site.btaХрамът „Свети Георги“ в Перник е най-старата действаща църква в града

Храмът „Свети Георги“ в Перник е най-старата действаща православна църква в града, каза отец Герасим Йорданов пред БТА. Разположена е на хълм в местността Кървавото, намиращ се в югозападния край на населеното място. Според него това е и най-старата възрожденска сграда в Перник. 

ИСТОРИЯТА НА ХРАМА

Отец Герасим отбеляза, че информацията за историята на храма е оскъдна, но все пак са известни някои факти. По думите му строежът на църквата е завършил през 1843 г., а през 1977 г. е била обявена за паметник на културата.

Той разказа, че храмът е построен от свещеник Стоил Гьорев, роден в село Долна Секирна в Радомирската околия. По това време свещеник Стоил е председател на църковното настоятелство, а местното население му дава землище в квартала „Марина бара“, където се заселва.

„За целите на строежа е извлечен камък от самото място, но няма подробни сведения за строителите. Знае се, че са от Самоковската околия“, отбеляза отец Герасим. По неговите думи свещеник Стоил е бил главният ръководител и вдъхновител на съграждането на църквата. „За него е известно, че е бил голям патриот и възрожденец, а според сведенията, стигнали до нас днес, е оказвал прием и парична помощ на Васил Левски“, допълва отец Герасим. Заради дейността си свещеник Стоил е бил неколкократно измъчван от турците и през 1872 г. е бил парализиран, допълни той.

Според отец Герасим дейността на свещеник Стоил е наследена от неговия син Георги поп Стоилов (1840-1930), който е служил в селата Богданов дол, Калкас. „За него се знае, че е един от строителите на манастира „Свети великомъченик Панталеймон“ край града, който е осветен през 1921 година. Той е помагал за разнасянето на поверената информация в Граовска област. Затова също е бил нападнат от турците“, каза още той.

За устройството на храм „Свети Георги“ отец Герасим отбеляза, че представлява еднокорабна базилика с апсис в олтара. От двете врати на храма е запазена само западната, която е подменена през 1960 година.

По думите му е имало катакомба на мястото на храма, но не е известно на кого е била посветена. В двора на църквата, от северната страна, е издигната камбанарията и е гробът на свещеник Георги поп Стоилов. До надгробния паметник е поставен и старинен кръст с по един букел (гърбица - б.а.) на всяко от трите рамена.

Отец Герасим коментира, че от 1925 година храмът вече е бил в занемарено състояние, докато през 1958 година с идването на свещеник Иван Крумов Григоров е започнал ремонт. „Той е свещеникът на изселниците от селата Крапец и Попово“, добави той. През 1960 година със съдействието на патриарх Кирил са били извършена цялостна реставрация на храма, ремонт и изграждане на двор.

Според справка с Държавен архив – Перник в храма са служили свещениците Стоил Гьорев от село Секирна (1843-1872), Георги поп Стоилов (1872-1930), Борис Иванов (1925-1957), Иван поп Цветков (1933-1959), Стоян Йосифов (1957-1958), Кирил поп Александров (1959-1962), Иван Крумов (1958-1994), Иван Таков (1994-1998), Стоян-Васил Петров (1999-2023), а от 2023 година на служба постъпва Герасим Йорданов.

МИСТЕРИЯТА НА СТЕНОПИСИТЕ

„През 1857 година приключва и изографисването на църквата“, отбеляза отец Герасим. Над южната врата отвътре са изписани имената на ктитори, участници в строежа и приложници, но името на зографа на стенописите не е отбелязано.

„Една част от иконите (царските и апостолските – б.а.) на иконостаса са дело на Захарий Зограф (1810-1853) и са нарисувани между 1843 и 1846 година. Това става ясно след кражба през 1982 година на апостолските икони. По време на съдебен процес срещу крадците е установено от изкуствоведи, че иконите са дело на самия Зограф“, разказа отец Герасим.

Според него за някои от другите икони има вероятност да са дело на Станислав Доспевски (1823-1878) и на Коста Вальов (един от художниците на стенописите в Рилския манастир – б.а.) и синовете му – представители на Самоковската художествена школа.

По думите на свещеника около историята на стенописите съществува и мистерия, която до днес остава неразгадана. „Правена е реставрация на стенописите преди 10-15 години, но въпреки това лицата на светците остават заличени“, каза отец Герасим. Според него вероятните причините за това са различни. „Може да е от процеса на реставрацията, от повредения покрив, от който е текла вода, от печка на дърва, която е палена вътре или поради суеверия“, добави той.

Според него в някои общности съществува суеверието, че заличаването на очите на светците ще донесе благоденствие. „Други твърдения сочат, че по време на турското робство крадците са махали очите на светците, за да не ги гледат, когато ограбват храмовете“, допълни отец Герасим.

Свещеникът коментира премахването на очите на светците като деяние, което говори за човешките душевност и психика. Според него въпреки кощунството все пак има съвест и у грабителите. „Макар и да не почитат тези светци в тяхната религия, всъщност по някакъв начин ги почитат, след като не искат да бъдат гледани от тях докато извършват престъпленията си“, обясни той.

СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕЙНОСТИ НА ХРАМА

Отец Герасим отбеляза, че първото поклонническо пътуване, организирано откакто той управлява храма, е проведено на 23 април т. г. до гръцкия град Нигрита в Серес, където са гостували мощите на свети Нектарий Егински. 

Свещеникът обясни, че към момента се създават различни активности и организации, които да приобщят повече миряни към дейността на храма и църковния живот. Самият отец е активен в социалните мрежи. Автор е на кратки клипове с православно съдържание както от живота на църквата, така и с обяснителни коментари върху най-често задаваните въпроси относно вярата и религията.

„Много е важно да има активности и за децата. Тъй като няма вероучение в училищата, работим и в тази насока. Стартирахме неделно училище в началото на годината, но записаните дечица спряха да го посещават. Надявам се да го възстановим“, отбеляза отец Герасим.

Сред съвременните дейности на храма е и сътрудничеството между църквата и Шесто средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Перник. Директорът на школото Адриана Ольова коментира пред БТА, че храмът „Свети Георги“ е много почитан от местната православна общност. „Откакто отец Герасим го управлява, промените са много сериозни. Перничани много се гордеем с това, че той съчетава традиция с новите неща и успява да превърне църквата в средище, много важно духовно за хората“, каза още тя.

„Първото килийно училище на тази църква е било от северната страна на храма. Сега това е Шесто училище. Училището и църквата са създадени в една и съща година... Имало е умни свещеници, умни управници, които отделили една стая, която превърнали в килийно училище, така че нашето училище е неразривно свързано с черквата“, отбеляза Адриана Ольова.

От началото на учебната година предметът „Вероучение“ официално е приет за изучаване от първи клас в училището, допълни тя.

ЗА НАРОДНИТЕ ТРАДИЦИИ И СУЕВЕРИЯТА

Целта на новите църковни дейности е да отдалечи хората от народните суеверия и да ги обучи в догматите на православието, коментира отец Герасим. „Повечето местни традиции, за съжаление, са свързани с езическите обичаи. Хората трябва да започнат да правят разлика между православното учение и езическите традиции, например като курбана. За провеждане на курбан не е необходимо да се коли животно, тъй като Христос вече е дал тази кръвна жертва за нашите грехове. Даването на курбан от благодарност е същото, като да почерпиш някого с бонбони за рождения си ден. Ето такъв е смисълът на курбана“, отбеляза свещеникът.

По неговите думи комуникацията с хората е на първо място. „Нашият Господ е основал църквата на тази земя, за да може да е в пълно общение с нас. Това е смисълът на всичко. Ние трябва да бъдем отворени към хората и да достигаме до тях по всевъзможен начин, както казва и свети апостол Павел: „За всички станах всичко, за да ги придобия за Христа“ (1Коринтяни 9:16-23). Най-често тук идват хора, които имат проблеми или считат, че им е направена магия. Тук пак стигаме до тези суеверия“, каза свещеникът.

Според него магиите съществуват под формата на демонска, нечиста сила, която влияе на хората по различни начини. „Дяволът действа чрез завистта и злобата на хората“, отбеляза той. „Най-често ме молят да чета Киприяновите молитви, които са срещу магиите. Тогава обикновено идват повече миряни. След края на молитвите винаги ги събирам и обяснявам, че едно от забравените лекарства е тайнството изповед. Тогава човек се освобождава от връзките на дявола“, уточни отец Герасим.

Той разказа още, че изповядването на греховете е начинът за справяне със злото в ежедневието, но според народната традиция на хората им е по-лесно да вярват, че ако те дадат нещо и на тях ще им бъде дадено. „Ето аз ти давам питка, дай ми здраве – така възприемат идването в храма някои от тях“, допълни той.

„По-трудно е човек да види греховете си, да види егоизма и гордостта в себе си, които имат много лица и много врати, да вникне по-дълбоко в душевността си и така, опознавайки себе си, да опознае и Бога. Обратното – да опознаеш Бога е да опознаеш и себе си“, каза още отец Герасим.