България е на 35-о място в класацията на най-богатите страни през 2023 г. с нетни финансови активи на глава от населението от 16 410 евро, пише в 15-ото издание на Доклада за глобалното благосъстояние (Global Wealth Report) на финансовата група "Алианц" (Allianz).
Докладът разглежда състоянието на активите и задълженията на домакинствата в почти 60 държави.
През 2023 г. глобалните финансови активи на частните домакинства нараснаха със 7,6 на сто, има и нормализиране на банковите депозити - свежите спестявания се нормализираха след годините на бум, свързани с пандемията, пише в доклада. Експертите на "Алианц" отчитат, че с повишаването на лихвените проценти ръстът на частния дълг отслабна допълнително в световен мащаб до 4,1 на сто, което е най-ниският ръст за последните девет години. По-високите лихви се отразиха и на недвижимите имоти, които регистрираха най-ниския ръст от 10 години насам с едва 1,8 на сто.
Растежът "обратно към нормалното" в България се дължи главно на ценните книжа, които нараснаха с едва 1,5 на сто - най-слабото увеличение от 12 години. Другите два класа активи показват стабилен ръст от 11,2 на сто - банкови депозити, и 17,5 на сто - застраховки/пенсионни спестявания, като последните играят второстепенна роля в портфейла на българските домакинства с дял от 10 на сто.
Свежите спестявания в ценни книжа у нас драстично намаляха - от 5,4 млрд. евро до 0,7 млрд. евро, така в този клас активи бяха закупени само облигации. Спестяващите удвоиха свежите си средства за банкови депозити (до 4,4 млрд. евро) и "преоткриха" застраховките/пенсионните спестявания: след като изтеглиха пари през 2022 г., те инвестираха 2,1 млрд. евро през 2023 г. Но като цяло, в съответствие със световната тенденция, новите спестявания на българите намаляват с 21 на сто до 7,2 млрд. евро.
В реално измерение картината не е толкова розова: коригирани спрямо инфлацията, през 2023 г. финансовите активи са намалели с 2,6 на сто. В сравнение с нивото преди пандемията (2019 г.) обаче в края на 2023 г. покупателната способност на финансовите активи е с 24,4 на сто ръст. Активите на недвижимите имоти продължиха да нарастват рязко с 9,9 на сто, като не се поддадоха на обрата при лихвените проценти, отчитат от "Алианц".
Глобално състояние на финансовите активи
Миналата година бе белязана от рязко затягане на паричната политика, но икономиките се оказаха устойчиви и пазарите дори процъфтяха, пише в доклада. На този фон глобалните финансови активи на частните домакинства отбелязват силен ръст от 7,6 на сто, с който загубите от предходната година (минус 3,5 на сто) са повече от компенсирани. В края на 2023 г. общите финансови активи възлизат на 239 трилиона евро. Растежът при трите основни класа активи беше доста неравномерен. Ценните книжа (11 на сто) и застраховките/пенсионните спестявания (6,2 на сто) се възползваха от бума на фондовия пазар и по-високите лихвени проценти, и нараснаха значително по-бързо от средното за последните десет години. За разлика от тях ръстът на банковите депозити спадна до 4,6 на сто след свързаните с пандемията години на бум, отбелязвайки едно от най-ниските увеличения за последните 20 години.
Възстановяването през 2023 г. беше широкообхватно. Само две страни - Нова Зеландия и Тайланд, не регистрираха ръст. Освен това растежът е сравним във всички региони, не на последно място в Азия и Северна Америка, като и двата континента имат ръст над 8 на сто, а САЩ (8,6 на сто) расте дори по-силно от Китай (8,2на сто). В резултат на това предимството на растежа на нововъзникващите икономики спрямо развитите икономики отново се сви значително, възлизайки само на 2 процентни пункта за миналата година. Така през шест от последните седем години нововъзникващите икономики до голяма степен загубиха преднината в растежа.
"Сравнително по-слабият растеж на по-бедните страни отразява новата реалност на един фрагментиран свят, коментира Людовик Субран, главен икономист на "Алианц". "До 2017 г., когато избухнаха търговските спорове между САЩ и Китай, по-бедните страни все още имаха предимство в растежа от 10 процентни пункта или дори повече спрямо по-богатите страни. Всички ще платим цената на разделението, но най-силно ще го усетят нововъзникващите икономики. По-малко свързаният свят е свят с по-голямо неравенство", посочва Субран.
През 2023 г. нормализирането на свежите спестявания продължи след свързаните с пандемията години на бум на принудителните спестявания: те намаляха с 19,3 на сто до 3 трилиона евро. Този спад се дължи изключително на банковите депозити. В крайна сметка банките по света са получили само 19 млрд. евро, което е спад от 97,7 на сто. Основният виновник са домакинствата в САЩ, които са ликвидирали депозити на стойност 650 млрд. евро.
Другите два класа активи останаха популярни сред спестителите. Вложенията в ценни книжа дори нараснаха с 10 на сто. Въпреки това в рамките на този клас активи имаше забележителна промяна на фаворитите: докато акциите се продаваха балансирано на много пазари, спестителите постигнаха силни печалби от облигации благодарение на обрат при лихвените проценти. Застраховките/пенсионните спестявания се оказаха сравнително стабилни, като спадът на свежите спестявания в световен мащаб възлиза на едва 4,9 на сто.
Докато финансовите активи пренебрегнаха лихвения обрат, през 2023 г. той имаше ясно изразено въздействие върху пасивите в баланса при частните домакинства. Растежът на частния дълг отслабна допълнително до 4,1 на сто в световен мащаб, което е най-ниският ръст от девет години. Като цяло в края на 2023 г. глобалните задължения на частните домакинства възлизат на 57 трилиона евро. За миналата година спадът в ръста на дълга се наблюдава в почти всички региони. Особено изразен е в Западна Европа и Северна Америка, където ръстът намаля с повече от половината, съответно до 1,1 на сто и 2,9 на сто. Тъй като номиналният растеж на световната икономическа активност остана висок заради инфлацията, съотношението на глобалния дълг (пасивите като процент от БВП) спадна за трета поредна година с 1,5 процентни пункта до 65,4 на сто. Това е с повече от 3 процентни пункта по-ниско, отколкото стойностите преди 20 години.
Сравнително силният ръст на активите и сравнително слабият ръст на пасивите доведе до значително увеличение от 8,8 на сто на глобалните нетни финансови активи (финансови активи минус пасиви). Като цяло в края на 2023 г. глобалните нетни финансови активи възлизат на 182 трилиона евро. Това представлява увеличение с почти 15 трилиона евро в сравнение с предходната година и надвишава с 4 трилиона евро предишната рекордна стойност от 2021 г.
Другият клас активи, които пострадаха от повишението на лихвените проценти, бяха недвижимите имоти. Те регистрират най-ниския ръст от 10 години, напредвайки само с 1,8 на сто, а в Западна Европа се наблюдава спад от 2,2 на сто. Но и в миналото темповете на растеж на недвижимите имоти изостават на повечето пазари в сравнение с финансовите активи. В Северна Америка например през последните две десетилетия годишната разлика е почти 1 пункт, което отразява факта, че дългосрочните капиталови печалби от недвижими имоти са по-ниски от тези от акции. Но бъдещето вероятно ще се изправи пред още по-голямо предизвикателство, като се има предвид нарастващото въздействие на изменението на климата върху недвижимите имоти. Въпреки че природните катастрофи доминират в заглавията, разходите за преход към благоприятни за климата сгради (т. нар. рискове от преход) в дългосрочен план ще имат по-голямо въздействие.
Прогнозите на Индекса на цените на жилищата при различни климатични сценарии до 2050 г. показват спад от 20 на сто или повече за много пазари. За всички разглеждани пазари стойността на недвижимите имоти може да бъде с 30 трилиона евро по-ниска, пише в доклада.
/ВЙ/
news.modal.text
