Концепцията на правителството на Република Северна Македония по отношение на промените в конституцията е те да бъдат приети с отложено действие и на срещите и разговорите, които министърът на външните работи и външната търговия Тимчо Муцунски е имал до този момент, е чул и позиции, че „има логика в това и с този модел се защитава самия ЕС”.
В интервю за Канал 5 Муцунски заяви, че по отношение на зачитането на междуетническите отношения Северна Македония е „пример за държава, а по отношение на човешките и малцинствените права дори надхвърля европейските стандарти”.
„В рамките на нашата (на ВМРО-ДПМНЕ) програма, за която гласуваха стотици хиляди граждани, ние представихме концепцията. Българите може да бъдат вписани като етнос в нашата конституция, заедно с хърватите, черногорците..., но трябва да има отложено действие, допреди да се ратифицират протоколите за членството на държавата в ЕС. Това е така, за да имаме гаранция, че през този период ще бъдем оценявани само по обективни и измерими критерии”, заяви Муцунски.
По думите му позицията на правителството на Северна Македония е принципна и не излиза извън вписаното в преговорната рамка. Що се отнася до думите на българския премиер Димитър Главчев, че промяна в позицията на България няма и всички държави в ЕС разбират и стоят зад заключенията на Съвета на ЕС, приети през юли 2022 г., Муцунски заяви, че „с най-голямо уважение към него, той технически е министър-председател и няма политическа легитимност и мандат да взема такъв тип решения."
„Трябва да изчакаме формирането на политическо правителство в нашата съседка, с което може да говорим. Ако ме питате за позицията на събеседниците, с които говорих, не бих цитирал никого поотделно, но бих казал, че има гледна точка за наличие на логика в това, което казваме, и че защитаваме самия ЕС с този модел. Никой не може да ни гарантира, че отсрещната страна (България) ще го приеме, но аз вярвам и в разумността на българската страна, която, както в случая с Гърция, трябва да иска нейният съсед (Северна Македония) да напредва по пътя към ЕС", посочи Муцунски.
По думите му, с модела „конституционни промени с отложено влизане в сила” Северна Македония ще получи гаранции и предвидимост в присъединителния процес.
„Ако Нидерландия утре ни наложи вето поради липса на реформи в областта на върховенството на закона, може да го разберем, ако наистина не осъществим реформи. Но да ни се казва, че не напредваме по пътя към ЕС, защото 900, 2000, максимум 3000 човека, които се припознават като част от българската етническа общност в страната, не са инкорпорирани, като същевременно не дават нито един достоверен аргумент за нарушаване на правата им в същата тази държава. И това да ви го казва държава, срещу която има над 14 решения от Европейския съд по правата на човека, а именно - за нарушаване правата на македонците, живеещи на територията на България. За мен, като министър, а също и за премиера, тази теза и такъв аргумент са неприемливи”, заяви Муцунски.
Тезата, че „споровете трябва да се решават с хладен ум”, Муцунски разви и по отношение на проблема, който Северна Македония има с Гърция, заради начина, по който управляващите в страната използват конституционното име, определено с Преспанското споразумение. Той посочи, че „ако се отворят канали за комуникация с Гърция”, за което Северна Македония „ще работи безусловно в следващия период”, двете държави ще работят за обща цел: „подпомагане на бъдещото развитие на двете страни”.
„Ние ясно казахме, че смятаме този договор за проблематичен още с подписването му, но вярваме в принципа, че договорите трябва да се спазват. И смятаме, че с действията си спазваме клаузите на Преспанския договор. И ако отсрещната страна не мисли така, тя има механизми в рамките на самия договор, но има възможност да поиска да се водят разговори. И от гледна точка на нашето тълкуване на Преспанския договор, ние сме на мнение, че не го нарушаваме. Да, имаме различно тълкуване и вярвам, че ще го преодолеем, ако отсрещната страна иска да го преодолее. Наясно сме, абсолютно сме наясно, че конституционното име на страната е Република Северна Македония, но в същото време нека не забравяме, че в самия договор има членове, които регламентират как може да се използват термините „Македония“ и „македонски " и че тези термини имат различно значение, когато се прилагат от едната или от другата страна”, заяви Муцунски.
По думите му темата на Преспанския договор, която премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис каза, че е повдигнал във Вашингтон, е била „много малко обсъждана на срещата на върха на НАТО”.
/НС/
news.modal.text
