site.btaНационалният природонаучен музей - БАН ще участва в Европейската нощ на учените

Националният природонаучен музей - БАН ще участва в Европейската нощ на учените
Националният природонаучен музей - БАН ще участва в Европейската нощ на учените
Плакатът на Европейската нощ на учените в НПМ-БАН. Снимка: НПМ-БАН

Двама орнитолози, двама палеонтолози и един артист ще бъдат част от програмата на Националния природонаучен музей - БАН в тазгодишното издание на Европейската нощ на учените. Тя ще се проведе на 27 септември, съобщават от НПМ-БАН.

От екипа поясняват, че д-р Ивайло Ангелов ще представи видеоклип с кадри от теренната му работа при изследване на скалния орел - поставяне на фотокапани в гнезда и проверка на скални местообитания с дрон за стари гнезда на скални орли. 

Д-р Ивайло Ангелов ще се включи в програмата с тема на изследване „Характеристики на местообитанията на скалния орел в България и тестване на възможността за индивидуално определяне на немаркирани скални орли посредством ползване на фотокапани в гнезда“. 

„От тундрата до Добруджа и обратно - голямото пътуване на червеногушата гъска“ ще бъде темата на презентацията на Михаил Илиев. 

Асистент Владимир Николов ще изнесе презентация на тема „Първите седем години (с динозаврите от Трънско)“. Тя ще предостави на посетителите възможността да се запознаят с историята на откриването и проучването на палеонтологичното находище край град Трън, да надникнат в „кухнята“ на едно палеонтологично изследване и да научат какви методи и анализи използват учените, „за да разпръснат мрака, обгърнал геоложкото минало“. Освен това ще научат какъв е бил организмовият свят, населявал територията на България преди повече от 80 милиона години, разказват от екипа на музея.

Сред акцентите в програмата е и презентация на доц. д-р Владимир Бозуков на тема „Среща с палеоботаниката“. Доц. д-р Владимир Бозуков ще запознае посетителите с различните процеси на фосилизация на растителния материал и типове фосили. Ще покаже различни седиментни скали, в които е възможна фосилизация и информацията, която ни носят растителните фосили. Посетителите ще може да видят неозойски растителни фосили с възраст от 35 до 15 млн. години от български находища на фосилна флора.

Биляна Дешева ще се представи с „Кабинет на Любопитствата: Origins“.  От екипа на музея уточняват, че терминът кабинет на любопитствата произтича от куриозните колекции с най-различни артефакти, като историята на тези колекции може да се проследи чак до 17 век. „Вдъхновен от този феномен, проектът на Биляна Дешева „Кабинета на Любопитствата“ представлява колаборация между четирима млади български артисти с четирима учени от Националния природонаучен музей при БАН. Черпейки от богатия архив зад тези колекции, екипът следва набелязаните от експертите категории, задавайки и индивидуална посока за работата на всеки автор. Резултатът - един „Кабинет“ с четири инсталации – „Artificialia“, „Scientifica“, „Naturalia“ и „Exotica“ ще представи Биляна Дешева в презентацията си“, разказват от НПМ-БАН.

/ВСР

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:14 на 22.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация