site.btaОкончателно: “Действие” осъди ВМРО за дискриминация и тормоз

Решението е на Върховния административен съд 

Върховният административен съд излезе с окончателно решение, че политическа партия „ВМРО - Българско национално движение“ е упражнила тормоз и дискриминация към настоящия председател на ЛГБТИ организация “Действие” Деница Любенова, към предишния председател, както и към ЛГБТИ общността като цяло. 

В решението си ВАС се уповава на член 5 от Закона за защита от дискриминация и конкретно с нарушаването на защитен признак „сексуална ориентация“. 

Припомняме, че казусът започна през 2021 година, когато ВМРО написа насаждаща разединение и омраза публикация във Фейсбук страницата си, във връзка с филма “Змия” - част от селекцията на София Прайд Филм Фест през 2021 г. Филмовият фестивал се организира от 2012 г. от ЛГБТИ организация “Действие”.

В поста на партията се открояват закани като: “Няма да допуснем тази гавра!”. Представителите на ВМРО манипулативно внушават, че филмът е с “невероятен перверзен сюжет, в който педофилията се разглежда като нещо напълно нормално” - становище, което не отговаря на истината. Публикацията в социалните мрежи продължава с изразни средства като “поквара” и твърдение, че “това е поредният опит за легитимиране на неприемливи и извратени концепции”. 

В поста си ВМРО призовават да се спре прожекцията на филма, в резултат на което над 500 привърженици на политическата партия обграждат мястото на прожекция на филма. ЛГБТИ общността тогава организира жива верига с телата си, за да защити правото си на мирно събиране и да защити културата си, както и физическото продължаване на София Прайд филм фест. Вечерта след края на прожекциите много представители на общността бяха преследвани и нападани по улиците към домовете си. Това остави психологическа травма в стотиците хора, събрали се или гледащи случващото се онлайн. 

Веднага след публикацията, ЛГБТИ организация “Действие” подаде жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД), като през април 2023 г. комисията постанови решение, според което дискриминация от страна на ПП ВМРО по отношение на ЛГБТИ+ общността не е осъществена. Още повече, според КЗД процесната публикация не накърнява достойнството и не създава враждебна и застрашителна среда спрямо ЛГБТИ общността в България, че в действителност вложеният смисъл в статията не съдържа оскърбителни квалификации по адрес на ЛГБТИ лица, а изказването представлява личното мнение на ПП относно публичната реклама и посланието, което би могло да се възприеме неправилно от малолетните или непълнолетните граждани и по никакъв начин не обективира омраза и агресия спрямо ЛГБТИ хора.

Последва обжалване пред Административния съд София-град (АССГ), който с решение от 12.10.2023 г. отмени отказа на КЗД и посочва, че ПП „ВМРО-Български национално движение“ е нарушила забраната за дискриминация, като е осъществила „тормоз“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по отношение на жалбоподателите Д. Л. и В. Л., в частност и спрямо лицата от ЛГБТИ общността, като носители на защитения признак „сексуална ориентация“. Посочва, че с изказването си политическата партия “изразява негативно мнение по принцип спрямо хората от ЛГБТ общността, като им приписва негативни характеристики и пороци, поради единствената причина, че са с различна от хетеросексуална ориентация“.

АССГ обратно на Комисията за защита от дискриминацията подчертава, че така както е формулирано, изявлението на ПП “ВМРО” насажда по отношение на хората от ЛГБТИ общността враждебност и нетърпимост като внушава, че независимо от техните лични качества, образование, възпитание, морал и етика, поради сексуалната си ориентация, всички тези хора са перверзни, склонни към поквара, включително спрямо деца и споделят извратени концепции. Съдът посочва, че стигматизирането на хора поради тяхната сексуална ориентация, насаждането на нетърпимост и враждебност към групи от хора, принизяването на човешкото достойнство, не може да бъде оправдавано и квалифицирано като „свободно слово“, каквото всъщност не е, както и че е недопустимо правото на свободно изразяване да се използва като параван за разпространяване на идеи и схващания, които унизяват личността, създават нетърпимост и нетолерантност към определени групи от хора.

В заключение е обосновал извода, че такива съждения, изразени публично и то от името на политически субект, несъмнено унизяват и накърняват човешкото достойнство на хората, които определят себе си като хомо, би, транс или интерсекс, като създава образ за тях в обществото, който мотивира омраза и пренебрежение.

Комисията за защита от дискриминация смята решението на АССГ като неправилно и незаконосъобразно и съответно внесе касационна жалба срещу него. 

С решение Върховен административен съд потвърждава решението на АССГ и подчертава неоснователността на касационните оплаквания от страна на КЗД. Върховният административен съд не може да сподели и твърдението на КЗД, че с публикацията си във Фейсбук страницата си, ВМРО е целял да сезира компетентните органи по закрила на детето, които да възпрепятстват недопускането до прожекцията на непълнолетни лица.

“В случая твърдяното намерение на съставителя на публикацията се явява без значение, след като изявлението е от естество да причини очертания в нормата на §. 1, т. 1 от ЗЗДискр. недопустим правен резултат, рефлектиращ върху правната сфера на лица, част от обособената общност по защитения признак „сексуална ориентация“”, подчертава в решението си ВАС и допълва, че са правилни аргументите на първоинстанционния съд, че процесната публикация не може да бъде приета като критична гражданска позиция на политическа партия, изключена от действието на ЗЗДискр. във връзка с Конституцията на РБългария.

Комисията за защита от дискриминация и политическа партия „ВМРО – Българско национално движение“ са осъдени да заплатят на жалбоподателите и на ЛГБТИ организация “Действие” по 1000 лева за направените по делото разноски. 

Екипът на “Действие” подчертава, че порочната практика, създадена от КЗД, в която Комисията се опитва да размие границата между свобода на словото и реч на омразата, бива прекъсната от Върховния административен съд. Това е надежда, че дори във времена на крайна политическа омраза, в съдебната система все още има пролука за равни права!