Днес в Габрово започна Международен семинар за обсъждане преодоляването на конфликти между човека и дивата природа. Събитието ще продължи до 31 май, като в панела на първия ден бяха представени презентации на участниците в семинара. Предстоят дискусии по въпросите за преодоляването на конфликтите между човека и дивата природа.
„Специално за конфликта на едри хищници с хора, това е проблем, който се среща глобално. Министерството се опитва да смекчи този конфликт, като осигурява превантивни мерки за стопани, чрез раздаване на електропастири, чрез изплащане на компенсации на щети, нанесени от кафява мечка. Тази година министерството е предвидило за стартиране няколко проекта, единият от които е за оценка на популацията на кафява мечка, чрез метод за генетични изследвания. Процедурата трябва да стартира тази година, а същинските дейности ще са през 2025 и 2026 година. Втория проект, който предвиждат от министерството е по отношение намаляване на конфликта с едри хищници, чрез предоставяне на технически мерки“, каза за БТА Яна Велина, главен експерт в Дирекция „Национална служба за защита на природата“ към Министерството на околната среда и водите.
Събитието се организира от международния проект Nature FIRST (Природата ПЪРВО) в сътрудничество с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Експерти от България и Европа, представители на държавните и местните власти, на агенции, паркови и регионални инспекции ще обсъждат опазването на биоразнообразието и ролята на цифровите технологии в подкрепа на тези усилия, посочиха от международния проект.
„На първо място за нас е важно да намерим общо решение, както за хората така и за природата. От друга страна решението да е чрез съвместна работа между институциите и научния сектор и природозащитния неправителствен сектор. За нас са важни гледните точки на всички страни, няма начин да намерим решение в полза само на едната страна, понеже живеем в свързаност. Всички зависим едни от други. Когато излезем извън този баланс, се получават конфликтите. На животните трябва да бъдат предоставяни достатъчно големи територии, които те да могат да изпълняват своите жизнени функции. Такива територии за щастие в България все още има", посочи за БТА Таня Шнел от WWF.
По думите ѝ трябва да се работи с дирекциите по горите, така че самите гори да бъдат подготвени за климатичните промени, които могат да променят средата за животните. Проблемите са комплексни, но и решенията трябва да са комплексни, смята тя.
По проекта работят експерти от четирите държави, в които се тестват разработените приложения за събиране и обработване на данни от природата: България, Румъния, Испания и Украйна, както и от Нидерландия, Австрия, Южна Африка и Великобритания.
„Трябва да започнем с това, че проектът цели да интегрира и да използва качествено модерни технологии, включително и изкуствен интелект за разбирането на качеството и състоянието на биоразнообразието, и след това да се стигне до опазването му. Информацията, която получаваме от тях, е събрана от човек, но е интерпретирана и обработена по бърз и логичен начин от изкуствен интелект. Всъщност това, което ние правим е да събираме голям обем информация на терен, ходим в гората и събираме всичко, което виждаме като информация в специално мобилно приложение, което работи много лесно. Тази информация отива в сървъри, където заедно цялата налична до момента информация се обработва и се прави модел, който в почти реално време може да прави предвиждания на потенциални конфликти с дивата природа. Може да се предотвратява потенциалното възникване на пожари. Цялата тази информация би могла да бъде синтезирана и използвана по лесен, бърз и достъпен начин. Нашият екип го прави на територията на Стара планина“, обясни пред БТА Владимир Тодоров, учен от БАН и един от организаторите на семинара в Габрово. Той добави, че те успяват да се справят с района на Стара планина, като имат над 2000 наблюдения, които дават добри визуални резултати и информация, къде и какво има и какво може да се очаква в природата.
Партньори на проекта Nature FIRST са 3eData (Испания), Българската академия на науките (България), Националният институт за изследване и развитие на делтата на Дунав (Румъния), dotSPACE (Нидерландия), Semantic Web Company (Австрия), Sensing Clues (Нидерландия), Стафордширски университет (Обединеното кралство), Фондацията за устойчиво развитие (Нидерландия), Университетът Вагенинген (Нидерландия), Академията за разследване на престъпления срещу дивата природа (Южна Африка), WWF RO (Румъния) и WWF UA (Украйна), информираха още от проекта.
/БИ/
news.modal.text
