site.btaПрез 2023 г. при 30% от гражданите и една четвърт от компаниите е имало засилен корупционен натиск, сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията

През 2023 г. административната корупция в България е достигнала трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от гражданите и една четвърт от компаниите има засилен корупционен натиск и повишено лично участие в корупция. Това сочат данните от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен „Завладяната държава: В търсене на антикорупционни резултати“. Резултатите от анализа бяха представени днес на публична дискусия в Представителството на Европейската комисия в България, организирана съвместно с Фондация „Конрад Аденауер“. 

„Липсата на резултати в редица знакови случаи на завладяване на държавата става още по-тревожна на фона на новите данни за търговия с влияние в съдебната система, както и от неработещите регулаторни и специализирани антикорупционни институции“, се посочва в основните изводи на доклада. 

Приветствия към участниците отправиха Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България; Норберт Бекман-Диркес, ръководител на представителството на Фондация „Конрад Аденауер“ в България; Д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията;

„Отслабена е способността на България да гарантира икономическата си сигурност срещу стратегическата корупция, която Русия използва като инструмент за натиск в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: разкриване и противодействие на механизмите, чрез които Кремъл подхранва политическата корупция, и по-ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари, с акцент върху незаконните финансови потоци в енергийния сектор“, се посочва още в анализа. 

В документа се отбелязва също, че антикорупционното законодателство в страната е неефективно и избирателно, както и че е необходимо да се използва мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде разширен, за да обхване и нарушенията на санкциите на ЕС срещу Русия.

„Антикорупционните реформи трябва да станат действителен, а не декларативен приоритет за правителството. Неотдавнашните изменения на Конституцията имат потенциала да засилят съдебната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи“, пише в основните изводи на доклада. 

„Стратегическата корупция и завладяването на държавата са предизвикателства за целия Европейски съюз, като България едва ли може да бъде посочена като най-големия нарушител. ЕС трябва значително да увеличи усилията и капацитета си за справяне с тях чрез изграждане на коалиции за стратегическо противодействие на корупцията. Битката срещу нарастващия глобален авторитаризъм може да се спечели само чрез активното участие на реформатори–политици, гражданското общество, частния сектор и международните партньори“, сочат още данните от доклада.