"Една трета от цялата произведена храна в света се изхвърля в жизнения си цикъл. Храната може да се ''изгуби'' в различни етапи от производството, транспорта или при крайния потребител. Глобалният въглероден отпечатък от разхищението на храна е изчислен на около 4,4 гигатона еквиваленти въглероден диоксид". Това каза в интервю за БТА Радина Калдамукова – геоеколог и автор в платформата "Климатека".
По думите ѝ, ако приемем изхвърлената храна за държава, то тя ще се нареди на трето място по произведени въглеродни емисии след Съединените американски щати (САЩ) и Китай. Това е показател за повишението на отделяните емисии и степента на разхищение.
В следващото интервю авторката на Климатека разказва за влиянието, което разхищението на храна оказва върху климата; за предприетите стратегии на национално и европейско ниво; за необходимите мерки и за това, че към този проблем трябва да се подходи със съзнание и отговорност.
Каква е връзката между разхищението на храна и парниковите емисии?
- Тази връзка е по-тясна отколкото си представяме. Много голяма част от произведената храна попада в депата за отпадъци, където се случва процес на анаеробно разлагане, т.е. безкислородно разлагане от микроорганизми, които я превръщат в хранителен отпадък. След разлагането й се образува парников газ, метан. Този газ е специфичен със способността си да затопля атмосферата около 25 пъти по-силно от въглеродния диоксид. Колкото повече храна изхвърляме, толкова повече се увеличават количествата на метана.
Какви са данните за разхищението на храна в България и Европа?
- Данните, които имаме за момента показват, че в България през 2020 година са се разхищавали около 86 килограма храна на човек, а в Европейския съюз 127 килограма, т. е. страната ни е под средното за Европейския съюз, което може да ни радва. Това се дължи на потребителските навици – българинът не е свикнал да изхвърля храна. В България по-голяма част от тази храна се губи най-вече в първичното производство. Например в сектор ''Земеделие'' и ''Рибовъдство'' се отчитат най-големи загуби – там сме в челната тройка от Европейския съюз.
Кои са основните причини за разхищението?
- Предимно това е липсата на модерна инфраструктура – например охлаждащи съоръжения, които да помагат на фермерите да съхраняват продукцията си по-дълго. Липсва и мащабно приложение на така нареченото прецизно земеделие. То е свързано например с използване на капково напояване, което е от голяма полза за намаляване на емисиите, тъй като не се наводняват и мокрят цели площи, както когато то липсва.
Важно е и да се спазват точно нормите за торене – най-вече да се избягва преторяването с химически агенти като азотни торове, които са основен източник на емисии в селското стопанство на газа диазотен оксид, както и преторяването с естествени вещества като оборска тор. Това са едни от основните причини за отделянето на такива големи количества парникови газове в атмосферата. Понякога липсата на адекватна селскостопанска политика кара фермерите да изхвърлят част от продукцията си, като протест срещу всичко, което се случва.
Какво представляват ''горещите точки на разхищение''?
- Горещите точки са всички продукти и суровини от първа необходимост, които заемат особено голям дял в разхищението на храна. Има потребителски стоки и услуги, които са с много голям въглероден отпечатък, т.е. – произвеждат много емисии през целия си жизнен цикъл. Например месото, чиито дял е около 5 процента от общото разхищение на храна. Като въглеродни емисии това са близо двадесет процента от общите парникови емисии, следствие на разхищението на храна, което означава че то има много голям въглероден отпечатък – за производството на самото месо, за отглеждането на животните в сектор “Животновъдство‘‘. Тук трябва да бъде взет под предвид и предходният сектор, тъй като животните се нуждаят от храна, от фураж, и сборът от всички тези процеси, прави месото продукт с голям въглероден отпечатък. Месото е сред продуктите, за които трябва да се стараем да не изхвърляме или поне да минимализираме разхищението му.
Зърнените култури също са от горещите точки на разхищение. Например по-голямата част от населението в Азия се изхранва основно с ориз, а не с пшеница. Оризът е много специфична култура, която се отглежда в по-голямата си част чрез конвенционални методи в земеделието чрез заливане на оризовите полета с вода. При този процес отново се отделя метан, което е и причината за по-високите въглеродни емисии при отглеждането на тази култура. Изхвърлянето й води до голямо разхищение.
Какви стратегии се прилагат за справяне с проблема в България и Европейския съюз?
- На национално ниво в България, Министерството на земеделието и храните започва широка кампания с информационно-образователен характер, която е насочена към това да информира обществеността, публичните институции, училищата, детските градини, домакинствата и бизнеса за това защо е важно да намалим изхвърлянето на храна и как да се справим с този проблем. Частният сектор започва все повече инициативи в тази посока и на ниво Европейски съюз – например съществуват иновативни опаковки, които намаляват хормона етилен, който се отделя при узряването на плодовете и зеленчуците в опаковките. По този начин може да се удължи срокът на годност и плодовете и зеленчуците да остават по-дълго време свежи. Тези по-иновативни опаковки могат да се въведат и в България.
В България има и мобилно приложение Foodobox, с помощта на което се спасява храна от ресторанти и хранителни обекти, като човек може да си спести над 40 процента от цената на първоначалния продукт. Различни са инициативите. Българската хранителна банка е една от най-активните организации, която дарява храни с кратък срок на годност.
Националната програма за предотвратяване на отпадъците е за периода 2021 — 2028 година. Основната й цел е да бъдат дарени 100 000 компостера на домакинствата. Какво се случва с дейностите по нея?
- Програмата обхваща предимно компостирането и раздаването на компостери, както на битови потребители, така и на различни организации. Целта е хората да свикнат да компостират – да не изхвърлят всички отпадъци заедно, да не ги смесват. По този начин е възможно да се научат например да превръщат зелените отпадъци в домакинството в ценен материал – почва, която след това да може да бъде използвана в градината.
Как потребителите и домакинствата да подобрят своите навици?
- Моите съвети най-вече са свързани с това да се консумира сезонна и регионална продукция. Луксът от това да избираме от толкова различни продукти понякога ни кара да купуваме екзотични стоки или такива, на които в момента не им е сезонът. Хубаво е да избираме българските продукти и стоки. Например по-добре е да изберем ябълка, произведена в България, пред такава, която идва от другия край на света, докарана със самолет. Емисиите от сектор “Транспорт‘‘ в този случай ще са много по-малко.
Хубаво е да обръщаме внимание и на етикетите, показващи годността на даден хранителен продукт. Това са предписания за оптимално качество, но това не означава, че продуктът е развален след изтичането на указания срок. Хубаво е да се проверява дали продуктът наистина е развален преди да бъде изхвърлен.
Трябва да се пазарува по предварително изготвен списък. В хладилника да правим разместване, като по-старите продукти преместваме по-напред, или да обозначаваме кога са купени, за да не забравим до кога можем да ги консумираме. Въпрос на навик е – когато човек свикне, задължението се превръща в рутина и всичко става много по-лесно.
Радина Калдамукова е автор в “Климатека”. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участва в програмата за експерти в областта на климатичните промени Pioneers into Practice, организирана от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC. Има интереси в областта на агроекологията и иновациите в земеделието, аквапониката, устойчивото използване на природните ресурси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото разнообразие. Радина е ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.
