site.btaНСИ - Териториално статистическо бюро – Североизток, отдел „Статистически изследвания – Добрич“: Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2023 година в област Добрич

1. Лечебни заведения и леглови фонд 

В края на 2023 г. в област Добрич функционират 7 заведения за болнична помощ със 785 легла, като в сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях намаляват с 41, или с 5.0%. Болниците са 6 с 695 легла. 

 Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Към 31.12.2023 г. многопрофилните болници са 3 с 456 легла, а специализираните болници са 3 с 239 легла. 

Осигуреността на населението с болнични легла общо за страната в края на 
2023 г. е 864.5 на 100 000 души от населението, докато за област Добрич този показател е 535.3 на 100 000 души.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 297.0 на 100 000 души от населението), Смолян (1 150.8) и Пловдив (1 092.0), а най-ниски са в областите Перник (402.6), Ямбол (425.1) и Видин (431.9) (фиг. 1).

Фиг. 1. Осигуреност с болнични легла на 100 000 души от населението към 31.12.2023 г. по области

Към 31.12.2023 г. заведенията за извънболнична помощ в област Добрич са 33 с 29 легла за краткосрочно наблюдение и престой. 

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2023 г. тези заведения в област Добрич са 4.

2. Медицински персонал 

В края на 2023 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Добрич практикуват 441 лекари. Лекарите по дентална медицина са 115. Професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти, които работят на основен договор в лечебните заведения, са 706, от които 443 медицински сестри и 57 акушерки. 

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 190 лекари. Професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти са 290, от които 197 медицински сестри. 

• В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 217 лекари и 115 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари и лекари по дентална медицина, които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. 

• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2023 г. на основен договор работят 34 лекари. 

Практикуващи лекари по пол и възраст 

Към 31.12.2023 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното: 

• Мъже са 181 (41.0%), жени - 260 (59.0%). 

• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 168, или 38.1%. 

• Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 55, или 12.5%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 126, или 28.6%. 

Лекари по специалности 

В структурата на лекарите по специалности[1] най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 101, или 22.9% от всички лекари в областта, следвани от практикуващите Акушерство и гинекология - 28 (6.3%), Кардиология - 26 (5.9%),  Психиатрия и Педиатрия - по 24 (5.4%), Спешна медицина - 23 (5.2%),  Нервни болести - 20 (4.5%), Хирургия - 18 (4.1%),   Физикална и рехабилитационна медицина - 16 (3.6%), Ендокринология и болести на обмяната, и Образна диагностика – по 15 (3.4%).

Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина

Осигуреността с лекари в края на 2023 г. общо за област Добрич е 30.1 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 7.8.

Осигуреността[2] на населението с лекари по области варира от 25.5 до 76.7 на  10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 2) - Плевен (76.7 на 10 000 души от населението), София (столица) (56.9), Пловдив (56.3) и Варна (54.5). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.5 на 10 000 души от населението), Разград (29.0), Ямбол (29.3) и Добрич (30.1).

Фиг. 2. Осигуреност с лекари на 10 000 души от населението към 31.12.2023 г. по области

Осигуреността[3] с лекари по дентална медицина за страната е 11.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.7 на 10 000 души), Варна (16.1), София (столица) (14.9) и Перник (13.7). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.7), Силистра (6.3), Разград (6.5) и Монтана (6.7 на 10 000 души от населението)

Методологични бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Провежда се в изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/2294 на Комисията по отношение на статистиката за заведенията за здравно обслужване, човешките ресурси в областта на здравното обслужване и използването на здравното обслужване, при стриктно спазване на заложените в нормативния документ дефиниции.

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година. 

Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

Място за краткотраен престой е специално определена в правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение за болнична помощ, обособена и обозначена площ/територия/пространство в клиника/отделение с легла или без легла за настаняване на пациента, специално съоръжена/о с необходимото битово и техническо оборудване за извършване на определени медицински дейности по диагностика и лечение, които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ 

по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. 

Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонамиране, обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения, независимо от ведомствената им подчиненост. Не са  включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост.

При териториалното разпределение на медицинския персонал е приложено следното: медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община, са включени в общия брой на медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини). 

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването (изм. и доп., ДВ, бр. 51 от 13 юни 2023 г.) и се отнася до практикуваната специалност. Лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК, са разпределени по специалността, по която практикуват. В случай че работят по повече от една специалност, са включени в общия брой на лекарите, но не са разпределени по специалности.

Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.

Оценката за населението към 31.12.2022 г. отразява промените в броя и структурите на населението регистрирани при Преброяване 2021. В тази връзка е налице прекъсване в динамичния ред за всички коефициенти за 2022 година.

Повече информация и данни от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в Информационна система 

„Инфостат“ ( https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=58  ) и на сайта на НСИ ( www.nsi.bg  ), раздел „Здравеопазване“.

 
[1] Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната специалност. Включени са и лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ. Не са разпределени лекарите, които практикуват по повече от една специалност.
[2] При изчисляването на показателя за страната са включени лекарите, които обслужват населението на повече от една област.
[3] При изчисляването на показателя за страната са включени лекарите по дентална медицина, които обслужват населението на повече от една област.