site.bta"Одата на радостта" вече 200 години е израз на стремежа към обединение
Поетът Фридрих Шилер написва романтическата поема „Към радостта“ през 1785 г. В края на живота си авторът е разочарован от собственото произведение и дори го обявява за проява на лош вкус. Композиторът Лудвиг ван Бетовен обаче се отнася с уважение към творбата до степен да я превърне в част от най-прочутата си, последна симфония – номер девет.
„Ода на радостта“ става първата в света вокална партия, намерила място в един жанр, смятан изцяло за инструментален. Текстът на произведението, което публиката познава днес, не е изцяло на Шилер – композиторът добавя свои стихове.
Основната идея на „Към радостта“, превърнала се впоследствие в „Ода на радостта“, е, че всички хора могат да бъдат братя.
Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен е сред произведенията на изкуството, смятани за шедьоври още от първото си представяне пред публика. Не е имало период в историята, в който поръчаната от Лондонското филхармонично дружество и дебютирала на музикална сцена преди 200 години творба да е губила своята популярност.
Хоровата симфония има влияние, което надхвърля света на изкуството – до степен, че съществуват спекулации за нейната продължителност като основна причина за продължителността на компактдисковете, появили се през 70-те години на 20-и век. Един диск може да „побере“ 70 минути музика и това дава възможност за разпространенение на анекдоти за техническото решение, съобразено с най-популярната симфония на Бетовен и предложено от диригента Херберт фон Караян или от „Сони“ и „Филипс“. Въпреки че инженерите, работили по създаването на компактдисковете, по-късно оспорват тази спекулация, факт е, че почитателите на класическата музика най-сетне получават възможност да слушат цели симфонии у дома без прекъсване.
По време на Първата световна война около хиляда немски войници са изпратени в лагер за военнопленници в Япония. За да избягат от скуката, мъжете основават симфоничен оркестър и започват да свирят любимото произведение на Бетовен. Т.нар. „Бандо оркестър“ изпълнява творбата в лагера на импровизирана сцена.
След края на войната бившите военнопленници свирят произведението извън стените на лагера, а през 1927 г. Деветата симфония е изпълнена за първи път в цялост от японски симфоничен оркестър. Днес тази творба често се изпълнява на новогодишни концерти в Япония. Новогодишната традиция повелява и изпълнение на Деветата симфония в Сиатъл – от 1999 година досега местният филхармоничен оркестър задължително включва произведението на Бетовен в своя празничен репертоар.
През 1972 г. Съветът на Европа приема, че „Одата на радостта“ , символизираща убеждението на композитора, че всички хора могат да бъдат братя и да живеят в мир и солидарност, може да се превърне в химн, който представя Стария континент. Изборът се възприема като естествен и логичен. През 1985 г. Европейският съюз избира инструментален вариант на одата за свой химн.
Мелодията, която европейците припознават за свой химн, всъщност е инструментален аранжимент, написан от Херберт фон Караян. Караян създава три аранжимента – за пиано, за духови инструменти и за симфоничен оркестър. Караян дирижира официалния запис на химна и налага по-бавно темпо в сравнение с това, което са слушали съвременниците на Бетовен.
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text