site.btaСедмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН се състоя до находището с динозаври край град Трън

Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей (НПМ) при Българската академия на науките (БАН) до находището на динозаври и до друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън се състоя от 2 до 10 август. Това съобщават днес от пресцентъра на БАН.

Екипът с ръководител доц. Латинка Христова включваше: асистент Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт "Страшимир Димитров" при БАН, както и доброволците - Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография при БАН, и Георги Севов.

В резултат на извършените от екипа дейности бяха събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни, които не само обогатяват палеонтологичната научна колекция на НПМ-БАН, но и ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години. 

Откритите фосилни находки са разнообразни, но и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки. Сред по-интересните образци е почти изцяло запазена кост от едро влечуго, вероятно динозавър, открит от палеонтолога Ралица Богданова от НПМ-БАН. Костта е относително добре запазена, но силно напукана, което наложи да бъде извадена от скалата с помощта на предпазен гипсов калъп. Така тя ще бъде транспортирана безопасно до София, където предстои да бъде почистена и да бъде определен вида на животното. Интересен факт е, че в скалата, в която беше намерена костта, са откривани единствено останки от земноводни и риби, и то при изследване на седиментни проби в лабораторни условия. 

Други фосили, открити от палеонтолозите, са три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен останки от гръбначни животни, палеонтолозите откриха множество фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в района е била доста разнообразна.

Много любопитни са два миниатюрни фосила с неуточнена за момента таксономична принадлежност, които приличат на вкаменелости, откривани в горнокредните седиментни скали в Централна Европа, за които се смята, че представляват яйца на насекоми. Ако това се потвърди, то находките от Трънско ще се окажат първите следи от мезозойски насекоми в България.

В допълнение към работата си в находището, изследователите извършиха обходи около Трън и близките села в търсене на нови скални разкрития на отложения, съдържащи фосили от гръбначни животни. На една от посетените локации бяха установени седиментни скали, чиито характеристики изглеждат сходни с тези на скалите с останки от динозаври, в които се откриват растителни останки, подобни на намерените в находището. Въз основа на събраните от учените скални проби ще бъдат извършени анализи, за да се установи възрастта на седиментните отложения и особеностите на природната обстановка, в която са натрупани. Резултатите ще покажат дали тази локация ще се окаже ново находище на гръбначна фауна от горната креда в България.

Седмата експедиция до палеонтологичното находище край град Трън е финансирана от Националния фонд "Научни изследвания".