site.btaПреходът към еврото в Хърватия протече гладко, заяви Анте Янко Бобенко, заместник председател на хърватската насърчителна агенция

Периодът на смяна на валутата в Хърватия протече гладко. Нямаше сериозни физически и административни проблеми. Това каза Анте Янко Бобенко, заместник председател на Хърватската агенция за малките и средни предприятия (HAMAG-BICRO). Той беше сред участниците на провелата се днес конференция "Въвеждане на еврото - рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия". Събитието е подготвено  съвместно от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българо-хърватския бизнес клуб и в сътрудничество с ръководителя на Службата по търговско-икономическите въпроси на България в Загреб Мирела Тасева. Анте Бобенко участва от разстояние в панел, модериран от Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. 

Не е имало и затруднения с подмяната на софтуера в администрацията, според информацията на участника от Хърватия.

Той увери публиката, че членството на страната в еврозоната е оказало много положително въздействие върху хърватските износители, защото по думите му могат да развиват бизнеса си много по-лесно отпреди, включително и заради отпадането на валутния риск и на други разходи, около развиване на дейност на други пазари. Експортно ориентираните компании, посочи Бобенко, не са имали проблем и с подмяната на куната с евро, заради практическия си предишен опит.  

Подкрепящ подмяната на валутата в страната е бил и фактът, че 80 процента от депозитите в Хърватия преди членството в еврозоната са били в евро. 

В панела участва и Весна Рендулич, оперативен директор и член на борда на “Орбико“ (Orbico). Тя също участва в дискусията от разстояние. Най-сериозните предизвикателства пред компанията ѝ в периода на въвеждане на еврото, според нейното изложение, са били от търговско и техническо естество. 

Търговските предизвикателства са произтичали от инфлационния натиск, от покачващите се цени на доставчиците и пазарните реакции, но определи като неверни твърденията, че вина за инфлационния натиск има преминаването към еврото. Не е вярно твърдението, посочи тя, че всеки е бил готов да повиши продажните си цени заради еврото.

Техническите предизвикателства на свой ред са произтичали от адаптацията на бизнес процесите около подмяната на информационните им системи В този процес Весна Рендулич говори за верижна реакция при преноса на временните затруднения около технологичното и информационно приспособяване на техни клиенти - както малки и средни предприятия, така и големи доставчици.

Тя отечете като предизвикателство и периода, през който в страната са циркулирали две официални разплащателни валути. Рискове е имало и около банковата система на Хърватия, която според нея не била достатъчно подготвена на време за промяната, но която система се приспособила по-добре от очакваното. 

Рендулич не говори само за предизвикателствата. Тя изведе и някои от водещите ползи от присъединяването на Хърватия към еврозоната. Сред позитивите са опростяването при отчитането и намалелия валутен риск. На този фон, тя изтъкна членството на страната в Шенген като дори по-значим от еврозоната процес. Това изказване произтича от факта, че туризмът е структуроопределящ за Хърватия.

Весна Рендулич определи като много ценна провелата се информационна кампания в страната.