site.btaДоц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция изследва графитите в средновековния манастир в Мурфатлар

Доц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция изследва графитите в средновековния манастир в Мурфатлар
Доц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция изследва графитите в средновековния манастир в Мурфатлар
БТА, Доц. д-р Антоанета Гранберг. Снимка: Милена Стойкова/БТА

Условията за работа в средновековния манастир в Мурфатлар са трудни, но по-страшното е, че тази съкровищница за българската книжовност се руши пред очите ни. Това каза доц. д-р Антоанета Гранберг от университета „Гьотеборг“ в Швеция в доклада си на тема „Оповестяване на резултатите от обемно проучване на над 120 надписа от средновековния манастир в Мурфатлар, Северна Добруджа. Тя взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

В залата е подредена и фотоизложба, показваща част то графитите, открити в манастира.

До този момента са идентифицирани 134 графити, посочи тя и отбеляза, че най-ранните кирилски графити са от Х век. По думите й графитите са основно два вида – рисунки или буквени знаци. Присъстват и много единични знаци и е трудно да се определи от коя азбука са, тъй като някои от тях присъстват в много азбуки, поясни тя и даде пример с буквата „е“.

Доц. Антоанета Гранберг обясни, че графитите са на общо четири писмени системи: кирилски, гръцки, глаголически и едно засега недешифрирано, руническо писмо. В много случаи графитите са реплики или на друго изображение, или на друг графит, обясни тя. Според изследването на учените височината, на която са изписани графитите, показва, че някои от авторите им са стояли прави, други са коленичили, а трети са лежали. Руноподобните са били най-високо, по-ниско от тях са кирилските, след това са гръцките, а най-ниско са глаголическите, каза тя.

Както БТА писа, международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ се открива днес. Двудневната конференция е по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова и се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:50 на 30.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация