това даде тласък за приемането му в българската секция на Съюза на писателите в Молдова. Започва самообразование и пътувания до България за курсове по квалификация в Софийския университет. Първата книга на български език „Рязка на вратата“ излиза през 1988 година. Следват „Пристануша“, „Гроздобер“ и сборникът „Читанка“.
През януари 1994 година Иван Вълков е приет за член на Съюза на независимите писатели в България, пише Николай Дели в статията си, публикувана в книгата „Судьба – Судьбинушка…“ („Съдба – Съдбинушка…“).
/ЙК/
news.modal.text
