site.btaЕстонските артисти Татяна Косминина и Дмитри Петренко пред БТА: Чувстваме голямо доверие от обществото, от правителството и от публиката

Ние чувстваме много голямо доверие от обществото, от правителството, както и от нашата публика. Иначе не бихме могли да съществуваме и би стоял въпросът – кои са нашите зрители и защо въобще излизаме на сцената. Това казва пред БТА Дмитри Петренко, художествен ръководител на рускоезичния театър „Вене“ в Талин, Естония.

„Ние използваме руски език, без да сме част от Русия. Ние сме автентичен естонски театър с естонски актьори, които играят на руски“, разказва той. „Имаме много рускоговорящи хора, а сега – и много бежанци от Украйна, които също са наши зрители. Защото руският език е този, който ни свързва, той е много по-разпространен от естонския“, допълва актрисата Татяна Косминина.

На фестивала „Световен театър в София“ естонската трупа представи „Страх и отчаяние в третата империя“, една от новите постановки на Тимофей Кулябин, по пиесата на Бертолт Брехт „Страх и мизерия в Третия райх“. Писана в емиграция, непосредствено преди Втората световна война, тя представя картина на живота по време на възхождащия националсоциализъм след възкачването на Хитлер на власт. Кулябин осъвременява някои от сцените в оригиналната творба и създава спектакъл за страха и отчаянието, за колективното онемяване, за изчезването на човешкото в едно тоталитарно общество.

„Мисля, че нашата реалност е по-страшна от този текст. Реалността е нещото, от което трябва да се страхуваме, а не текстът“, коментира Татяна Косминина. „Не сме много щастливи, че този текст все още е актуален, че все още можем да говорим за страховете – в нашите семейства, в нашата страна, с нашите съседи“, допълва Петренко.

Татяна Косминина разказва за работата си с Кулябин: „Обикновено режисьорите решават по време на процеса на работа как точно да се развият нещата. Чудят се накъде да поемат, нямат представа за много неща. Често е така, но не и когато става въпрос за Тимофей. Той дойде при нас абсолютно готов“. Това е първата му постановка в нашия театър, неговият театрален език е интересен и разбираем и той знае какво иска, а ние не сме свикнали с това, защото в нашия театър се работи на принципа, че актьорите са съавтори на представлението на режисьора, допълва Дмитри Петренко.

Татяна Косминина и Дмитри Петренко пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за реакциите на българската публика, за актуалността на представлението, за работата с Тимофей Кулябин, за съществуването на един рускоезичен театър в Естония, за доверието на зрителите и на държавата.

Доволни ли сте от публиката, от нейните реакции, от нейното разбиране?

Татяна Косминина: Аз съм много доволна. Преди всичко бях изненадана, че имаше толкова много публика, защото в Естония нашето представление не е толкова популярно, въпреки че се играе на голяма сцена.

Когато видяхме колко много хора са дошли да ни гледат, се почувствахме много горди. И повечето от тях дочакаха края на представлението. Изненадата беше голяма и поради това, че представлението е скандално и много хора си тръгват по време на шоуто. Зарадвахме се, че българите останаха до края.

Не е ли твърде страшен с актуалността си текста на „Страх и отчаяние в Третата империя“?

Татяна Косминина: Мисля, че нашата реалност е по-страшна от този текст. Реалността е нещото, от което трябва да се страхуваме, а не текстът.

Дмитри Петренко: Обикновено авторите се радват, ако тяхното представление стане много актуално. Но не и в този случай. Не сме много щастливи, че този текст все още е актуален, че все още можем да говорим за страховете – в нашите семейства, в нашата страна, с нашите съседи. Не се радваме, че това все още е разбираемо и актуално за публиката. Иска ни се да не е така...

Когато играете в това представление, това повече ви дава или повече ви отнема, чисто емоционално?

Татяна Косминина: Това е много труден въпрос. Мисля, че ми дава повече. Дава ми повече, защото имам възможност да бъда чута. Може би ние, изпълнителите, като хора, обикновено не говорим от свое име, но можем да използваме класически текст, за да бъдат чути гласовете ни, да споделим мнението си пред повече хора и да се знае за какво мислим.

„Независимо от мрака в пиесата, се чувствах прекрасно по време на работния процес“, казва Тимофей Кулябин относно тази постановка. Как се чувствахте вие с него?

Татяна Косминина: Когато Тимофей дойде при нас, той ни каза какво точно ще прави. Имаше ясен план. И тогава, по време на репетициите, той просто реализира намеренията си. За мен, като актриса, това беше уникално изживяване – режисьорът дойде и направи това, което иска, и бе абсолютно сигурен в идеите си.

За първи път ли работите по този начин?

Татяна Косминина: Необичайно е, защото, обикновено, режисьорите решават по време на процеса на работа как точно да се развият нещата. Чудят се накъде да поемат, нямат представа за много неща. Често е така, но не и когато става въпрос за Тимофей. Той дойде при нас абсолютно готов.

Дмитри Петренко: Това е първата му постановка в нашия театър. Тимофей е много популярен в Източна Европа като европейски режисьор. Правил е представления и в Рига. Аз го познавах отпреди и нашият театър реши да го покани, защото е много съвременен режисьор. Неговият театрален език е интересен и разбираем, и както Татяна каза – той знае какво иска. Ние не сме свикнали много с това, защото в нашия театър се работи на принципа, че актьорите са съавтори на представлението на режисьора.

Лесно ли е съществуването на един рускоезичен театър в Естония? Има ли някакъв вид изгнание?

Дмитри Петренко: Трябва да кажа, че това е голямо предизвикателство за всички, за нас, както и за Естония. Но Естония има силно развита демокрация и много голямо разбиране на демократичните ценности, на художествената реч, на свободата на словото. Никога не сме се чувствали като жертва на нещо. 

Радвам се, че не казахте руски театър, а театър на руски език. В това е огромната разлика. Ние не принадлежим на Русия, нито на руската култура. Ние използваме руски език, без да сме част от Русия. Ние сме автентичен естонски театър с естонски актьори, които играят на руски. Това е.

Татяна Косминина: За мен, разбира се, е много по-лесно да играя на руски, защото това е моят роден език. Аз съм естонска рускиня – рускиня, роден в Естония, но Естония е моята страна, а моята националност е естонска. Това, което искам да подчертая, е, че ние сме държавен театър. Правителството ни плаща, за да играем на руски. Това казва много според мен.

Дмитри Петренко: Забелязах, че вашият национален театър е наречен Народен театър. Харесва ми, че национален означава народен. Ние също сме някакъв вид обществен театър, защото се финансираме от правителството, както каза Татяна. Това означава, че цялото общество дава пари на нашата трупа, не само рускоезичните или естонскоговорящите. Така че ние сме част от цялото естонско общество.

Това означава, ли че театърът получава необходимото доверие от страна на публиката и на държавата? 

Дмитри Петренко: Вярвам в това. Разбира се, въпрос на дискусия е дали имаме нужда от рускоезичен театър днес и въобще от какъв театър имаме нужда. Това ли е посоката, в която трябва да вървим – като художествения театър, като артисти, актьори, режисьори, сценографи... Как наистина искаме да виждаме нашия театър... Разбира се, ние чувстваме много голямо доверие от обществото, от правителството, както и от нашата публика. Иначе, не бихме могли да съществуваме. Иначе, би стоял въпросът – кои са нашите зрители и защо въобще излизаме на сцената. Разбира се, правим го заради нашата публика.

Публиката в Естония предпочита да гледа повече на театър на руски, или на естонски?

Татяна Косминина: Има и двата вида публика. Ние имаме много рускоговорящи хора, а сега – и много бежанци от Украйна, например, които също са наши зрители. Защото руският език е този, който ни свързва, той е много по-разпространен от естонския. Освен това, всичките ни представления са преведени на естонски език.

Щастлив ли е средностатистическият естонски актьор?

Татяна Косминина: Не, актьорите не могат да бъдат щастливи. Актьорите винаги са недоволни. Всеки актьор иска да получи „Оскар“ или нещо подобно. И винаги иска още, още, още и още – повече публика, повече популярност, повече пари, разбира се.

Дмитри Петренко: Вярвам, че е хубаво, когато актьорите са щастливи, но не напълно щастливи. Така те винаги ще трябва да дават повече от себе си. За мен като артистичен директор е много важно, когато актьорите не са доволни от това, което искаш от тях, а те да искат повече. Те трябва да искат да са по-разбираеми, по-съвременни, по-провокативни. Това е начинът да се създава театър...