Али Пирзада, директор "Разследване на злоупотреби и услуги, свързани със спорове" и Сияна Шиякова, мениджър "Разследване на злоупотреби и услуги, свързани със спорове" в "И Уай България" (EY Bulgaria) представиха днес резултатите от доклад за състоянието на стандартите за почтеност в частния сектор на България. Докладът за страната е част от международното проучване на компанията "EY 2024 Global Integrity Report". Изследването се основава на допитване до общо 5464 служители, мениджъри, висши ръководители и членове на бордове от 53 страни. Участниците от българска страна са 50 големи дружества, част от международни корпоративни структури. Онлайн допитването е проведено в периода от октомври 2023 г. - януари 2024 г. Допитването проследява тенденциите в областта на интегритета и корпоративната етика на всеки две години.
Съгласно данните за България, 54 процента от запитаните участници виждат напредък и подобрение във стандартите за почтеност през последните две години, при 49 на сто в световен мащаб и 43 процента за региона на Източна Европа.
Водещ фактор за сравнително по-добрия относителен показател за страната спрямо равнището му за света и региона са по-ясните насоки от страна на ръководството. За 63 на сто от анкетираните опитът, насоките и примерът на висшия мениджмънт е изиграл своята роля за спазване и приемане на фирмените правила и ценности от служителите на организацията. Изискването от клиентите е изиграло водеща роля за 44 на сто от участниците. Обществото е повлияло върху 41 на сто от респондентите.
Изследването на "И Уай" проучва и процесите по създаване на култура за подаване на сигнали за нередности, каквито законови регулации и разпоредби са в сила в България от втората половина на 2023 г. Докладът за страната показва, че 68 процента от участващите са съгласни с твърдението, че служителите на компанията могат да изразят свободно своите притеснения при забелязани нередности, без това да има отрицателни последици за тях. Този дял е над показателя за Източна Европа, но съвпада с този на световно равнище. Голямо мнозинство, или 66 на сто от анкетираните, смятат, че стандартите на поведение на ръководството са се подобрили за последните две години. Но такъв е и делът на онези, които са съгласни с твърдението, че организацията им изпитва затруднения да поддържа стандартите на почтеност в период на големи сътресения и нестабилност.
За 38 на сто условията за подаване на сигнали за нередности са се подобрили, а 34 процента оценяват положително усъвършенстването на възможностите за сигнализиране.
Междувременно делът на онези, които са станали свидетели на нередност през последните две години, но не са подали сигнал е най-висок за България. В тази категория попадат 30 процента от респондентите. Това може да се обясни с факта, че специализираното законодателство в България е в сила от миналата година, докато анкетата обхваща двугодишен период, уточни Сияна Шиякова. Но обяснение за поведението на служителите дават и отговорите на уточняващия въпрос, търсещ причините нередностите да останат неразкрити. Най-многобройна е групата от онези, които са сметнали, че никой няма да обърне внимание на сигнала им (47 процента), последвани от онези, които са се разтревожили за бъдещето си (27 процента).
Изследването на "И Уай" се интересува и от въпроса дали компаниите са претърпели вреда, свързана с почтеността като сериозна измама или нарушение на регулаторните изисквания от 2022 г. насам. Отговорилите положително участници от България са 26 процента. Най-често сочената последица от проявата на неетично поведение от страна на българските представители в анкетата е нарушаването на санкциите - близо една трета. Обяснението зад това поведение може да се потърси в съществувалите делови контакти на български с руски фирми преди началото на войната на Русия с Украйна и последвалите кръгове санкции над Русия, допусна лекторката.
След резултатите от доклада за България Шиякова се спря на четири начина за постигане на фирмена организация, основана на принципите на доверие и почтеност. На първо място е висшият мениджмънт и тонът, който той задава. На второ място е необходимостта от ясно корпоративно виждане и ценности. Трето условие е средата на прозрачност и отчетност и накрая, но не по важност е подкрепата и развитието на служителите.
Двамата представители на "И Уай" изнесоха и обобщени данни за корпоративния сектор в България и степента му на съответствие със стратегиите за устойчиво бизнес развитие (ESG - стандартите) и внедряване във фирмените процеси на системи с Изкуствен интелект и нови технологии.
/СС/
news.modal.text
