site.btaБългарският павилион на Венецианското биенале на изкуствата тази година се радва на голям успех, каза пред БТА д-р Надежда Джакова

Българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата тази година се радва на голям успех, каза пред БТА д-р Надежда Джакова
Българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата тази година се радва на голям успех, каза пред БТА д-р Надежда Джакова
Д-р Надежда Джакова. Снимка: Кайя Христова

Българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата тази година се радва на голям успех сред международните журналисти и посетители. Това каза пред БТА комисарят на павилиона д-р Надежда Джакова.

За нас е огромно признание да бъдем отличени като един от павилионите, задължителни за посещение, което е безспорен успех за всички, отбеляза тя.

В 60-ото издание на биеналето страната ни се представя с проекта „Съседите“. Автори на инсталацията са Лилия Топузова, Джулиан Шехирян и Красимира Буцева, а куратор е Васил Владимиров. Павилионът бе официално открит на 20 април и може да бъде разгледан до края на Биеналето – на 24 ноември.

БЪЛГАРСКИЯТ ПАВИЛИОН – „ОТКРИТИЕТО НА ТАЗГОДИШНОТО БИЕНАЛЕ“

Д-р Надежда Джакова обясни, че от 17 до 19 април павилионът е посетен само от акредитирани от биеналето лица – куратори, художници и журналисти. Тя припомни, че Лора Къминг (една от най-влиятелните арткритици, обявена за критик на годината на Press Awards 2024) обяви българския павилион тази година за „най-голямото откритие“ и го нареди сред десетте, които задължително трябва да бъдат посетени в рамките на биеналето.

 „Тя пише за силното въздействие, което получава посетителят още прекрачвайки прага на изложбеното пространство. А именно – усещане на всички сетива, включено е дори обонянието“, разказва д-р Джакова. И отбеляза, че в изданието „Галери“ нашият павилион бе поставен сред топ 5 най-добри павилиона. 

„Ако отворите уикипедия на тазгодишното издание на Венецианското биенале, ще видите, че там българският павилион автоматично  минава в класацията на отличените сред първите, които задължително трябва да посетите. Това е за нас огромно признание. Разбира се, за авторите, за куратора, за организаторите. Голям успех е и за всички нас, защото винаги излиза името на България, на нашия павилион“, каза тя.

Според нея, когато журналистите и медиите включват в класациите си българския проект, той попада сред онези, които публиката иска да посети, като следва техните препоръки.

„Нашето участие е извън големите локации на биеналето „Арсенале“ и „Джардини“ (Венецианските градини – бел. авт.) и хората, които посещават българския павилион, идват специално за него. Това означава, че те вече са чули и тяхното любопитство е било предизвикано. Това не са просто хора, които минават от зала в зала, както често се случва на други места, отбелязва д-р Джакова.

По думите й е голям плюс, че българският павилион се намира в зала „Тициан“. Център „Дон Орионе Артиджанели“ е историческо място –  манастир от XV век, претърпял своите трансформации през годините. Зала „Тициан“, в която се помещаваме ние, е много подходяща за изложбените цели, подчерта д-р Джакова.

ПРОЕКТЪТ СЪЗДАВА СОБСТВЕНО ПОЛЕ ЗА РАЗМИСЪЛ

Според комисаря  журналистите акцентират върху това, че нашето участие обръща погледа не просто към миналото, а говори за травмата от миналото и създава собствено поле за размисъл. „Като казвам собствено поле – точно тази история, която ние носим там. Посланието, което е свързано с нашето участие, а именно съдбите и историите на хората, които са оцелели от лагерите, свързани с комунистическия режим, с политическо преследване и както много пъти се подчертава и вътре в разказа - хора, които са изпратени в тези лагери без съд и присъда“, обясни комисарят на българския павилион на тазгодишното биенале на изкуствата.

„От една страна това е наша собствена история, но тя е в рамките на цялото биенале“, каза д-р Надежда Джакова  и припомни, че според куратора на тазгодишното издание на Венецианското биенале Адриано Педроза общият разказ е, че живеем в свят, изпълнен с много войни и кризи. За 60-ото издание на биеналето той избра темата „Чужденци навсякъде“.

„Такъв е и нашият проект – за чужденците, които са тук при нас, сред нас, за хората, които са различни и са се противопоставяли на официалната политика и това е преобърнало живота им“, казва д-р Джакова.

ПАПА ФРАНЦИСК И БЪЛГАРСКИЯТ ЕКИП ПО ВРЕМЕ НА ВИЗИТАТА МУ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

В края на април тази година д-р Надежда Джакова и проф. Лилия Топузова бяха сред малкото поканени гости от папа Франциск по време на визитата му във Венеция. Според д-р Джакова посещението му е исторически момент за Ватикана. „Това е събитие и за Светия престол, и за биеналето, което съществува от 1895 година. За първи път беше посетено от папа“, добавя тя.

По думите ѝ програмата на визитата му е включвала различни събития в павилиона на Ватикана, който тази година се помещава в женския затвор в „Джудека“. Д-р Джакова разказа, че срещата с организаторите на форума и с участниците била в църквата към затвора, където папата изнесъл своята реч и благословия.

„Това, че български представител бе сред малкото гости, поканени измежду 50 души, според мен беше и голяма чест и признание за това, което ние сме направили и показваме“, каза д-р Джакова.

ИЗБОРЪТ

За комисаря на българския павилион Венецианското биенале на изкуствата е най-големият и престижен форум за съвременно изкуство. По думите ѝ организацията на екипа на проекта е голяма отговорност. „Самата подготовка за избор на проект започна през декември (2023 г – бел. авт.). Тази година комисарят имаше съвещателен глас при подбора на проект. Това, на което аз наблегнах и което чисто организационно на мен ми се струваше важно, е доколко проектът е реализуем от гледна точка на срокове, мащаб, пространство. Център „Дон Орионе“ е паметник на културата и в Италия правилата за работа в такова пространство са много строги. Важно е дали проектът ще мине всички процедури и разрешителни, които се съгласуват с общината и с архитектите, отговарящи за паметниците на културата в града“, каза тя. Сред трудностите тя посочи кратките срокове и изборът на артистите, които ще се справят със задачата за малко време.

„СЪСЕДИТЕ“

Комисарят на българския павилион припомни, че проектът „Съседите“, с който България се представя в 60-ото издание на Венецианското биенале, включва множество истории, събирани от Лилия Топузова в продължение на над 25 години. Тя се среща с оцелелите от лагерите в Белене и край Ловеч и записва техните истории и спомени. Години по-късно към нея се присъединяват Красимира Буцева и Джулиан Шехирян.

„Инсталацията „Съседите“ съдържа целия този материал, преработен и визуализиран. Минавайки през наратива, артистите дават визуален образ на тези истории, на това усещане, което е там“, отбелязва д-р Джакова. По думите й на местата, където са били лагерите край Ловеч и в Белене, няма материални доказателства. „Там всичко е унищожено, което не е случайно. Когато нещо не се показва, едва ли не то не е съществувало. Така че артистите не намират материален израз, на историческите събития, които искат да пресъздадат. Посещавайки тези места, тримата артисти виждат нощния пейзаж, природата, която са наблюдавали затворниците. Затова, когато влезете в изложбеното пространство, ви посрещат видеоизображения именно на този нощен пейзаж, заснет от тях. Има и звуци от природата, които се предполага, че са чували и самите затворници“, обясни тя.

Д-р Джакова отбеляза, че тези кадри се сменят и за разглеждане на изложбата са необходими около час и четиридесет минути, но посетителят може да я гледа две минути, може и 20. Има и хора, които остават по два-три часа. Всеки сам избира дали да чуе историите на оцелелите, дали просто да се потопи в този природен пейзаж, за който говоря, или само да усети атмосферата, пресъздаваща  дома на интервюирания, казва още тя.

Артистите включват архиви, видео, интервюта, обекти от домовете, събрани от тях. Тези обекти те условно разделят на три пространства в три помещения – дневна, спалня и всекидневна. Инсталацията е в духа на 80-те години, посочи още д-р Джакова.

Целта на инсталацията е историите да бъдат чути. Затова бяха поканени актьори, които изчетоха текста на английски.

ПУБЛИКАТА

Надежда Джакова обясни, че в павилиона специално е поставена книга за впечатления. По думите й до момента са изписани три такива книги. В тях посетителите споделят впечатления, свързани с инсталацията. „Преглеждайки коментарите, видях, че и българските, и чуждестранните посетители пишат за силното въздействие и за начина, по който инсталацията ги е накарала да се замислят. Мисля, че това е големият позитив на този проект. Коментарите бяха суперлативи, които предстои да публикуваме. Според тях това е най-успешното българско участие. Голяма част от тях са благодарности – и от българската, и от чуждестранната публика“, казва д-р Джакова. Тя не пропусна да спомене и българските коментари „защо пак тази тема“, „защо се връщаме към комунизма и към лагерите, какво ново има да се каже“. Според нея тези въпроси  са от хора, които не са посетили павилиона. По нейните думи при посещение на живо ще се види, че има много какво да се каже, което продължава да е премълчано. „Тази инсталация пресъздава именно мълчанието и неизказаното. Това, за което продължава да не се говори“, отбеляза тя.

СЪБИТИЯ

„Това, което като комисар ми се искаше да направя и това, с което се отличава нашето участие от предишни издания, е да има програма по време на цялата изложба“, каза д-р Джакова. Затова за първи път реализираме специална образователна програма, която включва серия лекции, дискусии, ателиета за деца и ученици. Предвидени са шест ателиета, четири от тях предстоят.

Ателиетата се правят от Теодора Бахарова, която през годините е осъществявала образователни програми за Венецианското биенале и е приела поканата на д-р Джакова да организира събития за българския павилион.

„Тя предложи програма, която е много любопитна, с много хубавото име „Страноприемница“ - място, където не просто се срещат чужденците и странниците, непознатите, а сядат на една обща трапеза. Тази работилница включва изработка на обекти от естествени материали. Това е част от политиката на Венецианското биенале. Децата рисуват с пигменти, получени по естествен начин, създават съдове, разговарят за българската азбука и за България“, разказва тя.

В събота и неделя проф. Лилия Топузова и Симони Фанчело организират двуезични турове в изложбата два пъти на ден. Публиката може да проведе разговор с тях, уточни тя.

Комисарят на българския павилион обясни, че текат преговори с различни институции за показването на инсталацията „Съседите“ след края на биеналето.

„Това, което ми се струва важно, е проектът да бъде представян и занапред. Има вече такива предварителни разговори. Въпрос на бъдещо договаряне“, каза тя. Част от представителите на българските културни институти в чужбина са изразили желание „Съседите“ да бъде показана и там. Според нея в Белене също би било възможно, но при определени технически условия. „Самата инсталация включва и много техника, цялата тази интерактивност (напр. задейства шевната машина, леглото светва и т.н.), която включва и техническо оборудване поставя и конкретни изисквания към пространството“, обяснява д-р Джакова.

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:43 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация