Стандартите за корпоративна почтеност в компаниите по света изглежда се повишават, подкрепени от по-добро ръководство и по-строги регулации. Въпреки това продължава да има значителен вътрешен и външен натиск върху поведението на служителите. До тези констатации стига докладът на консултантската компания "Ърнст енд Янг" (Ernst and Young - EY) за 2024 г.
Проучването е глобално и събира мненията на 5464 служители и членове на бордове от 53 страни. Според данните почти половината (49 процента) вярват, че в стандартите за интегритет в техните компании са се подобрили през последните две години. Нещо повече - мнозинството или 90 процента са уверени, че техните колеги спазват съответните правила, принципи на поведение и вътрешни правилници.
Резултатите в България
Данните у нас показват, че според 54 процента от анкетираните принципите за почтеност в техните организации са се подобрили през последните две години, като водещ фактор за това са по-ясните насоки от страна на управлението (63 процента). Според 86 процента от анкетираните, служителите в техните организации вършат работата си почтено и мениджмънтът спазва съответните законови изисквания, етични кодекси и приложимите за индустрията регулации.
Изграждане на култура за подаване на сигнали за нередности
Според 68 процента от анкетираните в България, служителите в техните организации могат да подават сигнали за нередности без притеснение за негативни последици върху тях. А 32 процента от участниците в изследването споделят, че са докладвали за нередности през последните 2 години.
Резултатите в глобален план
Основните причини за по-доброто приемане и спазване на фирмените стандарти и принципи се дължи на ангажирането на ръководството (61 процента); по-строгите регулации и натиск от регулаторните органи (48 процента); очакванията от страна на клиентите (37 процента), обществеността (33 процента) и акционерите (26 процента); натиск от служителите (22 процента).
Резултатите за България се различават частично – у нас отново водещ двигател е ангажиментът на ръководството (63 процента), но като втора причина излизат очакванията на клиентите (44 процента) и обществеността (41 процента). Тежестта на регулациите е само 19 процента, а на служителите 11 процента.
Предизвикателства в спазването на стандартите
Въпреки тези подобрения, половината от участниците в проучването (50 процента) споделят, че за техните организации е предизвикателство да запазят стандартите за почтеност в настоящите трудни пазарни условия. Почти една трета (30 процента) смятат, че сегашната макроикономическа ситуация оказва най-голям външен натиск върху служителите да пренебрегнат принципите за лоялност и интегритет. Повече от една четвърт (28 процента) отбелязват, че най-сериозната вътрешна заплаха идва от непознаването на правилата за поведение от страна на служителите.
Други външни фактори, които според анкетираните оказват натиск върху поведението, включват кибер заплахи (26 процента), здравни кризи (22 процента), очаквания за финансови сътресения (22 процента), проблеми във веригата на доставки (21 процента) и геополитически заплахи (15 процента). Сред изброените вътрешни фактори попадат високото текучество на персонала (26 процента) и недостигът на ресурси (25 процента), натиск от страна на ръководството (24 процента) и провали във финансовите процеси и операции (20 процента).
Пропуски в комуникацията
Проучването откроява значителен дефицит в комуникацията, свързана с това колко е важно да се постъпва почтено и отговорно. Над половината от анкетираните членове на бордове (56 процента) и висшето ръководство (53 процента) споделят, че често чуват лидерите да акцентират върху важността на етичното поведение, но този процент спада до едва една трета (33 процента) сред служителите на по-долни позиции.
Различия в стандартите за почтеност
Проучването изтъква широко разпространеното възприятие, че стандартите за почтеност в различните организации могат да варират в зависимост от йерархичното положение, като за висшите служители често се проявява по-голяма търпимост. Близо една трета от участниците в анкетата (31 процента) споделят, че неетичните действия се пренебрегват, когато става въпрос за висшестоящи или служители с високи резултати и постижения.
Освен това се установява, че членовете на управителните съвети са значително по-склонни да имат притеснения относно възможно неправомерно поведение, което не са съобщавали по официални канали за сигнализиране на нередности (43 процента в сравнение с 19 процента от служителите на по-ниски длъжности).
Изграждане на ефективна култура на откровеност
Проучването показва още, че организациите трябва да положат допълнителни усилия за създаване на сигурна среда, която насърчава служителите да изразяват свободно своите опасения при забелязани нередности. Въпреки че броят на организациите без гореща линия за сигнализиране на нередности е намалял наполовина спрямо 2022 г., повече от половината от анкетираните (54 процента), които са ползвали такава услуга, съобщават за натиск да не го правят.
Висшите ръководители също имат тенденцията да преоценяват напредъка, който смятат, че са постигнали в създаването на позитивна култура на откровеност в техните компании. Докато 40 процента от анкетираните членове на управителни съвети смятат, че за служителите е станало по-лесно да изразяват своите притеснения, само 26 процента от служителите споделят това мнение. Подобно на това, 33 процента от членовете на управителните съвети вярват, че в техните организации вече има по-добра защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, в сравнение с едва 14 процента от служителите.
Целият доклад е достъпен на интернет страницата на "Ърнст енд Янг".
/ВЙ/
news.modal.text
