Установени са над двеста хиляди нарушения на правото на труд, като най-много са свързани с възлагане на работа извън задълженията на работника. Това каза пред журналисти Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ, който представи данните от деветия Годишен доклад за нарушенията, свързани с упражняване на правото на труд в България.
Докладът е изготвен от КНСБ и съдържа данни от сигнали, постъпили в синдиката и в Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Причината за това нарушение е липсата на хора, а работодателите си позволяват да използват знанията и уменията на служителите си за дейности, които не са обезпечени с други колеги.
Данните на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ за 2023 г. показват, че са извършени 48 570 проверки и са установени 229 801 нарушения, от които 111 983 са по осъществяване на трудовите правоотношения, 116 688 – по здравословни и безопасни условия на труд, а 1468 са неизпълнените предписания. Средно при една проверка се констатират по пет нарушения, каза още той. Фирмите са дали близо 15 млн. лв. за глоби, а през 2022 г. сумата е била 11 млн. лeва. По думите му вместо за глоби, работодателите могат да използват тези средства за подобряване на условията на труда, за социални придобивки и др.
В структурите на КНСБ през миналата година са постъпили над 17 хиляди сигнала за нарушения, свързани с упражняване на правото на труд, като най-много – 3590, са сигналите, свързани със здравословни и безопасни условия на труд, допълни Капитанов. Сред другите сигнали са по повод заплащането на труда, работното време и почивките, ползването на отпуски, при започване на работа, спазване на синдикални права, осигурителни права, прекратяване на трудово правоотношение.
Продължават практиките работодателите да налагат финансови глоби, което намалява договореното възнаграждение, не се заплащат средства за командироване на служители, назначават се хора, които не са подписали трудов договор и др. Вече има установено право на работника за непрекъснатата му почивка, в която той не е длъжен да отговаря на инициирана от страна на работодателя комуникация по време на почивката си – чрез мейл, вайбър, по телефона или по друг начин, припомни националният секретар на КНСБ Величка Микова.
Най-много са постъпилите сигнали за възлагане на работа, която не е посочена в длъжностната характеристика, за липса на организирани безплатни медицински прегледи, за незаплащане на допълнително извършена работа, за намеса на работодател в синдикални дейности, за липса на възможност за използване на целия годишен отпуск, за принудително и фиксирано във времето използване на отпуск, незаплащане на извънреден труд и др.
От подадените сигнали за нарушения на трудовите права, 3707 са подадени от хора с висше образование, 2107 – от хора със средно образование, 250 – с основно образование, 33 – с начално образование. Най-много сигнали са подадени от хората във възрастовата група 46-55 г., като най-много от подалите сигнали са потърсили съдействие от КНСБ.
КНСБ настоява за промяна в законодателството, за да бъде в интерес на работещите, а Кодексът на труда да не бъде един от най-нарушаваните закони в страната, добави Тодор Капитанов. Синдикатът настоява за засилване на контролните дейности на институциите, ангажирани със спазване на законодателството. По думите на Капитанов синдикалната организация ще продължи да настоява за транспониране на Директива относно адекватните минимални работни заплати в ЕС и насърчаване на колективното трудово договаряне, което би трябвало да се осъществи до средата на ноември тази година. КНСБ настоява и за транспониране на Директива за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане.
/АБ/
news.modal.text