site.btaМария Литина от Гърция направи сравнително изследване на български и гръцки девически училища в Македония през XIX-XX век
„Сравнително изследване на български и гръцки девически училища в Македония през XIX век и в началото на XX век“ бе тема на доклада на д-р Мария Литина от Гърция. Тя изнесе презентация в рамките на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.
Тя разказа, че по време на изследването й върху образованието на гръцките девойки в Константинопол през XIX век в съзнанието й възникнали въпроси за образованието на жените от другите православни народи, които живеят в другите центрове на Османската империя. Така започва изследване на образованието на българските момичета и учителки по онова време.
Д-р Мария Литина разглежда аспектите на историята на българската девическа гимназия в Солун в периода 1881-1913 г. Тогава са образовани млади жени, които след това да станат учителки. Образованието на българските учителки в Османската империя и в България нямат нищо общо с гръцките, отбеляза тя.
Формално дейността на девическата гимназия започва със създаването на подготвителния клас през 1880 година с една учителка. На следващата година училището започва да функционира редовно. Първоначално годините на обучение са четири, а по-късно достигат седем, обясни тя.
Подобно на всички български училища в Османската империя, солунското девическо училище е под юрисдикцията на българската екзархия, която решава въпросите за приема на ученици, учебни програми, подбора на учители и назначаването на директори, каза Литина.
„Солунската българска девическа гимназия е единственото българско девическо училище, към което функционира и пансион. През 1894 г. с дарение от благодетеля Евлоги Георгиев то се сдобива със собствена сграда, в която се помещава и пансиона“, отбеляза тя.
Колкото години са учили със стипендия на българската екзархия, толкова години трябва да служат на другите служби, когато се върна в Македония или българското кралство. Има подобно и на гръцки език, посочва д-р Мария Литина.
„В епохата на краен национализъм можем да отбележим, че основната цел на създаване на училище и благотворителни институции в рамките на Османската империя е да се насърчават националните цели и да се обслужват националните интереси на всеки народ“, обясни тя.
Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
/ДД/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Свързани новини
Гръцкият учен Мария Литина пред БТА: Кирилицата е божествен език
Доклад на тема „Енигматика на българското слово: код, заклинания, самопознание“ бе представен на форума „Азбука. Език. Идентичност“
Езиците и писмените системи имат фундаментални въздействия върху оформянето на идентичностите, каза проф. Александро Мария Бруни
Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство
Проф. Йежи Остапчук от Полша разгледа стихометрическите данни в старопечатните български евангелия във форума „Азбука. Език. Идентичност“
Доц. Бони Петрунова участва във форума „Азбука. Език. Идентичност“ с доклад за възпоменателни надписи в езическата култура на българите
Делото на Кирил и Методий позволи на славяните да станат част от христовата църква и да прославят Господ на собствения си език, каза проф. Пириватрич
Според доц. д-р Марко Скарпа същността на Европа е в „полифонията“, в която България носи своя принос
Доц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция изследва графитите в средновековния манастир в Мурфатлар
news.modal.header
news.modal.text